Home / музика / Йълдъз Ибрахимова: Натъжава ме изтичането на мозъци от България

Йълдъз Ибрахимова: Натъжава ме изтичането на мозъци от България

Тя е едно от най-големите имена в джаз музиката с близо 40-годишна възходяща кариера, която отдавна е минала границите на България и Турция. Името й означава `звезда`, което е в пълна противоположност със същността на човек, стъпил здраво на земята. Артист и човек, отдаден на нейно величество Музиката, но способен да разбива стандарти и октави – заради таланта и огромната любов, с която твори и която успява да предаде на публиката, независимо дали е на сцената или извън нея – когато простичко и мъдро говори за нещата от живота.

Йълдъз Ибрахимова откри юбилейното, двадесето поред издание на джаз феста в Банско (5-12 август). По време на фестивала бе представен и нов документален филм за нея, наречен „Гласът на дъгата“, по името на един от най-популярните й албуми. Авторите – Хелия Чавдарова и Росен Елезов, са снимали в Турция и България, започвайки от любимото място на Йълдъз в Турция – Кападокия.

По време на джаз феста в Банско джаз примата даде единственото си интервю за Dnes.bg, отговаряйки на въпросите на Даниел Димитров. Йълдъз Ибрахимова – за музиката на живота й, за свободата като начин на живот, за семейството, училището и единствената й дъщеря Суна, за границите, които си поставяме в пряк и преносен смисъл и за успеха на тв сериалите, произведени в Турция.

Преди време споделихте, че имате свободата да правите това, което искате. Все още ли е така? Ето, на концерта в Банско, освен известни джаз стандарти, направих и три оперни арии – една от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, едно от „Кармен“ на Бизе и една на Джовани Паизиело.

Не ми стига да пея само джаз стандарти, обичам да смесвам различни стилове музика. А публиката реагира много добре на оперните арии. Това е един различен цвят в моя репертоар, в който има също и етно джаз…

Не случайно Ви питам за свободата. Така ли и е в Турция, в контекста на това, което в наши дни се случва там с хората на изкуството и медиите. Това рефлектира ли върху Вас като музикант и като човек?

Нямам много информация какво точно се пише в България. Аз дори наскоро имах концерти в Анкара. Специално в музикалния живот не усещам някаква промяна.

Преподавате в два университета в Анкара, а през есента Ви предстои майсторски клас в София. Какви са очакванията Ви? Какво се случва по време на тези уроци – случвало ли се е да промените нечия съдба или обратното – някой да промени Вас или поне да Ви впечатли повече?

Не правя за първи път майсторски клас в България. Срещала съм много талантливи деца, а и не само деца. Едно от ученичките ми беше 50-годишна жена от Тайван.

Весела Морова от българските ми ученици се развива прекрасно. Пяла е и в Банско с биг бенда на Благоевград. Само може да ме радва, че тези млади хора имат възможност да се разгръщат таланта си.

Идвате в България всяка година, поне по веднъж. Как Ви се струва страната като човек, който наблюдава отвън?

Натъжава ме изтичането на мозъци, което е голяма загуба за България и започна да се случва след промените и отварянето на границите. В началото ефектът от това може и да не се усеща, но с идването на новите поколения проблемът ще става все по-осезаем. Все по-трудно се намират добри специалисти.

Ще Ви дам пример с моя брат, който е машинен инженер и беше поканен на работа в Америка. Там работи три години, а след това държа изпит за работа в научния център на университета в Станфорд. За резултатите му се обадиха по телефона с думите „Трябва да сте горд, защото от 100 кандидата избрахме само Вас“. Това обаче е гордост не само за брат ми, а за България, защото той е учил тук и тук е взел тези познания. България губи специалисти като него, а печели страната, която не е дала и долар за неговото
образование.

Изтичането на мозъци наистина е голям проблем за страната. Кои са хубавите неща ,които виждате в България?

Хората са освободени. Всеки е свободен да изкаже своите мисли и да се облича както иска. Разбира се, всяко нещо си има своите граници, които, ако се преминат, се създава лошо впечатление.

През последните 20 години джаз фестивалът в Банско също е някакво отражение на процесите в България…

Радвам се, че го има този фестивал и има голям избор, което е хубаво. На мен ми липсва Софийският джаз фестивал, който се организираше в зала „Универсиада“ и на него гостуваха страхотни български и световни музиканти.

Какво Ви връща в България, освен музиката и концертите?

Тук съм родена и израснала. Имам много приятели и роднини. Аз тук не се чувствам чужденец. Другият голям авантаж е, че България и Турция са съседни страни, което е голямо предимство. Аз съм идвала в България буквално за 16 часа. Мога да кажа, че за себе си съм вдигнала границите между двете страни. Няма значение дали съм тук или там.

А на какъв език мислите?

И на двата. Но със сигурност, и двата езика ги обърквам в главата си. (Смее се.)

Любимото Ви място в Турция е Кападокия. А в България?

Обичам Варна, Русе, както и много планински места в Рила и Пирин. Обичам много и Пловдив.

Учила сте оперно пеене. Лесно ли се минава от опера към джаз? Съжалявате ли, че днес не сте оперна певица?

Не. Аз бях колоратурен сопран и трябваше да пея само оперни арии. Но това не ме задоволи, защото имам низини в гласа, които в сопрановите партии не мога да използвам. Свободата в джаза е нещо, което ми дава възможност да използвам целия си регистър. Затова пея и етно джаз… За мен това е любопитно и интересно, не искам да дълбая само в една посока.

Преди две години дъщеря Ви Суна бе приета да учи в три университета – в България и Турция.

Тя избра Анкара, заради преподавателката по специалния предмет. Много добре се развива и аз дори я включих в мой концерт. Заедно направихме две пиеси на Бах за глас и контрабас. Беше много интересно.

Какво е усещането у Вас като майка и като певица, когато сте на сцената със Суна?

Когато тя беше на 5 години и половина, записахме заедно детски песни. Тя беше много палаво дете, но щом влезе в студиото се концентрира и стана толкова сериозна, изпя всичко от раз. Това учуди и мен, и всички от екипа, които я познават. Явно се беше увлякла. За мен бе и голяма отговорност.

Сега, години по-късно, имахте ли притеснения, че нещата може да не се получат, или бяхте сигурна в нея, познавайки я като човек, който се справя с нещата?

И сега изпитвам тази отговорност. Не се притесних, но ми беше интересно какво ще се получи. Всъщност, тя се справи блестящо и аз бях много щастлива от това. Имам идеи да продължим в тази посока.

Суна вслушва ли се в съветите Ви относно музиката?

Чисто технически, като познания за инструмента, не мога да се намеся, но като музикална естетика – да. Естествено, съобразявайки с това, което вече е казано от учителката. Много е важен преподавателят по специалния предмет, защото той поставя основите, след това начертава бъдещето на своя ученик като музикант. Важно е и взаимното доверие.

Ще Ви видим ли двете заедно на сцена в България?

Не съм го мислила, но защо не. Ще продължим и с нови пиеси.

Как си обяснявате бума на турските сериали в България?

Знам, че имат голям успех и по света. Гледала съм само няколко епизода от сериал с участието на Сумру Яврочук, която е моя много добра приятелка-актриса. Имах много интересен случай преди две години в София. Пускам телевизора и виждам Сумру. Звъня й по телефона и казвам „Здрасти, в момента си точно пред мен!“ Тя беше много учудена, че сериалът се излъчва и в България.

Мисля, че чисто човешките взаимоотношения в семейството – между родители и деца, е много близо като начин на живот навсякъде на Балканите. Затова сериал, направен в Япония, Америка или Китай, като манталитет е много по-далеч от начина на живот на един българин или един турчин. А България и Турция като съседни страни няма как да не си взаимодействат и да не си приличат.

А това, което турските сериали показват, огледало ли е на начина на живот на едно турско семейство?

Да, така е.

Гласът Ви е познат от концерти в над 50 държави по целия свят. Коя е следващата дестинация?

За мен вече е интересно да видя места, на които не съм била. Европа вече не ми е интересна, което за някого може и да прозвучи странно. През май имах концерт в Тайван, а тази есен имам нова покана за там. През октомври 2016 г. участвах в европейски джаз фестивал в Катар, което ми беше много любопитно. Страхотна публика, прекрасна  организация. За там също имам повторна покана. Австралия ми беше много интересна… Искам да видя други култури, друг начин на живот. Преди концерта в Тайван ми казаха, че хората имат друг манталитет – дори да харесат нещо, не реагират спонтанно. Аз бях там с едно турско джаз трио. По средата на програмата пея акапела и поканих публиката да стане мой импровизиран хор. Хората буквално разцъфнаха…

About Даниел Димитров

Check Also

Бернд Глемзер: Винаги си малък, когато си пред пианото

Пред пианото винаги си малък, казва той. Но това не пречи да създаваш чудеса, докосвайки …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!