Война е. Обявена е всеобща мобилизация. Две армии се движат една срещу друга. Едните са дрогирани, другите – пияни. Никой не е на себе си. Едните залитат и сякаш всичко им е безразлично. Другите, убивайки, се смеят. Абсурдът е достигнал такава степен, че човешкото е напуснало бойното поле, много преди …

„Петата стъпка“ е апотеоз на човешкото колебание, на непрекъснато пренареждане на моралните координати. На вътрешно изчисление, в което неизвестните са повече от известните. Двама мъже и една пропаст… И ако животът наистина е въпрос на математика, както сякаш настоява спектакълът на Весела Василева, то тук човешкото съществуване прилича на уравнение …

Той е артист, който на сцената изгражда цели състояния на възприятие. Затова срещата с него не прилича на разговор с артист в традиционния смисъл на думата. По-скоро напомня среща с човек, който все още вярва, че въображението може да променя физическата реалност, или поне начина, по който я преживяваме… В …

Когато искаш да бъдеш. Отвъд фамилията Истууд. И ехото на едно име. А изкуството е един от начините да останеш истински. Да бъдеш артист в епоха на шум. Да останеш незабележимо честен. Не Клинт. Кайл. Опитвам се просто да правя музика, която обичам. Винаги има накъде да растеш. Надявам се …

В нейните текстове човешкото съществуване не е даденост, а променлива величина. „Нормалността“ не е естествено състояние, а внимателно поддържан сценарий… Още с романа „Жената конбини“ тя превръща едно привидно банално пространство – денонощен магазин, в затворена екосистема, почти стерилна среда, в която социалните роли могат да бъдат наблюдавани, размествани и …

В сърцето си посветих „Божествена комедия“ на моята малка майчица, която ми даде представа за вечността и любовта. (Лилия Абаджиева, 24 април 2026). Има режисьори, за които може да се говори спокойно, аналитично, в дистанцията на понятийното. Има и такива, при които езикът неизбежно се разпада в крайности – лични, …

Пукнатини отвъд жестокостта. Сигнал от онова място, където нещо в човека, в системата, в държавата, вече е започнало да се руши, но все още упорито отказва да се признае… Тук няма звезда. Или по-скоро – има, но тя е колективна. Един квартет шивачки, затворнички, тела в труд, гласове в съпротива, …

„Бог търсеше тромпетист и избра Сергей Накаряков“. (Жан-Жак Рот, музикален критик) Колко изпълнители едновременно разширяват границите на своя инструмент и създават нов контекст за неговото възприемане… Той е тромпетист с ясно изразен индивидуален звук, който преминава традиционния репертоар – към транскрипции, съвременна музика и смели артистични сътрудничества. Случаят Сергей Накаряков …