Майката е безспорна звезда, абсолютно харизматична, модерна, със завладяващ и богат на емоции глас – Ди Ди Бриджуотър. Дъщерята е не по-малко чаровна, гласовита и вървежна, но е сто пъти по-щура от която и да е млада жена на 36. Запознайте се с Чайна Моузес (Сhinamoses.com) – концертът й с Рафаел Лемоние (Raphael-lemonnier.com) бе един от безспорните акценти на джаз феста в Банско.
За разлика от майката, която сме гледали през 2006 и през 2008 г. в София, Чайна е у нас за първи път. И като истински добре възпитан гост споделя първите си впечатления с изречение, от което няма как домакинът да не се почувства благ: „Ооо, добре, че ме поканиха на този фестивал, за да знам по-нататък къде да си правя ваканциите“…
Когато човек я види за първи път, си казва: Няма такава лудетина. След като поговори с нея, разбира, че зад непрекъснатия й и на моменти истеричен смях, се крие един самороден талант, който
обича абсолютно всичко, което допуска до себе си –
от музиката до приятелите и мъжете. А любовта към това, което прави, е разковничето за успех и позитивизъм в отношенията й с хората.
И майката, и дъщерята нямат специално музикално образование, и това според Чайна е предимство: „Не смятам,че има правила, по които разбираш и оценяваш музиката. Или имаш талант да я разбираш, или имаш приятел и учител, който те измъква в различни ситуации, или си гениален. Е, аз не съм гений. Майка ми като малка ме учеше с думите: „Имаш таланта си, направи най-доброто, което можеш с него. Не се опитвай да бъдеш някой друг, който тялото ти технически няма да разреши да бъдеш“. Така че, колкото и да обичам скадирането на майка ми, аз нямам нейния слух.
Още по-любопитно е, че Чайна Моузес не пее госпъл, а само обича да го слуша. Обяснението: „Майка ми е католичка, баща ми – атеист. Никога не съм ходила в истинска църква. Открих госпъла по-късно. Но ние, по един или друг начин, изпълняваме госпъл, независимо дали вярваме в Господ“.
Аз се уча като малко дете,
до ден днешен. Пускм YouTube и гледам…
Най-хубавото е, че асоциациите с прочутата й майка не я дразнят, нито й пречат. Подобно на Ди Ди, Чайна записва първите си три албума на френски и „с удоволствие отново бих пяла на този език“.
В момента живее в Париж със съпруга си. Нямат деца, но ако имат, би ги насърчила да се занимават с музика, защото „музиката е прекрасно нещо“.
„Аз съм голяма късметлийка, казва Чайна. Не бих казала, че трудностите по пътя ми са били препятствие за мен и могат да ме спрат. Пея професионално от 15-годишна, 13 години работих като тв и радиоводеща. През 2008 г. започнах да продуцирам сама албумите си. Когато работиш за телевизия, виждаш и другата страна на индустрията. Била съм от двете страни и знам, че дори никой да не дойде на мой концерт, никой да не си купи диск или да не ми обърне внимание, това няма да продължава вечно и нещата ще се обърнат рано или късно. Така израствам. Никога не съм се обезкуражавала и не съм губила вяра в себе си. Продължавам напред. Най-хубавото, което може да ми се случи, са музиката и концертите“.
Незабравим момент от професионалната й кариера е участието й във френската версия на „Принцесата и жабокът“ (2009), където дублира гласа на принцеса Тиана. Ето какво си спомня от тогава:
Аз съм Дисни принцеса, макар и само на френски
Когато ме избраха и ми съобщиха, че съм аз, изпищях, а после започнах да се смея. Питаха ме какво толкова се радвам. Радвам се, че ще докарам до лудост толкова много родители – между 100 и 200 хиляди, които ще трябва да понасят децата си да слушат безкрайно този саундтрак. Защото аз самата като малка бях обсебена от малката русалка. Докарвах майка ми до пълна лудост с непрекъснатото пускане на тази касета. Сега си помислих: Охаа, как ще им скъсам нервите на тия родители. Бях много щастлива…“
В Банско Чайна Моузес представи програма под името Crazy Blues, обхващащ музика от 1920 до 1979 г. и с реверанс към имена като Дайна Уошингтън, Джанис Джоплин, Дона Съмър, Хелън Хюмс и др. Решихме да направим репертоар, който джаз фестивалите ще са длъжни да наричат блус репертоар, а блус фестивалите ще са длъжни да си признаят, че е джаз, обяснява певицата.
Казва, че музикантите й са джазмени, а не блусари и иска да докаже, че независимо от коя епоха идва песента и в каква форма е започнала, всичко може да бъде опростено и доведено до изначалния блус.
Единственото нещо, което мен ме интересува, е обратната връзка от публиката
Има две категории музиканти, обяснява Чайна. Едните свирят за себе си, но и за публиката, и по този начин се зареждат, опитват нови неща и докъде могат да стигнат. Аз нямам такава концентрация. Аз трябва да съм сигурна, че всички си тръгват усмихнати след мой концерт.
Затова, дори 90 на сто от публиката да не разбира английски, аз говоря, защото винаги се намира някой, който ще преведе на приятелите си. За мен е важно, че тази публиката е дошла да ме слуша. Така прави и майка ми. Затова, докато публиката не си тръгне щастлива, аз не напускам сцената. Не се шегувам.
Мразя да записвам албуми – това е ужасно
Тягостно е, когато работиш с усещането, че трябва да направиш нещо вечно. Бих правила албуми само на живо. Ако имах бюджет, всеки път щях да записвам албум на живо с много хора, които се забавляват. Според мен един албум е ценен за хората само, когато са те виждали на живо. Иначе не е оправдано.
Мечтата й за изяви на непознати места е свързана с Австралия, за да види кенгуру, да наблюдава залеза, да се запознае с аборигени и да пие бира. След това иска да посети и Нова Зеландия.
Съосновател е на фирма за ПР услуги в областта на културата, част е от програмата „Международен музикален съвет“ на ЮНЕСКО, бореща се за свободен достъп на културните достижения в над 150 страни, участва в благотворителни събития – AIDS Sociality, Everyone Sings Against и др.
Чайна беше любезна да отговори на няколко въпроса, специално за Новините.БГ:
Чайна, какво е да имаш майка като Ди Ди Бриджуотър?
Страхотно е. Виж аз докъде съм стигнала (Смее се с глас). Тя, на първо място, е страхотна майка. Насочи ме, окуражи ме и ме поощри в заниманията ми с музика, още когато бях на 13 години. Тогава аз дори не знаех, че имам талант.
Тя беше страхотната майка, която в труден за мен момент – бях в училище, имах проблеми, татко умираше от рак, беше пълен хаос у дома, но тя ме хвана и ме насочи в тази посока и каза „Тръгвай по този път! Ако има нещо, аз съм винаги до теб“.
Двете заедно имате ли съвместни музикални проекти?
Следващата година ни предстоят 3-4 съвместни концерта в Швейцария и Германия. Истината е, че е много трудно да си нагодим програмите така, че да бъдем заедно по едно и също време на едно и също място. Освен това, тя работи по нов албум. А когато работи по нова продукция, спира всичко, включително и концертите. И когато кажем, че сме свободни през 2017 г., хората недоумяват.
Какъв репертоар пеете двете заедно? Имате ли дуети?
Последния път пяхме мои песни. Но, общо взето, пеем това, за което имаме аранжименти. Защото най-често сме в съпровод на биг бенд или симфоничен оркестър. Оказва се, също така, че майка ми има много по-фънки парчета, с много по-модерни аранжименти от мен, което е забавно. Тя е по-голяма от мен, но е доста по-готина и съвременна.
Да я чакаме ли отново в България, може би с теб?
Не зная. Трябва да питаш нея. Тя е някъде между Франция и Италия. Лятото е периодът, в който се виждаме най-рядко. Най-голямата ми сестра е неин мениджър и във всеки един момент знае какво прави.
Какво ти е направила толкова телевизията, че казваш „Дотук с телевизията!“?
Аз живия с музика от 15-годишна, затова искам да се занимавам с музика. Когато имаш избор, избираш това, което харесваш.
Имала си ПР агенция. Сама ли си правиш ПР-а си сега?
Прави го моят бивша съдружничка в ПР компанията. Това е една много добра ПР компания. (Смее се гръмогласно).
Има ли шанс да си вземеш български музикант, който да пътува с теб по участия?
Кой знае. Всичко е възможно.