Home / театър / Слънчевата линия, която ни разделя

Слънчевата линия, която ни разделя

„Слънчева линия“ от Иван Вирипаев е безпощаден прорез на сцени от един семеен живот, в който публиката е пряк свидетел и участник на случващото се. Тя е безпомощен наблюдател, безпомощен съдник и безпомощен съучастник на една криза, която преминава като ураган на бойно поле, след това изгаря в любовен огън, а после – в река от безразличие…

Ролите се изпълняват от Мария Данилюк и Андрис Булис, от независимата латвийска продукцентска компания KatlZ Riga. Идеята и режисурата са на Евгения Шерменьова. На 17 май представлението гостува на сцената на Yalta Art Room.

Тримата артисти допуснаха камерата на БТА до моменти от репетицията и … до собствените си души – в размисли са войната, пандемията, тяхната неизбежна обвързаност и всички други теми, които „Слънчева линия“ поставя.

Сценографията на “Слънчевата линия” е на Даце Игнатова, хореограф е Дмитрий Гайтюкевич, композитор – Оливер Тарвидс, осветление – Юлия Бондаренко.

„В този спектакъл има война и тя е между мъжа и жената. Войната е навсякъде човешкия живот. Тръгва от бита и може да стигне до най-високи нива, за да получи глобален характер. Но когато изясняваме отношенията помежду си, най-главното е да не се унищожаваме един друг. А в тази пиеса на Вирипаев става дума точно за това. Героите разбират че се обиждат че си говорят лоши неща и по този начин се унищожават взаимно“, разказва Евгения Шерменьова.

Тя е завършила продуцентство в ГИТИС, а след това е работила в МХАТ и център „Майерхолд“. Била е директор на фестивала за нов европейски театър NET. Била е и директор на други фестивали, в които си е партнирала с руски артисти и артисти от световна величина. Била е заместник-министър на културата в правителството на Москва. През 2015 г. напуска Русия заради различията си и разграничаване от властта там и се премества в Латвия.

„Напуснах Русия, за да мога да живея в свобода – така, както аз я разбирам – да уважавам другите, но и да имам възможността да реализирам и себе си. Напуснах Русия преди повече от пет години, а спектакълът е за това, че по време на пандемията хората, които оставаха заедно дълго време, изостриха своите отношения. Хората забравиха, че трябва да се пазят един друг. Още по-страшно става, когато попадаме в пандемия по време на война“, допълва Шерменьова.

По думите й, ако пандемията ни е показала как трябва да обичаме и да съхраняваме човешкия живот, сега виждаме обратното – как войната засилва пренебрежението към живота.

„В този спектакъл става дума не само за половите различия между мъжа и жената, но и за разликите, които те имат като идеологическо и философско отношение към света. Сблъскват се и техните различни точки към любовта. Освен това, нашите герои са от различни националности. Моята героиня Барбара е рускоезична, а Вернер е латвиец. И, въпреки това, че руснаци и латвийци са свързани много тясно чисто исторически, различията в манталитета съществуват“, коментира Мария Данилюк. 

Тя започва своята кариера в руския театър „Михаил Чехов“, в Рига, където изпълнява главната роля в „Уроци по персийски“, в мемориала „Жанис Липке“ (2018), участва в много руски кинопродукции.

$Комедията и трагедията са много тясно свързани. Затова има много комедийни моменти, които в един момент се превръщат в трагедия. Най-главното послание за нас е, че ние искаме да обединим хората, доколкото това е възможно на ниво семейство“, казва още Мария Данилюк. 

Според Андрис Булис всичко зависи от хората – защото те сами създават обстоятелствата и сами се опитват да намерят изход от различни ситуации. „До голяма степен, всичко зависи от нивото на интелекта на хората. Защото в една и съща ситуация, на войната и на любовта, може да се гледа по различен начин и от различни гледни точки, и с различен опит“, допълва той.

Споделя с усмивка, че в спектакъла има личен момент за мен и затова се е съгласил да играе в него: „Струва ми се, че всяка трета фраза в тази пиеса е писана за мен. Когато един от моите най-близки приятели дойде и гледа представлението, ме попита дали специално съм направил този спектакъл – за да може той да види всичко това. На него му изглеждаше, че се отнася за него. Това означава, че и пиесата, и нашата актьорска игра, и режисьорът с неговата концепция, са си свършила работата и тя е стигнала до зрителите“, казва Андрис Булис.

Дори в къщи аз знам как да избегна семеен скандал – като използвам последната фраза от представлението: „Скъпа моя, ти си просто брилянтна“, смее се актьорът от трупата на театър Dailes в Рига. Той е работил и с българския режисьор Александър Морфов. Участвал е в един от неговите спектакли там – „Лъвът през зимата“.

„За мен знак за неговото майсторство и професионализъм, е че много дълго време работихме на маса и много дълго време разговаряхме. И когато станахме „на крака“, както се казва, всичко се случваше както трябва. Ние дори не разбирахме как точно се получаваха нещата. За мен висша фаза на майсторството е да можеш да дадеш на актьора спокойствието, че всичко ще бъде наред. Без излишна суета и напрежение“, казва Андрис Булис.

„Всичко се случваше някак си естествено. И имаше въздух, и свобода за актьора да намери онова пространство, в което той да съществува и да се срещне с режисьора, и да опознае себе си, всъщност. Това, което ми се случи за първи път, е че той много точно работи и с първия, и с втория, и дори с третия план, който въобще не се вижда. Но актьорът знае, че точно това трябва да направи“, обобщава впечатленията си от Морфов. /ДД/

About Даниел Димитров

Check Also

Улисес Алварес: Не помниш, когато не си бил докоснат

May B на Маги Марен е съвършена дисхармония. Съвършена като любовта, докосването, красотата и сълзите. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!