Home / театър / Улисес Алварес: Не помниш, когато не си бил докоснат

Улисес Алварес: Не помниш, когато не си бил докоснат

May B на Маги Марен е съвършена дисхармония. Съвършена като любовта, докосването, красотата и сълзите. Дисхармонична – като страданието, бедността и конфликтите. Това е свят, от който излизаш пречистен, без да си го искал. Преживяване, което остава. Памет, която боли и лекува едновременно. Заради докосването, любовта, сълзите и …повторенията.

Чилийският танцьор и хореограф Улисес Алварес е един от най-близките хора до Маги в компанията, която носи нейното име. Самият той играе над 700 пъти само в May B – представление от историческо значение, създадено от грандамата на съвременния танц през 1981 г. и донесло й международно признание. И до днес не слиза от световните сцени…

May B е с оригиналната музика на Шуберт, с песни от карнавала Бенш в Белгия и с композиции на британския контрабасист Гавин Брайърс. Осветлението, още една от силните страни на този спектакъл, е на Александър Бенето. Костюмите са на Луиз Марен. Участват Каи Чоиби, Лазаре Хюе, Лоуиз Мариот, Лиса Мартинес, Лизе Месина, Изабел Мисал, Кати Поло, Роландо Рока, Енио Самарко и Марсело Сепулведа.

Вдъхновен от творчеството на Самюъл Бекет, спектакълът интерпретира неговия свят – абсурден, богат, неочакван, въздействащ и …универсален. И всичко това е постигнато само с изразното средство на танца, умела игра със светлината, нечленоразделни звуци и един единствен цитат от Бекет. Може би…

Улисес Алварес – за Маги Марен и приятелството, за начина, по който двамата израстват като професионалисти през годините, за незабравимото първо гостуване в родината му Чили, за Бекет и танците, за думите и тяхната стойност, за повторението и паметта.

Г-н Алварес, ще си позволя да започна този разговор с нещо много лично. Гледам доста театър, но за първи път се просълзявам на представление…

– За мен това представление е моят живот – като артист, танцьор и интерпретатор. Правя го от много години. Започнах да танцувам в този спектакъл през далечната 1987-а. Мисля, че за всеки танцьор това е уникално преживяване, няма друго такова…

Едно от най-важните неща в работата с Маги, са отделните елементи, които ние докосваме с този спектакъл – в други форми, по други начини, в други ситуации… Това са основните елементи на присъствие и възприятие. Има една музикалност…

За всеки от нас това представление има много особено място в нашия вътрешен личен свят. Затова разбирам Вашето вълнение. Явно, успяваме да докоснем неща отвъд съзнанието, стигаме до необяснимото…

През 1986-а се запознавате с Маги Марен. С какво друго ще запомните тази година?

– Когато се намерихме с Маги за първи път, това беше един невероятен за мен момент в Париж. На втория ден след моето пристигане имаше прослушване за школата. И в същия този ден ние се срещнахме. Всичко се случи много бързо.

Започнах да посещавам часовете и да присъствам репетициите. Още след първата репетиция усетих, че това е моето място. Тогава най-простичко й обясних, че съм танцьор от Чили и че ще съм на разположение, ако тя има нужда от „танцьор от Чили“ (Смее се – бел. а.). Тя ми отговори още по-простичко: „Все още не знам, но може би по-късно…“. Три месеца по-късно започнахме да работим заедно.

Аз познавах много френски танцови компании, тъй като, докато живеех в Чили, Френският институт разпространяваше доста информация за това какво се случва във Франция. Приемах Маги за нещо много специално, без да съм си помислял, че някога ще мога да бъда до нея.

Какво беше Маги Марен за Вас тогава, в началото, и какво е сега, днес?

 Знаете ли, това е много специално… Има хора, с които се усещате от първия момент, в който се срещнете. Откриваш някого, виждаш, че е като теб и имаш усещането, че го познаваш от години… Има няколко такива личности в живота ми, за които мога да го кажа. Така беше и с Маги.

Днес, след толкова много години съвместна работа, мога да кажа и друго – ние остаряваме заедно… (Усмихва се – бел. а.).

Но не си мислете, че това е приятелство в буквалния смисъл на думата. Това е по-скоро колегиално приятелство. Ние работим, говорим си, споделяме си много неща, понякога доста лични, но между нас винаги има една дистанция. И въпреки това, ние се познаваме един друг много добре. Всеки от нас знае слабите и силните страни на другия,. Което не е толкова хубаво (Смее се – бел. а.).

Играл сте 700 пъти в May B. Имате ли незабравимо представление?

– Не… (След това се замисля – бел. а.). Може би, това в Чили през 1995 г., когато се върнах там за първи път, след като започнах да работя с Маги.

Спомням си, че се чувствах много странно и не много добре. Дори смея да твърдя, че въобще не ми беше приятно. Представлението се играеше в операта, пред много „отбрана“ публика, която нямаше никакво отношение към това, което гледа…

След това връщахте ли се отново в Чили, за да играете там?

– Да, няколко пъти. Участвахме на различни фестивали, но аудиторията беше съвсем различна…

Как бихте обяснил на един ученик какво е да танцуваш Бекет?

 Бекет…. Не бива да го правя, защото не съм нито учен, нито преподавател, а просто танцьор. Разбирам нещата, но нямам умението на учител, който може да обяснява и да говори.

Бих могъл да кажа как Маги Марен „взима“ Бекет и как го „използва“. Това също е много трудно, защото е твърде простичко…

Например, когато искам да пресъздам едно съвсем обикновено ходене по сцената, това става без никакви „украшения“ и орнаменти. В същото време, на сцената може да има клоун или човек с маска, и всичко да изглежда много живо и истинско… Много ми е трудно да го обясня на английски, освен това…

Този спектакъл можеше ли да бъде изцяло безмълвен?

– Да. Можеше (Отговаря без да се замисля – бел. а.). Честно казано, не мога да обясня защо Маги е решила да използва гласове и неразбираемите звуци, които те възпроизвеждат. Това е нещо сетивно – така „говорим“, когато искаме да кажем нещо на самите себе си. В този смисъл, не знам дали е необходимо да липсват тези думи….

Извън сцената, думите не стават ли все по-евтини?

– Има твърде много думи и почти през цялото време много от тях не са необходими, нямат никаква стойност…

Защо, например, в May B има само един цитат на Бекет? Мисля, че още когато проектът е трябвало да бъде представен, той, Бекет, е казал на Маги да използва точно този цитат. Не е имало нужда от повече думи, но по този начин точно тези думи стават още по-ценни.

(В May B Маги Марен използва цитат от „Краят на играта“: Finished, it’s finished, nearly finished, it must be nearly finished – бел. а.).

Защо всички гениални творци обичат повторението като похват?

– Така е. Маги също обича повторението. Има много причини за това. Когато възпроизведеш един жест, например, първия път той може да изглежда много абстрактен и неясен. С повторението премахваш баналността на реалността. Ако отделиш жеста от думите и контекста, той има друго значение и друга стойност…

За какво няма памет днешната публика?

– Не знам защо хората нямат памет… Може би защото не са били докоснати. С мен също е така. Случвало се е да не разбирам езика, но да съм много впечатлен от това, което съм видял, от цялостното усещане. Тази сила идва от комбинацията между образите, думите и всичките неща, които виждам.

May B е много простичък в своите послания спектакъл, но и краен. Мисля, че много хора не разбират или просто не харесват нашия спектакъл. Но никога не го забравят.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Ян Розман полива изкуствените хора

Той е артист, концептуалист и „досадник“, който си позволява да полива изкуствените хора. Танцува от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!