Лулу, която променя светове и хора

„Тази пиеса е исторически важна и многократно цитирана в киното. Може да се каже, че много филми са повлияни от „Лулу“. Лулу за Ведекинд е нещо като Нора за Ибсен – нещо, което остава. Това е нещо като архетипен образ извън пиесата“, казва още режисьорът.

Най-голямото достойнство на спектакъла е, че няма начин публиката да остане безразлична – тя или ще се влюби в Лулу, или ще я анатемоса – така както е бил анатемосан и нейният създател в края на 19-и век. Този сложен, многопластов и обречен да приковава вниманието образ е поверен на Елеонора Иванова – най-новото попълнение в трупата на театъра.

„Още, когато прочетох пиесата, една от първите ми мисли беше, че Лулу е много различна от мен. Това хем ме стресна, но в същото време ми се стори много интересно и вълнуващо, и сладко да го потърсиш. Слава Богу, целият репетиционен процес беше много изследователски и Крис ни насърчаваше да търсим, да анализираме. Много често оставахме след репетиции, разговаряхме, което на мен адски много ми помогна да преодолея това свое притеснение. Успях да се срещна малко по-близо с Лулу и да разбера, че може би не е чак толкова непозната и далеч от мен, и че всъщност имаме доста повече допирни точки, отколкото би ми се искало да призная“, разказва пред БТА актрисата.

Мартин Димитров, в ролята на продуцента Шон, също с вълнение говори за своя типаж: „Това е една доста интересна и вкусна роля за всеки един актьор. Както знаете, ние, актьорите, в много от случаите трябва да бъдем и агенти пред самите нас. Става въпрос за разговорите с продуцентите, които водим – от нас за нас. Имам доста наблюдения по тази линия, затова доста неща съм взел от мои срещи с продуценти“.

„Най-интересното в тази роля е, че виждаме продуцентът без маска. В един момент тя се чупи и ние виждаме неговата сърцевина, душата му. Той е емоционален човек, който слага маската на продуцент, и това е най-любопитното в ролята. За мен този герой е положителен, защото той храни чувства, не по-различни от който и да е друг човек. Метафорично казано, всеки е продуцент на собствения си живот“, допълва Мартин Димитров.

Според него противоречието в образа на продуцента идва от неуспеха и личната му реализация, защото в любовта той е тотално изгубен човек. Това беше и най-голямото предизвикателство – да видим един схемаджия, на когото всичко му се получава, но не и голямата любов, обобщава актьорът.

Дария Симеонова, графиня Марта фон Гешвиц: „Това е един от първите хомосексуални образи в драматургията въобще. Тя е върла феминистка, бореща се за правата на жените с, на моменти, по-жертвоготовно и силно чувство за обич и отдаденост – повече, дори от мъжките персонажи. Тя е силна жена, мощен образ… Най-важното за нея е, че тя е до Лулу през цялото време, от един момент в живота и. И се опитва да бъде повече от нейна подкрепа и любов“.

Това е една несподелена любов, тъй като образът на Лулу попада в месомелачката на една индустрия и на бизнеса, и някъде по пътя на спектакъла губи истинските си стойности и представата за това кое е ценно, смята актрисата.

В спектакъла участват още Юлиян Рачков и Николай Върбанов – съпрузите на Лулу, Александър Узунов – драматургът Алва, Николай Димитров е полицейски шпионин. Михаил Милчев като каскадьора Родриго прави една от най-аткрактивните роли. Преводът е на Владко Мурдаров. Сценографията е на Никола Тороманов, костюмите – на Илияна Кънчева, музиката – на Емилиян Гацов-Елби, видеото – на Александър Станишев.

РЕЖИСЬОРЪТ КРИС ШАРКОВ:  „ЛУЛУ“ Е ИСТОРИЧЕСКИ ВАЖНА ПИЕСА

Господин Шарков, трупата на театър „София“ е една от най сплотените, усетихте ли това по време на репетициите?

– Да. Споделям това впечатление – че действително тук има трупа, която работи за цялото. Актьорите си помагат взаимно, въобще имат усещане за колектив. Тази трупа е доста подмладена в последно време. С някои от актьорите съм работил преди време, а сега се срещаме в друг период. Мисля, че такъв тип пиеса, каквато е „Лулу“, трябва да се направи от точно такъв тип трупа – която е по-колективна и сплотена.

Защо тази пиеса е емблематична?

– Тази пиеса е исторически важна. Много неща за първи път са исторически. Може би, това е първият образ на модерната фатална жена. Фатална, в смисъл на съдбоносна. Това е жена, която променя светове и хора . И това после многократно е цитирано във филми. Може да се каже, че много филми са повлияни от „Лулу“. Има и опера на Берг (Австрийски композитор, 1885-1935, един от най-значимите представители на музикалния експресионизъм и на Нововиенската композиторска школа – бел. а.), която също е много популярна.

Лулу за Ведекинд е нещо като Нора за Ибсен – нещо, което остава. Това е нещо като архетипен образ извън пиесата…

Защо „Лулу“ не е толкова популярна у нас?

– Има ред причини. Има една постановка в театъра на Армията от 1992 година – на Крикор Азарян, за която още се говори и е в театралната памет. Но въпреки това, пиесата остава непозната у нас…

Накрая, да кажем какъв е Вашият прочит на Лулу – брутален или по-щадящ, с мекота и уважение към човека?

– Мисля, че има и от едното, и от другото. Самият Ведекинд, когато пише пиесата, е обвиняван в скандал. Бил е преследван от цензурата, защото открито говори за неща като еротика, които преди в театъра не са се говорили. В нашия случай това няма как да е определящ фактор, защото ние живеем в друго време. В този смисъл, постановката не е скандална или брутална, но съм се старал да бъде достатъчно образна и смела. Мисля, че е и щадяща човека. Тоест, погледнато е не само от точка на машинарията, която използва човека, а и от самия човек.  /ДД/