Сбогом, кино!

Блестящата игра на великата Татяна Лолова и на неповторимата Илка Зафирова не могат да спасят недоразумението, наречено “Сбогом Мамо”. А то, недоразумението, втрещява още от първите секунди с изписването на заглавието…  Липсата на една запетайчица и модерното за новия български език прекаляване с главни букви обаче са най-малкият проблем на този филм…

Той, филмът, е доказателство за това, че въпреки една сравнително добре използвана камера и две изключителни български актриси, поставени в престъпно бездарна актьорска среда, може да накарат публиката да се кикоти над сюжет, който според всякаква логика би трябвало да я просълзява… Уви, разочарованието преминава в гняв, а гневът – в срам от това, че отново нашенка от село е в основата на поредното бездарно кино отроче.

Относно Мишел Бонев, която се изявява като актриса, режисьор, продуцент и какво ли още не, може да се каже, че на живо тя е една свежа и много чаровна „млада” жена, а с дебюта си на голям екран прекрачва всякакви граници до там, че цялостното й присъствие в тази продукция е като пришито с бели конци, а образът и излъчването й граничат с това на небезизвестната чалга икона Лепа Брена. Бонев дори припява във филма на фона на песен на Лили Иванова, но с това става още по-нелепа. Капакът на всичко е невероятният й акцент, който всъщност е единствената разпознаваема особеност на Бургас – едно от местата, където се развива действието, редом със София, Рим и в старчески дом.

Отзивът за „Сбогом Мамо“ може да се изчерпа и само с една дума – наивен. Наивността обаче не оправдава изхарчените за тази продукция над 4 млн. евро, долара или лева . Каквато и да е валутата, все е за ядосване, и то във време, което най-после даде шанс за реализация на добри български заглавия.

Самата Бонев обясни, че в лентата има много автобиографизъм, което звучи като желание за застраховка „Живот и професионален провал“ . Историята започва през 60-те години на миналия век, когато Яна (М. Бонев) е изключена от българския национален отбор по волейбол. Междувременно е изгонена и от дома си. След години по-голямата й дъщеря (Марта Янева) прави неуспешен опит за самоубийство и заминава за Италия, където се превръща в звезда. Така успява да „откупи“ от собствената си майка по-малката си сестра Теодора (Надя Конакчиева), а по-късно двете решават да направят всичко възможно да спасят баба си (Татяна Лолова) от тежките условия в старческия дом и безхаберието на майка им… Въобще, идеален сценарий за класически италиански филм, но обезобразен до немай къде…

Отделно от това, “Сбогом Мамо” е поредният жалък ашлашки опит да покаже България като мега извратена от комунизма страна, супер бедна, грозна и много покварена… Това, скъпа Мишел Б. (Б като Берлускони), изморява драгия зрител, а заради зле приготвени и отворени със закъснение кино консерви – като твоята, той все по-рядко ще има мотивацията да дава пари за родно кино.