МС Nigel – още по-поп и все по-малко най

Това, което чухме от Найджъл Кенеди и полския му джаз квинтет снощи, може би е логичен етап от кариерата на точно този тип артисти, извоювали си име на свръх разкрепостени в класическата музика.

Някои от нас обичаха ексцентричния виртуоз, заради първокласното му шоу, блестящия класически репертоар и стила му, но и заради несходството му с МС-та (майстори на церемонията) като Васко Василев или неговия по-лъскав женски вариант Ванеса Мей.

Стоенето на Кенеди далеч от несвойствени неща два пъти подред досега препълваше зала 1 на НДК, вярно – с предимно по-зряла публика. Но точно тази публика дойде да види своя музикален идол за трети път и точно тази публика изслуша две трети от първата част на концерта с ръце на ушите, след което бързо напусна залата…Точно тази публика може би никога няма да успее да възприеме своя музикален идол в компанията на инструменталисти, представени като

Брус Уилис, Робърт де Ниро, Айс Кюб…

Тази публика приема с отворено сърце блестящия английски хумор на Кенеди, но не и жаргон, в който всяка втора дума е f_ck, mother f_cker или f_cking. Тази публика приема разгащения му външен вид и щръкналата коса, типични за пънк или рок звезди, но не и репертоар, вдъхновен от рока и звучене, което вече сме чували на концертите на Apocalyptica или на H.I.M.

По-паметливите може би ще припомнят, че още през 2005 г. Найджъл шашна българските си фенове с 30-минутна импровизация по „Third Stone From The Sun”, прочутата песен на Джими Хендрикс, а след се упражни и върху „Hey Joe”. Да, обаче, тогава това беше само черешката на тортата в близо 3-часова програма с творби на Вивалди и Барток.

Това, че всичко е въпрос на мярка, е ясно. Въпросът е в какъв етап от кариерата си един гений на цигулката може да си позволи да бъде егоист в търсенето на предизвикателства. Тук критиката би посочила, че новаторският подход и стремежът към експеримента на Найджъл Кенеди се разпознават във всеки един от албумите в богатата му дискография, а примерът би бил един от последните му албуми, посветен  на фолклора на Източна Европа и Северна Африка “East Meets East”. В него са включени  и български народни песни като “Хайде Яно”, “Дафино”, “Йовано, Йованке”. Найджъл Кенеди е нито първият, който използва фолклор (и  то български), за да се вдъхнови, така че аргументът отпада…

Новият проект

„A Very Nice Album” отбелязва най-смелото пътуване из дебрите на джаз музиката, пише критиката. Пак според нея предишните му опити „Blue Note Sessions“ (2006) и „Nigel Kennedy Plays Jazz“ (1999) се фокусират върху произведения от минали джаз величия, но този път Кенеди прави крачка напред като композитор и импровизатор.

Самият Кенеди признава, че „някои хора може и да не определят всички написани песни като джаз”, но той не се страхува да експериментира с този термин и композициите преминават от блус и би боп към балади и боса нова, които на места са прекъсвани дори и от метъл елементи. Парчето „Hills Of Saturn” може съвсем спокойно да се назове прогресивен рок.

Автор: Даниел Димитров

Снимки: авторът

(Материалът е публикуван в http://mmtv.bg/)