Home / театър / „Ревизорът” се завръща!

„Ревизорът” се завръща!

„РевизорЪт” на Гогол се завръща в афиша на театър „Кредо“ с премиерни представления на 17 и 19 март. Декорът и сценичната опаковка са изградени наново – специално за новата сцена в „Сити Марк арт център“.

В тази „дяволски смешна история за нищожността на нищожните хора“ участват актьорите Антоан Петров, Атанас Апостолов, Воил Велев, Давид Крумов, Димитр Несторов, Денис Хаят, Елица Костова, Мирела Карабанчева, Павел Емилов, Славена Ангелова, Мартин Христов, Шахин Шехзен. Сценографията е на Юлиана Войкова-Найман и Борис Далчев.

Това е трети спектакъл на режисьорската Нина Димитрова по Гоголев текст след „Дневникът на един луд”, с който бе отбелязана 50-годишнината на „Театър 199“, и „Шинел” – 27-а поредна година на българската и световна сцена, отличен с 14 международни награди, игран близо 600 пъти на 9 езика и на над 150 международни фестивала.

„РевизорЪт” през 2017 г. стъпи на сцената на Сатиричния театър и вече има четири награди „Икар” и още толкова от Националния фестивал на малките театрални форми, както и отличие за най-добър спектакъл на Националната академия за театрално и филмово изкуство.

Успехът на „РевизорЪт” не е случаен – заради безпощадното и динамично препускане в степите на руската класика, но с ясното послание за уважение и закрила на автентичния дух, отново по съвършено прост и едновременно с това гениален начин. Нина Димитрова не просто е сковала театър от десетина греди и 20 летви, които сякаш са изкъртени от дома и от традицията, но сменя представата и очакването на зрителя за нещо класическо, строго и познато.

Нина Димитрова за „РевизорЪт”:

– Г-жо Димитрова, „РевизорЪт” се завръща. Откъде?

– От един друг свят.

– Нова година, нова сцена, нов живот за един вечен текст? Какви са предизвикателствата пред една такава промяна?

– Свободата и способността да я упражниш, както казва Гогол  „на живот и смърт” благородно и смислено в името на някакъв идеал.

– Колко голям е Гогол за Вас?

– Няма аршин, с който да се премери този колосален талант. Гогол сам по себе си е мерна единица – за висок и непримирим творчески дух,  за будна гражданска и човешка съвест.

– Ако Гогол беше Ваш съвременник, как бихте го убедила да подкрепи Вашата версия по неговото произведение? Какво бихте му казала?

– Просто щях да го поканя да гледа спектакъла. И както казва Градоначалника в тази пиеса: „Ще опитам, пък каквото има да става, да става!”. Каквото съм искала да кажа на гледащите днес и каквото бих споделила и с Гогол, съм го казала със спектакъла, водена от същото „разочарование от съвремието”, с което и той е написал тази велика пиеса за нищожността, изгодата и липсата на идеали.

Разговорът между нас навярно би звучал с реплики от пиесата: „Как е, братко Гогол?”, „Ами как да е, братко? Ей тъй на, някак си”. Вероятно щяхме единодушно да се съгласим, че всичко продължава да е все така непроменимо „ей тъй на, някак си”.

– Какво искате да остане у зрителя след срещата му с Хлестаков и компания?

– Мисълта „Посмяхме се. Но на какво се смяхме?”

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

„Шаферки завинаги“ – триумф на приятелството и за изневерите, които ни правят щастливи

СОФИЯ,  08.03.2024 11:56  (БТА)  Тази пиеса е триумф на едно приятелство, и то многогодишно. Знаем, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!