Македонски джаз музиканти за Брегович: Тежко комерсиален е нашият Горан

София – Банско, 17 август /БТА/

Сливането на етно музика с джаз, рок и електроника, които да покажат една необикновена ритмика и мелодична концепция, както и виртуозното изпълнение на всеки от членовете на групата. Такава е философията на триото „Тавиджан брадърс“ от Македония.

За 14 години пианистът Диран Тавиджан, барабанистът Гаро Тавиджан и басистът Дарко Мучев са имали участия и съвместни концерти с музиканти като Джо Завинул, МакКой Тайнър синдикейт, „Блус брадърс“, Стенли Кларк, Чик Къриа.

„Тавиджан брадърс“ бяха звездите на една от вечерите на джазфеста в Банско, като задържаха публиката доста след полунощ пред откритата сцена на площада. В България те представиха проекта „Paramecium“ – двоен компактдиск. Младите виртуози Гаро и Диран са синове на Гарабед Тавиджан, познат от групата „Леб и сол“. Те са израсли с музиката на баща си и получили много добро образование. По думите им бъдещето на музиката е в нашия регион.

ИНТЕРВЮ С ДИРАН И ГАРО

– Вие смесвате джаз, рок и етно. Означава ли това, че трите стила вече са се изчерпали?

Д: Не бих казал, че са се изчерпали, но днешното време налага сливането им. Фолклорът е новото им лице пред света. Именно той ги разграничава от чистите жанрови рамки, чупи каноните и придава съвършено други измерения на звученето им поотделно.

– Определяте се като изпълнители на балкан джаз…

Г: В балканския регион е бъдещето на музиката, в него живеят много идеи, които могат да бъдат развити, зависи обаче по какъв начин.

Д: Много е важно как е представена и аранжирана една мелодия, да е с максимална виртуозност, но и прецизност при обработването на темите, за да бъде съхранена тяхната автентичност.

Г: В противен случай понятието балкански джаз се подценява, не се приема добре.

Д: Изключително важна е ролята на неравноделните тактове и използването на инструменти, нехарактерни за останалия свят.

– С кои от музикантите, с които сте работили, имахте най-ползотворен професионален контакт?

Г: Това е въпрос на симбиоза, а не на отделната личност. Обиколили сме Германия, Холандия, Изтока – трябва да се разбираш с музиката на някого, а чрез нея ще се запознаеш и със самия човек, който я прави.

– В новия Ви албум разработвате мелодии като „Зайди, зайди“, „Кольо“, „Море сокол пие“. Кои от българските музиканти познавате?

Д: Милчо Левиев – той е цяла школа, Антони Дончев и неговата „Акустична версия“ са чудесни музиканти, Стоян Янкулов, Иво Папазов – Ибряма.

Г: Планираме в следващия албум, който започваме да работим през септември, да поканим Теодосий Спасов да ни гостува за 4-5 композиции, него и Дживан Гаспарян (дудук) .

– Какво ви е мнението за Горан Брегович?

Д: Брегович? Моят баща е бил барабанист за „Биело дугме“ преди двайсетина година на един от концертите им в България, но това, което мисля за него от гледна точка на бизнес, модни ревюта, саундтраци, работата му с Кустурица – въобще всичко, което прави, е достатъчно популярно по света, обаче далеч не всичко е качествено.

Г: Тежко комерсиален е нашият Горан.

– Успявате ли да се издържате с музика в Македония?

Д: Да, засега.

Г: Но е трудно. В София си имате достатъчно джаз клубове, докато в Скопие е един-единствен и в него се свири джаз само в неделя. През останалите дни можеш да чуеш рок и фънк. /Даниел Димитров/ИММ/