Не е ли съвсем нормално един драматург да вярва повече в мълчанието, отколкото в думите. Да вярва, че най-важното винаги остава отвъд думите. Че театърът започва там, където думите свършват. Не е ли съвсем нормално да пропагандира политиката на нежността, обикновеното като революция, да превръща ежедневието в театър. Да ни …

ОЩЕ