Помните ли песничката на Дони и Момчил „Стая с лилави стени, стая с прозорци отвсякъде...”. Сега си представете същата песничка в изпълнение на Петя Буюклиева...

Изглежда стерилно, а всъщност е истинско. Убито е, но всъщност агонизира...

За него музиката е не просто дар от Бога, а философия и размисъл, граничещ с мистичното, но вдъхновен от щастието, което сам си постигнал...