театър

„Скъпи Дъг, тук е страшно! Берлинската стена падна и целият свят се обърна с краката нагоре!… Но насред цялата лудница открих един истински образ… Възбудих ли ти интереса?“ (Джон, „Докато смъртта ме раздели“, „Театър 199“) Още в първите секунди, без да е минала и минута, се появява нещо трудно назовимо… …

Когато една героиня започва с думите „Аз се казвам Вяра“, това не е просто име, а призвание. И рискът е очевиден – или ще станем свидетели на клише, или на надежда за оцеляване в любовта – между алгоритъма и самотата… В спектакъла „Любов и други аварии“ на театър „София“ второто …

„Трейнспотинг“ в Малък градски театър „Зад канала“ не просто адаптира едноименния роман на Ървин Уелш, а го пречупва през театрална оптика, в която думите вонят, телата крещят, а времето се разтяга до степен на физическа непоносимост. Брутален, социален и болезнено човешки… Нетипично и почти предизвикателно е началото – с монолог. …

„Обичам сам да бера ябълки от дървото, а не да събирам стари, леко червиви, които лежат в тревата. Но няма нищо ужасно в това да лежиш на земята. Не боли… (Ян Еглерт, 2025) Хумор, самоирония и много солиден човешки пласт има в думите на известния полски актьор. „Най-големият грях е …

Танго за двама, които не се спасяват. Между два влака, между два свята. Любовта като упражнение по невъзможност – в „Евридика“ на Жан Ануи, в театър „Българска армия“… Още в първите щрихи на спектакъла прозира една привидно случайна, но симптоматична „фактология“: Орфей скрибуца на цигулка, по думите на собствения му …

Кой пише любовта ни вместо нас? Как едно представление се превръща в анатомия на разпадащото се чувство – любовта като пърформанс, между екстаза и нулата. С писма без адресат, срещу романтичния мит… Любов без език, без ритъм, без изход. Любов без любов – какво всъщност гледаме във „Влюбените“… Делегирана интимност? …

Сребърна сватба, дали? Сребърни съдове? Или просто сребро в косите? „Канкун“ на Антон Угринов не задава тези въпроси сантиментално, а с леко повдигната вежда… Спектакълът започна живота си в миниатюрното пространство на I Am Studio. Вече тестван, той се играе на сцената на софийския арт център „Сити марк“ – място …

„Жената конбини“, световният бестселър на Саяка Мурата, живее по свой начин на сцената на Народния театър „Иван Вазов“… Драматичната комедия разказва историята на жена, която не се вписва в обществените представи. Но в тази постановка „невписването“ не е просто сюжет – то е диагноза… Онази пътека, която знаеш, че води …

В пиесите на Майк Бартлет всичко и сякаш винаги започва нормално. Дори прекалено нормално. Сиво, битово, досадно. Докато не се пропука и не израсте в свръхобоснована шизофрения – на общество, което мисли, че е рационално, но всъщност е дълбоко разкъсано… Авторът е майстор в умението си да разбива не просто …

Лабиринт. Тъмнина. Шамани. Влудяваща „музика“. Такова е усещането в първите две минути. След това идва негово величество Театърът, в най-привлекателния му вид. Актьорски, майсторски, динамичен, различен, изпълнен с цялото съвършенство на смисъла… „Замъкът. Видения по Франц Кафка“ е приключение в центъра на София. Преживяване по здрач. Музеят „Земята и хората“, …