Очакване, пристанище, любовен вятър… зрънца от нар… В Народния театър започва поредният нов театрален блокбастър. Очакванията са огромни, до истеричност… Спектакълът „Малката Англия“ е световна премиера на сцена по романа на Йоанна Каристиани, спечелил Националната награда за литература на Гърция през 1998 г. Действието се развива в бурен период – …

Кристиян Ярви за себе си: Когато диригентът стане генерал, звучи като армия. Когато сме заедно, трябва да сме чувствителни един към друг, а не просто да „свирим“. Истинският диригент е като шаман. Той не трябва да е на преден план. Той просто наблюдава. И прави само малки жестове – това …

В края на живота си Бохуслав Мартину (1890-1959) създава една от най-интимните си творби – „Концертна рапсодия за виола и оркестър“. Рядко изпълнявана, тя разкрива виолата не като бляскав солист, а като разказвач. Именно в тази роля влиза Сара МакЕлрави (Sarah McElravy), която свири със Софийската филхармония“ под палката на …

„Скъпи Дъг, тук е страшно! Берлинската стена падна и целият свят се обърна с краката нагоре!… Но насред цялата лудница открих един истински образ… Възбудих ли ти интереса?“ (Джон, „Докато смъртта ме раздели“, „Театър 199“) Още в първите секунди, без да е минала и минута, се появява нещо трудно назовимо… …

Музикант, куратор и мислител. Той е изпълнител, но и артист със силна концептуална линия, особено около камерната музика и фестивалите… В свят, в който класическата музика често се движи между канона и нуждата от обновление, виолончелистът Николас Алщед (Nicolas Altstaedt) заема ясна позиция – миналото и настоящето не са в …

„Гениите не сме ние, музикантите. Това са великите композитори. Ние сме просто, свещениците, които посвещават живота си да им служат… Не ми е нужна религия извън музиката“. В тези думи на Юлиан Рахлин се крие ключът към неговата естетика. В свят, в който виртуозността често е самоцел, той настоява за …

Тя е родена от български родители, израснала е в Монреал, и определено е това, което можем да наречем гражданин на света… Има хора, които цял живот се учат да стоят здраво стъпили на земята. Има и други, като Нанси Дамянова, които избират да живеят във въздуха. Не като бягство, а …

Когато една героиня започва с думите „Аз се казвам Вяра“, това не е просто име, а призвание. И рискът е очевиден – или ще станем свидетели на клише, или на надежда за оцеляване в любовта – между алгоритъма и самотата… В спектакъла „Любов и други аварии“ на театър „София“ второто …

„Моята работа не е да бъда честен и искрен, а да измислям истории и да ви лъжа…“ (Арно Деплешен, 2026). Неговите филми изглеждат като болезнено откровени автопортрети, но зад тази привидна изповедност винаги стои внимателно изградена фикция. Един от най-разпознаваемите автори на съвременното френско кино десетилетия изследва крехката граница между …

Той принадлежи към онова поколение европейски артисти, които не следват праволинеен път към киното, а го откриват почти случайно, но после упорито го извоюват… Роден във Франция, израснал в Хамбург, той първоначално се насочва към театъра не от призвание, а от практичност – като лесен начин за добра оценка в …