Home / кинце / Кремена, която вае имиджа на Де Ниро, Сталоун и Анджелина
Тя е сред българите, за чиито талант и успехи няма как да разберем, освен ако не ги познаваме лично ....

Кремена, която вае имиджа на Де Ниро, Сталоун и Анджелина

photo_verybig_74691

Кремена е едно пораснало момиче, с душа на дете и очарователна усмивка. Не обича да говори много, но от казаното разбираш, че преживява всяка произнесена дума. Когато човек я опознае, разбира още нещо – че има невероятна фантазия, която е способна да впрегне в още по-невероятния си работохолизъм…
Тя е сред българите, за чиито талант и успехи няма как да разберем, освен ако не ги познаваме лично. Представяме ви Кремена Ганева. От години работи за престижни филмови компании по целия свят. Приносът й е към най-интересната част в една продукция – визуалните ефекти.

„Рамбо 4“ е първият й голям проект. Там „трябва да убие“ огромно количество хора, добавяйки много кръв, експлозии и куршуми. Разбира се, не страстта й към насилието, а добре свършената работа е достатъчен мотив да заобича още по-силно работата си и да прибави в професионалната си биография над 20 световни заглавия, сред които „Непобедимите“, „Конан Варварина“, „Господарка на злото“, филми с Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Едуард Нортън и много други.

В „Непобедимите 2“ приземява цял самолет в пещера, за разлика от лентата с Де Ниро и Ал Пачино („Праведно убийство“, Righteous Kill, 2008), която по думите й не се оказала особено сложна откъм ефекти, тъй като „само“ добавила малко кръв от куршум и сложила купчина сгради, които „пренесли“ действието от студиото в Ню Йорк.

Особено вълнуваща била намесата във филма с Едуард Нортън (Leaves of Grass, 2009), тъй като това е един от любимите актьори на Кремена. „Не беше скъпа продукция, изпълнена с невиждани и невероятни ефекти, разказва тя. Невижданото бе, че направихме да изглежда така, че Нортън говори със своя брат-близнак в един и същ момент, в един и същ кадър“.

От февруари тази година Кремена Ганева се труди в лондонския офис на едно от най-големите студия в света – Moving Picture Company. „Доволна съм от това,  което те правят, и от това, което ми дават аз да правя. Освен това, обстановката предразполага към развитие“, споделя българката. Наскоро там приключи работата по последната част на X Men, а предишен касов хит е „Годзила“.

За най-новото около нея, за срещите й с хора от света на киното, за спомените и мечтите си Кремена разказва в интервю за Новините.БГ:

Кремена, имаш ли пръст в изваяните до съвършенство скули на Анджелина Джоли в „Господарката на злото“?

(Смее се.) Не, нямам пръст в това. Гримьорите са се погрижили за тази част. Аз и студиото, в което работя, имаме роля в направата на красивия приказен свят във филма.

Къде точно е твоята част от работата?

Аз имам участие в няколко кадъра, тъй като се присъединих към края на проекта и работих само два месеца.

Едната сцена е в началото на лентата, когато Господарката на злото стои в клоните на дърво и наблюдава как малката Аврора тича и си играе на поляната. Другата сцена е в края на филма – драматичният момент, когато Аврора е на път да си убоде пръста…

Ти ли се грижиш за цялостната визия и ефектите в тези кадри или работиш в екип с други хора?

Работя в екип с много хора. Визуалните ефекти за тези големи продукции никога не се правят само от един човек. Те са резултат от много усилената работа на стотици хора.

Всеки дава всичко от себе си, за да направи своята част и да може накрая зрителите да видят този невероятно красив резултат. Но всеки от колегите ми, включително и аз, дава своя малък принос за сцената, по която работи.

Разбира се, ние сме ограничени от цялостната визия и стил на продукцията. Предлагаме идеи на клиентите, които често им харесват. Така, с усилията и на двете страни, стигаме до момента, в който всички са доволни.

Имала ли си шанса да видиш на живо някой  от актьорите, за чийто имидж се грижиш?

Не съм срещала Анджелина Джоли (Смее се.), но екипът ни беше поканен на частна прожекция тук, в Лондон, където се запознахме с колеги от други отдели, както и с някои от актьорите, които имат по-малки роли във филма.

Сред тях беше момичето, което играе Господарката на злото като малка, както и нейният приятел. Беше забавно да видя как хората се вълнуват и се снимат с тях.

Какво ти е впечатлението от тях?

За мен това отдавна е различно изживяване. Приемам го чисто професионално и не се вълнувам особено много от присъствието на каквито и да е актьори. Те просто са хора като мен, които имат пръст в създаването на продукцията. Те вършат своята работа, а аз – моята.

Що за човек трябва да си, за да работиш твоя тип работа?  Необходимо ли е да имаш въображение, да си непораснало дете, или нещо друго? Какви качества са необходими?

На първо място, трябва да си креативен. Освен това трябва да можеш да си представиш предварително това, което трябва да правиш. Трябва да мислиш дали клиентите ще го харесат и дали зрителите ще го харесат.

Преди всяка една картинка от филма да стигне до екрана, има десетки хора по пътя й на одобрение. И всеки един си казва мнението и предложенията. И когато всички тези десетки хора стигнат до единодушно решение, резултатът се показва на клиента и се чака неговото решение.

Освен креативната част, има още … Цялата работа се осъществява на компютър с помощта на много скъпи и тежки софтуери. Затова хората, които се занимават с изработката на визуални ефекти, са много добре технически подготвени. Част от тях имат познания по програмиране. Всички трябва да разбират от математика, за да могат да комбинират различни похвати и да осъществят това, което е във въображението им.

Работата е тежка, отнема много часове, в продължение на месеци.

Понякога е много трудно, много изморително. Често, с наближаването на крайния срок, хората нямат време за личен живот, нямат време да виждат семействата си. Затова тази работа може да бъде работена само от хора, които наистина искат да правят точно това. Хора, които имат талант и са влюбени в работата си. Иначе, не можеш да понесеш напрежението и трудностите.

Ти рисуваш ли?

Не. Нямам време за това, а и все пак е необходимо някакво художествено образование… От години искам да се запиша на курс по рисуване, но няма кога. Някой ден, когато остарея, ще го направя.

А иначе това, което е необходимо за моята конкретна работа сега, е по-близо до фотографията, отколкото до рисуването.

Твоят професионален път в сферата на визуалните ефекти започва от Бояна. Как попадна там?

Всичко стана случайно. В онзи момент учех висшето си образование (което е икономическо) и работех в интернет кафе, за да се издържам. През цялото време исках да правя нещо друго. Винаги са ме привличали снимки, картинки, рисуване и компютри. И тогава бях решила, че искам да стана уеб дизайнер, защото хем ще правя някакви картинки и дизайни, хем ще е на компютър.

Докато се чудех как точно да започна и откъде да го подхвана, един от редовните клиенти в интернет кафето ми каза, че работи в място, където правят визуални ефекти и набират хора за курс. Курсът беше три месеца, беше безплатен. Казах си: „Защо не? Звучи чудесно!“. И така започнах с курс, организиран от „Бояна“.

Имаш шанса първият ти ангажимент да е за мега продукция от ранга на „Рамбо 4“…

В „Рамбо 4“ трябваше да убием двама души по особено брутален начин, да добавяме вътрешности и кръв, и да премахваме части от телата им…

А това, което преобърна нещата в мен, е, че се справих добре с този доста тежък за тогава проект. Не е любовта ми към кръвта (смее се). Беше наистина голямо предизвикателство. А аз бях още нова и неопитна…

Този проект ми помогна да израсна професионално. Научих много нови неща и хората, за които работех, бяха доволни от мен. Тогава се замислих, че всъщност искам да правя точно това, това ми харесва и след като ми се удава, мога да се справя и ще продължа.

Имаш ли  най-хубав спомен от продукция, който можеш да споделиш? Може и да е нещо лично…

Това е много сложен въпрос, защото отговорът се променя с всеки следващ проект. Всеки път, когато приключа проект,  ми липсва, и обикновено си спомням хубави неща.

За момента най-хубавите ми спомени са от „Господарката на злото“, защото ми е най-прясно. Имах възможността да работя в невероятно студио, с ужасно талантливи професионалисти. Аз съм работохоличка и за мен хубав спомен е, когато съм успяла да надхвърля себе си и да направя нещо по-добро.

А най-приятните случки са от студиото в Бояна, в София, където изкарах повече от 6 години. За това време се сближих с част от хората. Имали сме приятни моменти, когато се е налагало да работим през уикенда…  Знам, че звучи взаимноизключващо се… (Замисля се.) В обедната почивка излизаме на слънце и си говорим приятно, и си хапваме, или понякога просто играем карти с приятелите там. Било е приятно, спокойно и уютно.

Или през късните вечери, когато всички заедно си хапваме пица и се смеем на глупави истории. И понеже всички са много изморени, има толкова смешни случки и ситуации, породени от този факт. Когато хората са изтощени, правят смешни неща. Тогава, разбира се, не е било смешно, но сега, като погледнем назад, всички се смеем.

Имаш ли мечти, свързани с работата?

(Смее се.) Това е забавен въпрос. Имах мечти преди години, но в момента ги изживявам. И е съвсем различно…

Искаш да кажеш, че вече не останаха мечти?

През първите години имах мечта да работя в студиото, в което работя днес. Сега съм на етапа, в който просто правя каквото винаги съм искала, затова работя здраво, за да го запазя.

Аз си обичам работата и не искам да правя нищо друго засега. Всеки ден отивам на работа, изпълнена с амбиции, и се опитвам да направя нещо добро.

От това, което ми каза до момента, разбирам, че си един щастлив в работата си човек? Смяташ ли се за успял професионалист?

За мен изразът `успял човек` не носи никакъв смисъл, затова не мога да отговоря на този въпрос. Аз живея на принципа „Знам какво искам и се опитвам да направя каквото трябва, за да го достигна!“.

Старая се да не влагам прекалено много, за да не стане накрая така, че да кажа „Стигнах каквото искам, но загубих всичко друго по пътя“. Гледам да съм умерена.

Защо не работиш в България? Кога и защо би се върнала тук?

Хм … (Замисля се.) Ами защото България е просто една малка държава и не можеш да стигнеш до нещо по-голямо. Просто защото няма къде… А и  понякога е интересно да се пътува и да се срещаш с нови хора и нови култури.

About Даниел Димитров

Check Also

„Бандата на Банши“ – пътят на един Ангел

„Пътешествието на Мая“ е неговият литературен дебют. Минават четири години от идеята до публикуването, но …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!