„Петата стъпка“ е апотеоз на човешкото колебание, на непрекъснато пренареждане на моралните координати. На вътрешно изчисление, в което неизвестните са повече от известните. Двама мъже и една пропаст… И ако животът наистина е въпрос на математика, както сякаш настоява спектакълът на Весела Василева, то тук човешкото съществуване прилича на уравнение …

Той е артист, който на сцената изгражда цели състояния на възприятие. Затова срещата с него не прилича на разговор с артист в традиционния смисъл на думата. По-скоро напомня среща с човек, който все още вярва, че въображението може да променя физическата реалност, или поне начина, по който я преживяваме… В …

Когато искаш да бъдеш. Отвъд фамилията Истууд. И ехото на едно име. А изкуството е един от начините да останеш истински. Да бъдеш артист в епоха на шум. Да останеш незабележимо честен. Не Клинт. Кайл. Опитвам се просто да правя музика, която обичам. Винаги има накъде да растеш. Надявам се …

В нейните текстове човешкото съществуване не е даденост, а променлива величина. „Нормалността“ не е естествено състояние, а внимателно поддържан сценарий… Още с романа „Жената конбини“ тя превръща едно привидно банално пространство – денонощен магазин, в затворена екосистема, почти стерилна среда, в която социалните роли могат да бъдат наблюдавани, размествани и …

В сърцето си посветих „Божествена комедия“ на моята малка майчица, която ми даде представа за вечността и любовта. (Лилия Абаджиева, 24 април 2026). Има режисьори, за които може да се говори спокойно, аналитично, в дистанцията на понятийното. Има и такива, при които езикът неизбежно се разпада в крайности – лични, …

Пукнатини отвъд жестокостта. Сигнал от онова място, където нещо в човека, в системата, в държавата, вече е започнало да се руши, но все още упорито отказва да се признае… Тук няма звезда. Или по-скоро – има, но тя е колективна. Един квартет шивачки, затворнички, тела в труд, гласове в съпротива, …

„Бог търсеше тромпетист и избра Сергей Накаряков“. (Жан-Жак Рот, музикален критик) Колко изпълнители едновременно разширяват границите на своя инструмент и създават нов контекст за неговото възприемане… Той е тромпетист с ясно изразен индивидуален звук, който преминава традиционния репертоар – към транскрипции, съвременна музика и смели артистични сътрудничества. Случаят Сергей Накаряков …

Очакване, пристанище, любовен вятър… зрънца от нар… В Народния театър започва поредният нов театрален блокбастър. Очакванията са огромни, до истеричност… Спектакълът „Малката Англия“ е световна премиера на сцена по романа на Йоанна Каристиани, спечелил Националната награда за литература на Гърция през 1998 г. Действието се развива в бурен период – …

Кристиян Ярви за себе си: Когато диригентът стане генерал, звучи като армия. Когато сме заедно, трябва да сме чувствителни един към друг, а не просто да „свирим“. Истинският диригент е като шаман. Той не трябва да е на преден план. Той просто наблюдава. И прави само малки жестове – това …

В края на живота си Бохуслав Мартину (1890-1959) създава една от най-интимните си творби – „Концертна рапсодия за виола и оркестър“. Рядко изпълнявана, тя разкрива виолата не като бляскав солист, а като разказвач. Именно в тази роля влиза Сара МакЕлрави (Sarah McElravy), която свири със Софийската филхармония“ под палката на …