„Най-продаваният струнен квартет в света Bond за трети път омагьоса българската публика снощи в зала 1 на НДК. Четирите момичета буквално грееха от сцената и действаха заразно с енергичните си изпълнения на пълната със зрители зала, която не спираше да ръкопляска и да приветства любимките си“.
Този цитат от прес съобщение, бъкано с простотии, тривиални прилагателни и откровени лъжи, не е единствената причина да отделя внимание на Bond, квартет Bond, дамски, струнен.
Но преди това, в името на истината, трябва да се каже, че
в залата се получи всичко друго, но не и магия
публиката беше вяла, аплодисментите – почти никакви, а залата – рехаво пълна. Това обаче е най-малкото нещастие, което може да обземе чувствата и мислите ми след такъв концерт.
Гледал съм тези момичета и при предишните им гостувания в София, не защото свирят добре и не защото са най-големите красавици, а заради чисто социалния експеримент, който потвърждава, че подобни „концерти“ са един от най-успешните начини за псевдо одухотворяване на духовно обедняващата ни нация.
Таня Дейвис, Еос Чатър, Гай-И Уестърнхоф и Елспет Хенсън са
нещо като Ричард Клайдерман, размножен четири пъти
Те са нещо като ГМО-вариант на Ванеса Мей, само че с още по-ниско качество. Те са нещо като нищо. Претенция да бъдеш част от класиката, но да го правиш със средствата на чалгата и то не просто с лесни, а с твъде лесно смилаеми похвати, които притъпяват сетивата и ти забраняват да мислиш, да провокираш въображението си, да мечтаеш…
А най-ужасното нещо е да си гледал един музикант 3-4-5 пъти и след това да не можеш да се сетиш кога какво си гледал и слушал – всичко е еднакво, механично, манифактурно, нагласено. Всичко е като утешение за постдемократично развиващите се мутреси, най-често руси, да оправдаят собствения си
културен афиш, съставен от Емилия, Аутилия, Цеца и Лепа
Те не биха отишли на Шломо Минц, Пинкас Цукерман или Сара Чанг, но ще посетят Bond – няколко пъти, всеки път, когато идват в България, както и Клайдерман, и Ванеса Мей, а може би и Васко Василев, и дори Найджъл Кенеди – заради екстравагантното му поведение и външен вид. И толкоз! Bond for blonds.
–––––––––
*Bond за блондинки