Home / радостта от живота / Третият най-бърз човек на планетата: Искам да променя света, но трябва да съм сигурен, че съм променил себе си

Третият най-бърз човек на планетата: Искам да променя света, но трябва да съм сигурен, че съм променил себе си

София, 20 ноември /Даниел Димитров, БТА/ Как живее третият най-бърз човек в света – Андреа Маркато. Какъв е личният му режим. Какво мисли. За какво мечтае. Как върви към мечтата си. И защо има ясна стратегия как би изглеждал животът му след двайсет години. Всичко това има значение за 39-годишния италианец, който на 17 октомври измина дистанцията от пет хиляди километра за 42 дни, 17 часа, 38 минути и 38 секунди. Случва се в Ню Йорк по време на най-дългото сертифицирано бягане в света, наречено „Шри Чинмой себенадминаване – 3100 мили“.

Определят го като една от най-трудните, биологично невъзможни прояви на издръжливост. Сред външните предизвикателства, пред които се изправят бегачите, е бягането в кръг, в продължение на 52 дни без прекъсване, при което се износват повече от 15 чифта маратонки. Бегачите се хранят, докато бягат, почиват минимално и прекарват възможно най-много време на трасето. Състезанието е описано като „Еверест на ултрамаратоните“. Досега хиляди са стигнали до истинския връх в Хималаите, но само 49 души, сред които и българина Тодор Димитров – Ел капитан, са завършили надпреварата за себенадминаване през тези 24 години.

В гимназията Андреа Маркато учи електротехника, без да има интерес към нея. Затова в университета напълно променя посоката – посвещава се на езици и икономика. Още тогава мечтае да пътува, да се среща с различни хора и различен начин на мислене. И мечтата му се сбъдва – заради спорта.

Пред БТА той разказва за спортната си кариера и успехи, за българската връзка, за личния си режим, за живота извън тичането и извън вегетарианството, за мечтите си и как се вижда след 20 години.

– Колко бърз е най-бързият трети човек в света?

Андреа Маркато: Доста е бързо, за такова състезание – 5 000 км, 42 дни и 18 часа и няколко минути.

– Какво друго правите бързо, освен да бягате?

А. Маркато: Освен бегач, съм и плувец на дълги разстояния. Преди това състезание преплувах Цюрихското езеро, 26 километра. През 2018 г., преди ковид, се опитах да направя рекорд – да изплувам двеста километра в басейн. Не успях да постигна рекорд, но минах цялото разстояние.

– Как попаднахте в света на спорта – от малък ли се занимавате или интересът дойде в по-късна възраст?

А. Маркато: С плуване се занимавах още от детската възраст – бях много силен. Много от хората, с които тренирах, отидоха на олимпиада. Аз не успях да отида, но исках да постигна нещо в света на спорта, и заложих повече на издръжливостта, отколкото на бързината.

– Олимпиадата по някакъв начин предизвиквала ли Ви е и мислите ли, че е късно за участие?

А. Маркато: Със сигурност, много късно е за олимпиада, аз вече съм на 39 години. Но бих искал да кажа, че има много спортисти, които имат много високо ниво и съвсем малко не им достига, за да се класират на олимпиадата. Потенциалът е там, но трябва да учат, да работят, не са попаднали в добър отбор, и затова не успяват да се класират…

– Колко резервни обувки имате в гардероба си?

А. Маркато: По време на състезанието използвах шестнадесет чифта маратонки. Трасето на състезанието е направено от специален бетон, който е 6-7 пъти по-твърд от асфалта. Затова пяната на обувките се смазва много бързо, за няколко дни. С нови обувки мога да правя една миля допълнително всеки ден. И това ми помогна да постигна най-доброто трето време. Изглежда малък детайл, но е от голямо значение.

– Имате и българска връзка – с Тодор Димитров. Какво Ви свързва с него?

А. Маркато: Ние сме приятели. Идвал съм няколко пъти в България през последните години. Тодор Димитров участва в това състезание преди мен. Аз се допитвах до него за съвети – как да подходя, какво да правя, какви проблеми е имал. Опитах се да събера колкото се може повече информация от него, за да мога да се представя по-добре.

– Израснал сте във Венеция – това помогна ли Ви за спорта? Не си представям, че плувате из каналите, но все пак сте човек на водата.

А. Маркато: Да, помогна ми. Аз съм от едно малко градче – Доло, на 15 км от Венеция. Този район е много известен със спортистите си. Има много лагери и състезания, най-вече за плувци. Във Верона тренира националният отбор по плуване. Много маратонци също са от този район.

– Как се озовахте във фабрика за веган храни?

А. Маркато: Аз живея в Швейцария от седем години. Така се случва, че в Италия икономиката не е много благоприятна и работодателите не винаги дават добри договори. Предлагат договори за шест месеца или година, и на човек му е много трудно да планира устойчиво за бъдещето. Преди седем години беше точно такава ситуацията, сега мисля, че е по-добре. Тогава реших да се преместя в Швейцария – за по-добри възможности. И така попаднах в Soyana, която, освен всичко друго, подкрепя и моята спортна кариера, и това ми позволи да постигна мечтата на моя живот, и да участва в състезанието през 2020 и 2021 г.

Самият аз съм вегетарианец от двадесет години и бих желал да работя в компания, която изповядва същите идеали. Не искам да работя на място, което не е благоприятно за природата, и същевременно наранява животните.

Вярвам, че вегетарианството не е всеки, но практикуването му може много да помогне за разрешаване на проблемите при оглеждането на храна. Например, храненето на една крава изисква много фураж, а всъщност този ресурс може да бъде използван за храна на бедните.

– Швейцария ли е най-доброто място за един вегетарианец?

А. Маркато: Не съм сигурен, че Швейцария е най-добрата държава. В Лондон има много вегетариански общности. Аз самият не съм веган, ям сирене и яйце, защото чувствам, че тялото ми има нужда от това. Но не съм фанатик, който иска да налага своите идеи на другите.

– Не сте фанатик, но колко души успяхте да превърнете във вегетарианци?

А. Маркато: (Смее се – бел. а.) Доста са хората, да. Но сега има ново течение, което се нарича флекситарианство – това са хора, които намаляват, най-вече, червеното месо. И то по препоръка на лекари, които препоръчват намаляването консумацията именно на червено месо, защото създава киселинна среда в тялото.

– Аз все пак съм журналист и държа да ми кажете цифра – колко човека около Вас станаха вегетарианци?

А. Маркато: (Смее се – бел. а.) Може би петима – майка ми и няколко приятели от училище. И дори не бих казах, че аз толкова съм им повлиял. Това е тенденция, мода. Хората мислят за по-здравословен начин на хранене. Много спортисти са вегетарианци, дори вегани – Новак Джокович, например. Но аз не казвам, че това е пътят за всеки.

– Как човек може да стигне до осъзнаването, че това е неговият начин на живот? Има ли път, по който може да направи преценка за себе си?

А. Маркато: Аз взех решението да стана вегетарианец по духовни причини. Преди двадесет години започнах да се занимавам с медитация. Практикувам всеки ден. Имах учител по медитация – Шри Чинмой, който почина преди известно време.

Той препоръчваше да бъдем вегетарианци и аз реших да опитам, защото човек медитира по-добре, когато е вегетарианец. Причините бяха и здравословни. Дадох си срок за шест месеца, за да видя как ще се чувствам. И се чувствах много по-добре. Редовно си правя изследвания на кръвта и те са с добри показатели. Нямам нещо, което да ми липсва.

– В България също се наложи този модел на веганство и вегетарианство, отвориха се и много ресторанти. Но основното, което вълнува хората, е доколко там храната е автентична и могат да разчитат на този тип услуги. Има ли начин да проверим истинността?

А. Маркато: Има едно изследване, което е много сериозно документирано. Нарича се китайското изследване, провеждано в продължение на двадесет години. В него са участвали голям брой хора, като е проследяван кой е най-здравословният начин на хранене.

Резултатите показват, че хората, които са вегетарианци или пък само от време на време консумират бяло месо, по-малко се разболяват и живеят по-дълго.

И още нещо, което касае една от основните болести на нашето време – ракът. За щастие, разработват се нови начини на лечение и не толкова много хора умират. Първото нещо, което някои лекари препоръчват, когато някой има такава диагноза, е промяна в начина на хранене. Препоръчват да се намали консумацията на храни, които правят тялото киселинно – като месо, кока кола, кафе и тем подобни неща. Препоръчват да се консумират повече плодове и зеленчуци.

– Какъв е Вашият личен режим на хранене?

А. Маркато: Обикновено сутрин си правя смути – с фурми, топло мляко, банани, стафиди и авокадо. Понякога слагам ябълка или друг плод. След това следва закуска в 10:00 ч., която се състои от пълнозърнест хляб, масло и биомармалад. Обядът ми е от зърнени храни като ориз или киноа, а вечерята се стремя да е от вегетариански протеини – боб, нахут и салати.

– Споменахте Шри Чинмой. Срещали ли сте се лично с него?

А. Маркато: Да, срещали съм се няколко пъти. През 2007 г. заминах за Ню Йорк. Интересувах се от медитация в присъствието на духовен учител. Интересно ми беше, че духовният път не отрича моята собствена религия. Аз съм роден и израснал като християнин и вярвам в Исус. Духовният път е още едно допълнително парче от пъзела. И медитирайки, разбрах много неща за себе си и какви грешки съм правил. Чувствам, че израснах като човек и в бъдещето, може би след двадесет години, бих навлязъл в политиката. Искам да се опитам да променя света, но преди това искам да съм сигурен, че съм променил себе си. Защото е важно да се дава пример. И не можеш да влияеш на другите хора, ако, на първо място, ти не правиш ти правилното нещо.

– Навсякъде ли можете да медитирате?

А. Маркато: Не. Това не е възможно. Човек има нужда от специална атмосфера или от специално място в стаята, което да ти дава спокойствие. Може и в природата, където няма много хора. И тогава се опитваш да се свържеш със собственото си сърце. И когато усетиш добро чувство, можеш да отидеш в света и да действаш по начина, по който чувстваш.

Ако просто ходиш на работа, срещаш се различни хора, ходиш по партита и дискотеки, със сигурност, по някакъв начин това те прави щастлив, но същевременно те и обърква. Защото те разфокусира каква е твоята цел в живота и къде искаш да отидеш. И когато започваш деня, е хубаво да имаш време, в което да прекарваш сам. И след много години, когато вече си напреднал, вече можеш да медитираш навсякъде, където има много хора, дори и в дискотека. Но това е много напреднало състояние.

– Какъв е животът Ви извън тичането и извън вегетарианството?

А. Маркато: Много обичам да пътувам. Обичам азиатските страни. Интересувам се от медитация и от начините как да притихне ума, и това е нещо, което намалява стреса и прави живота спокоен. Обичам философия, даоизъм, хата йога. Мисля, че тези практики биха могли да помогнат и на западните хора.

– Къде се виждате след двадесет години, освен в политиката?

А. Маркато: Бих желал да съм бизнесмен, да имам собствена компания. Когато участваш в такъв тип спортове, ставаш малко алчен и искаш, и още, и още. Хубаво е човек да има спортменски дух, но също така е хубаво да си честен, да не се опитваш да лъжеш другите. Преди всичко, искам да съм уверен, че правя правилното нещо спрямо себе си и спрямо другите. Имам и вярвам в дълбоки и силни идеали. И ако правя правилното нещо, може би животът ще ми даде възможността да имам собствена фирма или да вляза в политиката. Но в момента фокусът ми е спортът.

– Каква фирма искате да имате?

А. Маркато: Няма значение каква е фирмата, но тя би трябвало да вдъхновява хората да водят добър живот. Не е важен продуктът, който предлагаш, а идеята, която стои зад него. И парите, и успехът, са просто инструмент като ножа – можеш да наръгаш някого или можеш да го използваш, за да нарежеш храна и да я споделиш с другите. /ДД  /ЕХ/

EZ 10:19:31 20-11-2021
EH1015EZ.002

About Даниел Димитров

Check Also

Рецепти за щастие от виртуалната трапеза на Милена Димитрова

Милена Димитрова е български журналист, пътешественик и кулинар, но най-вече – обаятелна личност. Носител е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!