Търговци на театър

Изпитвам ужасТно притеснение, когато сърцето ми иска телесния му дом да изхвърли огромно количество помия, предизвикана от нещо толкова благородно каквото се предполага, че трябва да бъде изкуството. И то не масовото, лесносмилаемо изкуство, а онова, което претендира за елитарност, високи цели и истини…

И така, омотавайки главата си в мисли за Вселената на духа, се озовах на поредния театрален абсурд, нелепо изсмукал някакви нещица от нещо наистина ценно, но превърнато в ширпотреба. Става въпрос за нискокалоричната до безобразие адаптация на Борислав Чакринов на текста на един от израелските класици Ханох Левин, познат на българската публика най-вече от „Старицата от Калкута”  – блестящ спектакъл на Явор Гърдев в „Театър 199”.

Чакриновият опит е нахлузил евтин, но здрав кондом върху един супер плодовит текст така, че словата стават прости думички, достойни за риалити приключението „Биг Брадър”. За жалост, докато в постановката може да има съмнения за качеството на превода, в Брадъра всичко е гарантирано – 100-процентов оригинал!

Не само по тази причина, представлението „Търговци на презервативи” се е превърнало в нещо като кабаре, в нещо като театър, в нещо като говорилня от незадоволени кандидат-ползвачи на презервативи.

Всичко е толкова безумно слабо и повърхностно, именно заради пълнежа – все едни и същи и герои, с увиснали носове и вмирисани презервативи… В един момент кондомът пада и цапа… Цапа така, че трудно се отмива и, както казва един от героите „сякаш живот още в него има…” А то всъщност е едно безмилостно окаяние. Такава е съдбата на кондома, но и на театъра – на доизживяване – вече 20 години, като всичко останало и всичко наоколо. След 2 години Той е стар и опърпан, Тя – като препечена кокошка, заключава друг от героите за основните действащи лица в „Търговци на презервативи”. Освен, че двете години в побългареното творение се равняват на 20 в окепазената все още прехождаща българска държава, този цитат носи същата скука, дори старческата деменция, припозната като хумористичен похват, но не помагаща нито в театъра, нито в държавата.

„Който не се е родил, губи” е може би най-разтърсващият цитат в пиесата, изречен след бисери от типа на „годишна презервативна консумация” и „И ох, и ах”. Така, безславно и блудкаво се „развива” и свършва поредната творческа приумица на прехода. Едно е сигурно – който не е отишъл в театър „София” – със сигурност, не губи. До следващия път.