Мартин Янков от „Реките на София“: Градът ни е пълен с вода, но трябва да си отворим очите за нея

София, 03.09.2026 17:37 (БТА) „Реките на София“ не е само фестивал край реката. Той е опит софиянци да си върнат реките като част от града и едновременно с това да видят проблемите, които остават зад празника, казаха пред БТА от екипа на проекта. Така получаваме три различни Софии – София, която има реки, но почти не ги забелязва, София, която за няколко дни се събира около тях, и София, в която реките могат да станат част от ежедневния градски живот.

Мартин Янков, основател на фондация „Колективът“ и на фестивала е убеден, че за шест години реките постепенно се връщат в градския живот, а Перловска и Владайска могат да дадат пример на останалите софийски реки как би изглеждала столицата, ако водата отново стане част от нейния градоустройствен гръбнак.

Когато през 2020 г. започва да планира „Реките на София“, Янков не си представя точно града, който вижда днес. Първоначалният замисъл е по-скоро импулс – да се покаже нещо, което София има, но почти е престанала да забелязва – своите реки. „Имаме ги, макар и мръсни, макар и недостъпни, имаме ги“, коментира той. Постепенно обаче около идеята се събират партньори, експерти, граждани, артисти и институции. Визията се разширява, а фестивалът се превръща от културно събитие в опит за промяна на начина, по който градът гледа на водата в себе си.

През 2026 г. „Реките на София“ стигна до седмото си издание. То се проведе от 28 до 30 август по бреговете на Перловска река в Южния парк с над 150 събития. Само година по-рано фестивалът е привлякъл повече от 80 000 души за трите дни. Това е важна промяна спрямо началото, но според Янков истинският резултат не се измерва само с броя на посетителите.

ОТ ФЕСТИВАЛ КЪМ ГРАДСКА КАУЗА

В началото „Реките на София“ е замислен като начин да се покаже реката в различна светлина. Причината е, че  София има речна система, която е била тук много преди съвременния град, но постепенно е изчезнала от ежедневното съзнание на неговите жители.

„Те са даденост и са тук от много отдавна. И в тях, въпреки всичко, има живот. И то има живот от може би хиляди години“, казва Янков. За него това не е просто природен факт. Реките са участвали в самото оформяне на София като град. В този смисъл, възстановяването на връзката с тях не означава да се създаде нещо изцяло ново, а да се върне нещо, което градът вече е имал.

Още преди първия фестивал около тази идея се оформя убеждението, че промяната може да започне с вдъхновение – чрез гражданите, институциите и хората, които имат отношение към града. „Много често става така, че ние не осъзнаваме какво имаме“, коментира Янков. Разказва, че неведнъж е чувал подобно наблюдение от чужденци, които посещават България или живеят в страната, те казват, че тук има много неща, които самите българи не оценяват достатъчно. Според него същото важи и за реките: „Ние имаме тия реки и те са добри, и те могат да бъдат още много по-добри, ако просто знаем, че това нещо може да се случи“.

Понякога, подчертава той, не са нужни огромни инвестиции. Като пример посочва пространството край Перловска река в Южния парк, което с помощта на доброволци и с минимална инвестиция постепенно е превърнато в малък крайречен парк: „Днес това място не оживява само по време на фестивала. Когато времето е хубаво, там идват хора с децата си, двойки, самотни посетители. Децата хвърлят камъчета в реката, хората сядат на пейките, други просто остават край водата. Не е нужно много, а се създава нещо, което иначе го нямаше в София“.

Точно това е една от най-важните промени за Янков между 2020 г. и днес. Вече има не просто фестивал, а „малък джобен речен парк“. Има и институции, в които според него се е натрупала експертиза и реална ангажираност към градските реки. Това е и причината да бъде оптимист.

По думите му градове в България и по света вече преосмислят отношенията си с градските реки, а причината е свързана не само с екологията. Във все по-урбанизирана среда хората имат нужда от природа, от пространство и от места за забавление: „Имаме нужда от природа, а природата дава спокойствие. Водата в природата пък дава още повече спокойствие, и това е научно доказано“. Според Мартин Янков вече е минало достатъчно време, за да се види, че желанието за промяна съществува. Затова очакването му е реките на София постепенно да стават по-хубави и по-чисти.

НЕ ИСКАМ ДА ПРЕПИСВАМ ЗАСЛУГИТЕ НА ИНИЦИАТИВАТА

Когато става дума за конкретните резултати, Янков не представя фестивала като единствения двигател на промяната.

През 2024 г. Столичната община почиства над 100 канализационни преливника, след години, в които те са били сериозен източник на замърсяване. Това има пряко отражение върху качеството на водата в Перловска и други основни софийски реки. Столичната община също отчита намаляване на замърсяването с отпадъчни води от главните канализационни колектори.

„В никакъв случай не искам да преписвам на инициативата заслугите за това“, казва Янков. По думите му принос има самата общност, създадена около каузата. За него основният резултат от „Реките на София“ е по-скоро в промяната на нагласите: „Ние можем да дадем вдъхновението и да променим нагласите на хората, и вярвам, че това се случва“. Това се случва чрез спомените, които хората създават край водата, но и чрез самата демонстрация, че речният бряг може да бъде едно от хубавите места в София.

Тази философия се отразява и в програмата на фестивала. Повече от 80 процента от нея, по думите на Янков, е доброволна – хора, които искат да се включат, защото имат отношение към реките.

Промяната според него върви в две посоки. От една страна, качеството на водите се е подобрило, макар че „все още са мръсни“ и положението далеч не е решено, от друга – около реките се е създала общност. Тази общност включва и експерти в институциите, които според Янков са важни именно защото не зависят изцяло от политическите цикли: „Те не се сменят с кмет, министър. Те знаят къде са реалните проблеми и как поетапно да се степенуват, за да се решат“.

Един от проблемите, които той посочва, изглежда технически, но всъщност има огромно значение за бъдещето на реките – тяхното присъствие в кадастралните карти. По думите му реките на София не навсякъде съответстват на кадастралната карта. Това създава абсурдни ситуации, при които физически река може да преминава през частен имот, но по документи да не фигурира като такава. Янков посочва примери в „Овча купел“, включително изгубена река и притоци на Перловска, които са били хванати и директно вкарани в канализацията от частни предприемачи.

Тъкмо тук според него се вижда защо възстановяването на реките не е задача, която може да бъде решена само с фестивал, концерт или почистване. Това е дълъг градоустройствен процес. „Малко като в танго – две напред, една назад, но важното е, че се движим“, допълва той. Затова неговата прогноза е предпазлива, но оптимистична – възможно е след 10-15 години да виждаме значително подобрени софийски реки.

КРАСИВИЯТ ФЕСТИВАЛ И ПРОБЛЕМИТЕ ПОД НЕГО 

Фестивалът има културна и развлекателна програма, музика, изкуство, инсталации и пространства за срещи. Но зад тази привлекателна картина стоят проблеми с канализацията, замърсяването, заустванията, кадастъра и градското планиране. На въпрос не съществува ли риск хората да запомнят реката просто като красиво място за концерт, Янков признава, че такава опасност има. Повечето посетители не познават спецификите на реките и не са експерти по градска инфраструктура. Затова организаторите се опитват всяка година да вкарват експертните теми достатъчно плътно в програмата.

През 2026 г. програмата отново включи дискусии, посветени на реките, артистични инсталации, свързани с незаконните зауствания, както и разходки по реката с граждани. Самото издание беше най-мащабното досега по брой събития – общо над 150.

Но Янков не смята, че всеки посетител задължително ще си тръгне с пълно разбиране за проблемите: „Има такава критика – че този фестивал е повече забавление и по-малко река“. Той обаче защитава самата логика на фестивала, защото целта е не само да се обясни на хората, че реките са замърсени, а първо да се създаде връзка с тях: „Далеч от очите, далеч от сърцето. Това е с реките. Ако ние нямаме достъп до тях, ако ние не ги виждаме, няма как да ни пука за тях, няма как да се грижим за тях“. Именно фестивалът според него е начинът тази невидима част от града да стане видима.

Софиянци и гостите на града могат да бъдат физически близо до водата. А когато човек види едно възможно бъдеще, започва да може и да си го представя. „Вече имаме повече контрол. Вече можем повече дори да мечтаем, защото докосваме едно възможно бъдеще за реките“, казва Мартин Янков. Така отговорът дали фестивалът е „повече забавление и по-малко река“ се оказва едновременно „да“ и „не“. Той е забавление, защото именно така привлича хората. Но е и река, защото целта е хората да започнат да я виждат.

АКО ПЕРЛОВСКА БЕШЕ ГРЪБНАКЪТ НА СОФИЯ

Ако няма ограничение в бюджета и има пълната подкрепа на институциите, Мартин Янков има доста ясна картина за това как би изглеждала Перловска река след десет години. На първо място той би възстановил зеления клин, заложен още в плана „Мусман“ от 1938 г. Планът на германския архитект Адолф Мусман е приет като първия общ градоустройствен план на София през 1938 г. и включва идеи за транспортната система, зелената система и развитието на града. Войната прекъсва реализацията му, но концепцията за зелени клинове, проникващи от периферията към центъра и свързващи София с планината, остава важна част от историята на градоустройственото мислене за столицата.

За Янков зеленият клин има не само рекреативна, но и екологична функция — да сваля към града хладен и чист въздух от планината. Затова неговата първа стъпка би била спиране на строителството във водосборните зони и зелените клинове на реката.

Следващата стъпка е много по-трудна – изкупуване и премахване на сгради, които запушват тези клинове. По протежението на реката той би оставил различни типове пространства. Част от тях биха били достъпни за хората – като вече съществуващия крайречен парк в Южния парк. Други обаче умишлено биха останали диви. Това е важна част от визията му – не всяка река трябва да бъде превърната в подреден парк. Трябва да има и места, които човекът не „облагородява“, а оставя на природата.

„Бих оставил и диви пространства, които не се пипат от хора, които са диви хабитати, за да може в София да има добро биоразнообразие и истинска среща с дивата природа“, казва Янков. Най-голямата промяна обаче би била друга – реките да бъдат приети като гръбнак на градоустройството, защото София исторически се е развила именно между реките.

Мартин Янков посочва Перловска и Владайска като двете реки, между които градът се развива от времето на Сердика нататък. До началото на XX век голяма част от териториите отвъд Перловска на юг все още са били полета, градини и малки вили, подобна е картината и на север. От тази гледна точка реката не е препятствие, което трябва да бъде преодоляно. Тя е структурата, около която градът може да се подреди.

СОФИЯ ИМА ПРЕДИМСТВО, КОЕТО МОЖЕ ДА ПРОПУСНЕ 

Част от отговора на въпроса защо това е възможно се крие в самата география на София. Янков говори за седем основни реки и общо 33 реки, ако към тях се прибавят по-малките, както и за над 900 километра открити водни течения на територията на Столична община.

„София е пълна с вода. Градът е разположен в котловина, заобиколена от планини, а водите се спускат от склоновете към него. Именно тази география дава възможност да се мисли за реките не като за отделни, изолирани участъци, а като за система“, казва експертът.

На въпроса коя от 33-те реки е най-подценена, Янков не избира непременно най-малката или най-непознатата. За него най-логично е да се започне с Перловска и Владайска. Причината е, че те са най-популярните столични реки и могат да дадат пример за останалите: „Даже вярвам, че имаме ли една река, която е облагородена и почистена, това ще бъде кодът, който да се използва и за останалите“. Тук той вижда и едно неочаквано предимство на София. Много западни градове отдавна са превърнали реките си в силно урбанизирани пространства. София, макар и поради липса на средства и последователно градоустройствено развитие, все още не е стигнала дотам. „София е с едни гърди напред, благодарение именно на това, че не сме превърнали реките си в паркинги, не сме ги превърнали в булеварди – все още“, допълва той.

Според Янков съществува реален риск тези пространства да бъдат загубени, ако градът продължи да се развива без достатъчно внимание към речните коридори.

ОТ ЛЪВОВ МОСТ КЪМ „ЛЮЛИН“, „МЛАДОСТ“ И ПОЛЕТАТА КРАЙ ВИТОША

Разрастването на фестивала вече е променило и самата логика на неговите локации. Лъвов мост, където „Реките на София“ започва като по-малко събитие, постепенно се оказва тесен, обяснява организаторът.

По думите му проблемът не е само в капацитета. При голяма публика се увеличава и рискът при лошо време. Евакуацията при силен дъжд трябва да може да бъде организирана бързо, а в първите години на фестивала дъждът вече е бил реален фактор.

„Първите три години на откриването, на първия ден – код „Оранжево“, код „Червено“, затваряме фестивала“, спомня си Янков. Южният парк дава по-добри условия за управление на големи тълпи и по-лесно извеждане на хората. Според него това е особено важно, защото София все още няма достатъчно развита система за ранно предупреждение с необходимия брой сензори, която да позволява по-добро управление на риска по реките.

През по-голямата част от времето, по неговата оценка около 95 процента от дните, реките могат да изглеждат спокойни. Но през останалите 5 процента трябва да има сигурност, че хората могат да бъдат изведени навреме. Точно затова мястото в Южния парк е подходящо не само за фестивал, но и за ежедневно ползване.

КАКВО СЛЕДВА?  

Янков не дава окончателен отговор. След всяко издание екипът на „Колективът“ прави разбор – кое е работило, кое не е, какво трябва да се промени. Така ще бъде решено и бъдещето на фестивала и неговите локации. Но идеите вече съществуват.

Една от тях е в „Люлин“, край Суходолска река. В „Люлин 7“ има пространства с полегати брегове, борови гори и поля, които според Мартин Янков имат потенциал да бъдат превърнати в място за много хора, като паралелно с това бъде облагородена и самата речна среда.

Друга възможност е по-нагоре по течението, край квартал „Кръстова вада“ – голямо запазено поле с гледка към Витоша, през което също минава реката. Тук Янков прави и едно уточнение за името – в някои документи този воден обект е обозначаван като Дреновичка, но екипът предпочита да го нарича Перловска, защото именно Перловска е символ на София.

По думите му, нагоре по течението има още полета, орехови дървета и разлети брегове, където могат да се създадат нови пространства. Има и други възможности, например, парк „Въртопо“ в „Младост“. Всъщност, именно тази идея може да се окаже най-съществената следваща стъпка за „Реките на София“ – фестивалът да не идва на място само за няколко дни и след това да си тръгва, а да оставя след себе си физическа промяна – крайречен парк, ново място за хората, по-достъпен бряг, пространство, което продължава да работи и след края на музиката. Защото в крайна сметка целта не е София да има красив фестивал край реката веднъж годишно, а да престане да има нужда от фестивал, за да забележи реката, коментира Янков.

„Не е толкова сложно да имаме повече такива пространства в града“, смята той. По-големите инфраструктурни решения ще изискват повече средства, време и планиране. Но според Янков първата стъпка може да бъде много по-проста – да се започне от съществуващите зелени площи, през които вече минават реки, а те са много. И точно затова, седем години след началото, въпросът вече не е дали София има реки, а какво ще направи с тях.

Автор – Даниел Димитров
Монтаж – Емил Граничаров
Оператори – Ангел Димитров, Борислав Бориславов