Залезът на турските сериали?

Националният телевизионен ефир поднесе новината, че българска продукция е с по-висок рейтинг от турски сериал, и то в най-гледаното време (от 20:00 до 23:00 ч.).

Победата е за поредния епизод от втория сезон на предаването „Съдби на кръстопът“ (Нова ТВ) срещу премиерата на новия сериал „Една любовна история“ (Би Ти Ви). „Победителят“ уверено обобщи, че идва залезът на турските сериали…

Доколко това трябва да е повод за гордост и не е ли време, четвърт век след началото на т.нар. преход, ние, българите, да започнем да се държим като добрите европейци по на запад и не е ли време да започнем правим първите си опити за налагане на добър вкус и истинска ценностна система?

Не е ли време това да започне именно от най-големите – националните медии, които все още имат обществено влияние и привилегията да формират вкуса на всички ни.

И защо продължаваме да тръбим, че нещо е българско, когато концепцията, идеята и параметрите му не са. Тази линия започна още през 90-те години на миналия век, когато българската култура – театър, кино, музика, литература, започна да бъде изтиквана бавно в ъгъла, и уж ненадейно, се появи чалгата.

Тогава пак се намериха философи, които обясниха, че това е много добър заместител на сръбската, турската и гръцката музика, която дотогава си имаше своите фенове, но редом с феновете на българската музика, създадена от български автори.

Е, българското отиде на кино, за да се появи другото българско, в кавички, дето  само българският език му остана, и то какъв език…

За щастие, в последните години има някакъв, макар и лек, ренесанс, но за нещастие, онези все още най-значими и мощни двигатели на вкуса – националните телевизии, продължават да робуват на готовия внос, който подлежи единствено на адаптация. Още по-жалкото е, че в тази адаптация са замесени умовете на много хора, които, вместо да бъдат впрегнати в създаването на нещо ново, се борят с опитомяване на чуждото.

„Съдби на кръстопът“ е по лиценз на германска компания Filmpool и за първи път е излъчен по RTL. Освен това един епизод от него излиза около 10 пъти по-евтино, отколкото заснемането на серия от родните драми, т.е. около 4000-6000 лв. (информацията е на „Труд“).

Репортажното риалити се върти в ефира на медия, която роди наготово за аудиторията си турските сериали, а след това идеята й беше подета от друга медия, която превърна турското едва ли не в своя запазена марка.

А целият абсурд е, че всъщност „Съдби на кръстопът“ сюжетно е някакъв побългарен и зле финансиран вариант на турски сериал.

Разбира се, бюджетите, които комшиите от двете страни на Босфора наливат в сериалите си, са космически за нашите мащаби. И отделно  от това, стратегически се подпомагат от държавата като вид реклама и пример за отвореността на Турция към Европа и света.

Време е!  Да започнем да мислим като тях, но с изцяло българския си потенциал.  Може би само тогава ще има истински експорт на българска култура и евентуално ще започнем да говорим за залеза на турските сериали.