Антон Дончев и неговите седем малки чудеса в киното

Целият живот на Антон Дончев е доказателство за това, че той винаги е имал една особена, последователна и искрена близост със седмото изкуство. Искал е да бъде част от неговата история и да даде своя принос към златния му фонд. След публикуването на „Време разделно“ (1964), в продължение на повече от двадесет години, Дончев работи с киното и телевизията. От 1967 г. до 1979 г. е член на сценарната комисия при Българската кинематография, а след това – до 1989 г. е част от Българската национална телевизия, която по онова време е сред основните филмопроизводители и разпространители.

Сътрудничи си със световноизвестни продуценти, сценаристи и режисьори – италианци, американци, французи, германци и руснаци – при реализирането в големи международни продукции на български теми. Подписват се договори за филми по негови сценарии с италианската телевизия RAI, с френската FR3, с германската CDF и с десетки продуценти. Тогавашните управници на България външно проявяват желание да си сътрудничат със Запада, но всъщност вземат решение да не допускат чужденци до българското кино и телевизия. Това не иска нито Българската кинематография, нито Държавна сигурност.

Интересно е, че още след публикуването на романа, интерес към заснемането му като филм проявяват италианските продуценти Карло Понти, Дино де Лаурентис и филмовите компании „Колумбия пикчърс”, „Парамаунт” и „Мосфилм”. Самият Ричард Бъртън иска да играе във филм по сценарий на Антон Дончев, а Антъни Куин изявва желание да влезе в ролята на Манол. Отказват им.

В „италианската“ версия на Понти сър Лорънс Оливие е трябвало да се превъплъти в образа на Караибрахим (героя на Йосиф Сърчаджиев), а София Лорен е Севда (Аня Пенчева). За режисьор е бил гласен Дейвид Лийн, току-що заснел номинирания за „Оскар“ и отличен със „Златен глобус“ филм „Доктор Живаго“ (1965). По сценария Дончев е трябвало да работи със световноизвестния италианец Енио де Кончини.

През 1980 г. излиза решение на ЦК на БКП да бъде разрешено снимането на четири международни кинопродукции, между които и „Време разделно“ (другите са „Аспарух“, „Богомилите“ и „Кирил и Методий“). ЦК забранява „Време разделно” да се снима навън, за да се съхрани имиджа на българското кино и възлага реализацията на филма на режисьора Людмил Стайков, без участието на автора на романа. Дончев изпраща възраженията си от 20 страници за написания сценарий и даже настоява да махнат името му от надписите. „Романът „Време разделно” не е за спора между религиите, той не трябва да внушава насилие”, пише той.

За 16 месеца Стайков екранизира „Време разделно“. Премиерата е през март 1988 г. в зала 1 на НДК. Сценаристи са Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и Радослав Спасов, който е и оператор на филма. През 2015 г. БНТ прави гласуване, където „Време разделно” е класиран на първо място – като любимият филм на българските зрители.

От 1968 г. Антон Дончев пише както многобройни варианти на сценария „Началото“ за основаването на Първото българско царство, така и романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“. Сценарият, за който има подписан договор за филм с „Парамаунт“, се реализира като театрален сериал в Българската телевизия, а романът излиза до 1953 г. в четири тома и се продава в тираж около 890 000 екземпляра.

Преди да се появи „Време разделно“, Антон Дончев е автор на шест сценария, адаптирани през 70-те и 80-години за малък или голям екран. Всяко от тези заглавия носи своята уникалност за времето си и може да бъде наречено чудо – не само заради художествените си качества или блестящите актьорски състави, но и заради пробива в Западна Европа тогава, заради поставените теми или начина, по който всеки отделен проект е реализиран.

Историческата драма „Калоян“ излиза през 1963 г. Сценарият е в съавторство с Димитър Мантов и Дако Даковски. Приживе, Даковски споделя, че „Калоян“ е голямата му мечта, но заради преждевременната му смърт продукцията е завършена от Юри Арнаудов. Този филм е дебют в българското кино за 19-годишната тогава Цветана Манева. Филмът е заснет със съдействието на поделения от Народната армия, ТКЗС-та в бившите Коларовградски и Варненски окръзи и населението на градовете Луковит и Сливен.

„Глутницата“ (1972), втори филм на режисьорката Иванка Гръбчева, разказва за унищожението на горянската чета на Герасим Тодоров от комунистическия режим през 1948 г. Музиката е композирана от Борис Карадимчев. Главната роля е поверена на Коста Цонев, участват още Стойчо Мазгалов, Меглена Караламбова, Кирил Господинов, Йосиф Сърчаджиев, Георги Русев, Джоко Росич, Петър Слабаков.

„Изгори, за да светиш“ е първият тв сериал, създаден през 1976 г. по сценарий на Антон Дончев. Режисьор е Неделчо Чернев, а оператор – Димо Коларов. Музиката е на Петър Ступел и Атанас Бояджиев. Тук отново главната роля е поверена на Коста Цонев. Със сценарий, писан от Антон Дончев, това е втора среща за Цветана Манева и първа – за голямата Невена Коканова. В сериала участват и шестима германски актьори – Петра Хинце, Клаус Герке, Фридриф Юнге, Хайнц Беренс, Ирена Карел и Мико Кундари.

На следващата 1977 година излизат още два сериала по сценарии на Антон Дончев. И двата са режисирани от Иля Велчев, оператор е Константин Джидров, а музиката е на Митко Щерев и с участието на Юрий Ангелов, Петър Слабаков и Катя Зехирева. „От другата страна на огледалото“ е копродукция с бившага Източна Германия, а „Завръщане от Рим“ – с Италия.

„Милионите на Привалов“ (1983) също е копродукция, но с бившата ГФР и Западен Берлин. Режисьори са Николай Попов и Дитхарт Кланте, който е и сценарист, заедно с Антон Дончев и Иван Славков. Оператор е Лотар Елиас Щикелбрус. Шестте епизода са създадени по едноименния роман на Д. Н. Мамин-Сибиряк. Музиката е на Симеон Пиронков. В главните роля са Руси Чанев, Георги Черкелов, Мариана Димитрова, Стефан Мавродиев, певицата Ирина Чмихова, Иван Кондов, Леда Тасева, Емилия Радева, Любомир Бъчваров, Вълчо Камарашев, както и техни германски колеги.

За тази доста мащабна за времето си продукция специално е издигната фабрика в стила на втората половина на XIX век. Резултатът е повече от добър, сериалът се радва на огромен успех. „Милионите на Привалов“ обаче затваря един 20-годишен период от живота на Антон Дончев, чийто писателски талант остава съпричастен от първа ръка в създаването на някои от малките чудеса в историята на българското кино и телевизия. И всичко това – за да подскаже, че няма нищо случайно в неговия път към екранното изкуство. Всяка стъпка от този път е била и остава знакова, смислена и събитийна.

>>> Материалът е публикуван в др. ЛИК (12, 2020) <<<