Home / кинце / Докато грозните му отказват, изведнъж най-красивата му се хвърля на врата

Докато грозните му отказват, изведнъж най-красивата му се хвърля на врата

„Много ти благодаря, че ме изкара тъпак“. Така Фредерик Бегбеде реагира на приятеля си Давид Фоенкинос, който в романа „Загадката Анри Пик“ го поставя в една леко абсурдна ситуация*. Фоенкинос прави впечатление на бохем, склонен да упражни иронията си върху всеки и върху всичко, и това е неизменна част от неговия френски чар, но и от умението на добрия писател да чете и експлоатира всякакви човешки профили.

В унисон с книгите му, и разговорът с Давид Фоенкинос е с доста бележки под линия, а темите се въртят около литературата, както би се очаквало при среща с писател. И този дискурс като че ли не се нрави много на събеседника, който сякаш ти дава да разбереш, че личният му път в професията не би трябвало да те  интересува, а само крайния резултат от него. Несъмнено, романите му се изчитат на един дъх, истински празник за сетивата са и съвсем еднозначно подкрепят нееднозначната мечта на създателя им – да бъде консул в световната столица на забавленията.

Струва си да се заслушаме във всяка от думите на тази машина за бестселъри, преведени на 40 езика. Защото животът му е пример за това как книгите могат да преобръщат съдби, а хепиендът да започва с тотален провал. Първият му роман получава отказ навсякъде, освен от едно място. И усещането, казва той, е като да отидеш на парти, където всички грозни жени ти отказват и изведнъж най-красивата ти се хвърля на врата. Давид Фоенкинос – за новия си 17-и роман, преведен и на български, за писането и критиката, за колегите, за китарата и за оцеляването.

– Все още ли сте влюбен в България?**

– Малко е преувеличено да кажа, че съм влюбен в България, но е страна, в която много обичам да идвам. А имайки предвид, че това е четвъртият път, е почти мазохистично.

– Прочетох „Загадката Анри Пик“ на един дъх. Интересно ми е дали и при вас, като човек на изкуството, нещата се случват на един дъх – вдъхновението, писането, развиването на идеите. Знам, че „Шарлот“ е писана десетина години…

– Факт е, че „Загадката Анри Пик“ не ми отне десет години, както бе с „Шарлот“, но пък е първата мистерия, която пиша. Затова трябваше да имам цялостната визия за романа в главата си.

– Защо се отказахте от думата библиотека в заглавието? Въобще, трудно ли се стига до заглавието?

– Вярно е, че работният вариант на заглавието беше друг – „Библиотеката на отхвърлените книги“, но моят издател ми препоръча да го сменя. Иначе, доста по-лесно е да напишеш заглавието, отколкото самата книга.

– Някой някога връщал ли е Ваш ръкопис? И колко пъти?***

– Не, не са ми връщали ръкопис. Просто са отказвали да го приемат. Първият ми роман получи отказ навсякъде, освен в „Галимар“.**** Общо взето, усещането е като да отидеш на парти, където всички грозни жени ти отказват и изведнъж най-красивата ти се хвърля на врата.

– Вие самият получавате ли ръкописи от автори, които държат на Вашето мнение?

– Да, много често получавам такива ръкописи. И когато човек е много известен, това е нормално да се случва. Но аз не мога да си позволя да ги чета.

– Как избирате кога да пишете в аз-форма?

– Самата история го решава, а не аз.

– Иронията е нещо типично за книгите Ви. Интересно ми е как се е развивала тя през годините?

– Хуморът е много важен за мен. Но в „Шарлот“ и последните ми две книги, които не са преведени на български, няма хумор. Хуморът става все по-депресивен. С депресия, но и с добро чувство за хумор.

– Обичате руската литература, Достоевски, а също Витолд Гомбрович, Милан Кундера, Филип Рот, Ромен Гари, Робертно Боланьо. Има ли писател, който Ви вдъхновява днес?

– Мишел Уелбек.

– Пишете ли с мисълта за екранизация?

– Не. Докато пиша книгите си, никога не мисля за това как те ще се превърнат в сценарий, но е факт, че всичките ми книги се превръщат във филми.

– Как се отнасяте към критиката и има ли такава, която ще помните задълго?

– Нямам проблем с критиката и съм ок с това, че някой може да не харесва идеите ми. Всеки, който създава нещо, подлежи на критика. Много бих искал да прочета критика, която ми помага да се развивам.

– Кой е първият читател на книгите Ви, преди да поемат към издатели и печатници? Може ли някой да промени книгата точно когато Вие самият сте убеден, че е готова за печат?

– Имам един приятел драматург, на чието мнение разчитам. Иначе, за мен много важно е мнението на моя издател в „Галимар“.

– Казвате, че интересът към книгите се е пробудил у Вас изведнъж, след 16-ата Ви годишнина? Как стана това? Случи ли се нещо конкретно? Питам Ви с надеждата, че може да помогнем и на други хора да отключат тази любов у себе си.

– Тогава бях в болница. А и през 1991 г. нямаше интернет, така че бях сам самичък в леглото. Може би, ако имаше интернет, нямаше да имам шанса да се запозная с книгите.

– В „Загадката Анри Пик“ споменавате имената на двама любими и в България автори – Мишел Уелбек и Фредерик Бегбеде. Вторият дори е забъркан в лек литературен скандал. Това какъв отзвук имаше във Франция и имаше ли някаква обратна връзка от горепосочените колеги?

– „Много ти благодаря, че ме изкара тъпак“, каза Бегбеде.

– Свирите на китара, сещате ли често за нея?

– Не много. Човек не може да прави всичко.

– Бил сте преподавател по китара, сервитьор в ресторант, работил сте в копи център. Има ли друга професия, която бихте искал да упражняване? Актьорската не Ви ли съблазнява?

– Неспособен съм да бъда актьор. По-скоро, искам да съм консул на Франция в Лос Анджелис.

– Не е ли тъжно, че в тези дни се налага да оцеляваме с лудост?

– Вярвам,че винаги е било сложно да се оцелява. И днес не е по-трудно отпреди. Не смятам, че през която и да е епоха е било нужно да си луд, за да може да оцелееш.

– Ако някога напишете изцяло автобиографичен роман, ще го обявите ли публично?

– Не мисля, че съм способен да напиша автобиография. Там има много лични елементи. В книгите ми обаче също има много лични елементи, затова всеки, който ме чете, би могъл да разбере що за човек съм. Но не мога да пиша само за личния си живот.

Давид Фоенкинос е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри„, който продължава до 24 октомври в София и още шест града – Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.

– – –

В Пловдив, през 2016 г., Фоенкинос каза, че е влюбен в България, а онова, което най-много харесва в страната ни, е чувството ни за хумор и красотата на българките.

** В „Загадката Анри Пик“ млада издателка открива истински шедьовър, написан от никому неизвестния Анри Пик, починал преди две години. След публикуването романът има огромен успех и променя съдбите на много хора. В цялата истерия един журналист се опитва да разгадае мистификацията, междувременно писателят Фредерик Бегбеде обявява, че той е авторът на сензационната творба.

*** В „Загадката Анри Пик“ разказва за основаването във Франция на библиотека на отхвърлените ръкописи. Един от авторите носи свой ръкопис, след като е връщан 42 пъти от различни издатели.

***„Галимар“ е издателството, с което Фоенкинос работи от 2002 г. насам, с малки изключения.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Саболч Хайду: Всеки ден получаваме малки дози щастие, но не го разпознаваме

Саболч Хайду – една от най-интересните личности на „София филм фест“ (2024), е и шеф …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!