Слънце, радост, красота – бързо, лесно, вкусно, или как се прави фестивал

Слънце, радост, красота – така се казва един от десетките фестивали за млади поп дарования, които куцо и сакато организира на територията на страната – от Горна Оряховица до Бургас и от Петрич до Варна.

Аз, като човек, който пише за музика повече от 10 години, волю-неволю се озовах на две от тези безметежни мероприятия в ролята на член на жури…

Слънце, радост, красота – с тази на пръв поглед нелепа трилогия от думи май се изчерпват всичките предимства на въпросните конкурси. Но и това е спорно. Защото понякога няма слънце по чисто метеорологически причини. Понякога няма и радост, защото 100 от общо 1400 явили се деца не са взели награда. Често и красотата липсва – като вдигнеш очи и се огледаш в презастроения ад на Златни пясъци или битака на стария Несебър… 

Какво се случва на тези малки

„Златни Орфейчета”, работещи предимно за името на туризЪма

Стичат се българчета и техните родители от цялата страна, както и безброй руснаци, литовци, поляци, молдовци, арменци и пр. настоящи източноевропейци със силно изразено отношение към културата. Освен че получават няколко дни плаж, придружен от слънце, радост и красота, те успяват да задоволят вечната родителска напорист за изява на таланта на своите отрочета.  

Прави впечатление, че нашите сънародници гледат на тези конкурси само като на поредното място за репетиция на открито, докато за повечето чужденци отношението е повече от сериозно. И това личи още от появяването на сцената. Докато нашите излизат и пеят по тениски и дънки, и то в зле подбрани комбинации, гостите демонстрират друга класа – различни за всяка песен сценични костюми, хореография и т.н. 

И така, въпреки че никак не е изключено да видиш пеещо с гривна all inclusive поляче или русначе, то изглежда сто пъти по-адекватно от едно нашенче, което взима уроци по пеене от преподавател със съмнително музикално образование и напира да пее Кристина Агилера.

Всъщност

липсата на подходящ репертоар е основен проблем

от който се възползват единствено сценаристите на музикалните телевизионни формати, когато показват кастингите. Неведнъж станах свидетел на това как едно дете пее прекрасно дадена песен и е пълен провал при опита си да изпее друга песен.

Най-жалкото обаче е, че след тези състезания, всяко от които дава Гран при в поне три възрастови категории, следва нищото. Келепирът понякога е някоя местна кабеларка да покаже репортаж от събитието и толкоз. Глас в пустиня, от която няма излизане, няма оазиси. Няма екзотика.

Как се прави фестивал – ами, ето как: трудно и с много нерви, но крайният резултат е все едно е било бързо, лесно и вкусно. 

Пълно фиаско се оказа и опитът ми да покажа някои от тези дечица в предаване на национална ефирна телевизия. Екипът се съгласи, след като няколко пъти ми беше обяснено, че

това рейтинг не прави

че нямат интерес и че го правят само заради мен. Е, благодаря им сърдечно. Направихме го.

След това обаче последва истерична вълна от родителско недоволство – защо моето дете не пя повече от чуждото, защо друго запяло втора песен, а на трето не била дадена тази възможност… В цялата суматоха, дори ми звънна позабравен вече български изпълнител, близък до Митко Щерев, който ми се накара за неправилния подбор на децата… Всичко това за пореден път ме убеди, че наоколо е пълно с неблагодарници.

По-надолу следва поредната фотогалерия – снимките са от „Слънце, радост, красота” в Несебър и „Малки звездички” в Златни пясъци.