театър

София, 20 юни /Даниел Димитров, БТА/ Филип Аврамов е от актьорите, които стрелят направо, без заобикаляне, помпозност или маски. Думите му винаги звучат искрено и зареждащо – дори, когато тонът му е песимистичен или с неизбежната за този съвременен рицар лека меланхолия, разпиляна в огромно сърце. А това сърце е …

Едва ли има режисьор, който би могъл с такава лекота да извади от Любо Нейков актьорски качества, а те да го изстрелват не само в космоса на топ комиците, но и сред най-талантливите драматични актьори. Лилия Абаджиева е успяла. Не е ясно каква е била цената на тази забележителна трансформация, …

Фермата на Оруел като кабаре. Няма по-добро идейно решение за камерната сцена на „Театър 199“, разкроена от режисьорската фантазия на Десислава Шпатова. С визията и окото на театрален утопист, тя е изградила своеобразен микросвят, в който литературната творба остава като тънка червена линия, но не и като истинската основа на …

Случвало се е да ви изкара от релси или да ви заболи от начина, по който си отмъщава – за неща, които всъщност не е разбрала. Случвало се е и да ви обича, но за малко, защото може да си живеете щастливо и без да знаете, че тя ви мрази. …

Котарак – това звучи гордо, особено по времето на соца. Но не и когато животът не спира да се шегува с твоята естествена нужда да бъдеш велик в очите на другия пол. А приятелите са за да те приземяват в собствените ти алкохолни и сексуални фантазии. Празната сцена спира да …

Анатомията на младостта е болезнена, жестока и отблъскваща със своите закони и прости правила, с математиката на своето съществуване – на ръба на тишината и спокойствието. „Синът“, на сцената на Народния театър, е третата част от един своеобразен театрален сериал на френския романист Флориан Зелер – след „Майката“ (2010) и …

Зорба притежаваше онази съзидателна, всекидневно обновяваща се простота да вижда нещата сякаш за първи път и да придава девственост на вечните обикновени елементи – въздух, море, огън, жена, хляб, уверена ръка, младо сърце, смелост да се подиграва със собствената си душа, сякаш в него имаше друга, по-голяма от душата му …

Колко голям може да бъде малкият свят на атома и защо най-трудно е да видиш това, което е пред очите ти? Има ли адекватна реакция, когато единствената грешка е с фатални последствия? Един от най-смислените текстове, поставяни на сцена, разкрива няколко паралелни свята – на науката и физиката в частност, …

„Облог“ е от онези представления, които засядат в гърлото. Заради топлината на посланието и силата на думите, носталгията към загубената семейност, съпричастност и свобода. След срещата с двете главни героини – Аби и Мерилин, сърцата ни би трябвало да са по-големи и още по-широко отворени за любовта, която всеки ден …

Трима мъже в черно разказват „Хартиени истории“ на непонятен език. И макар вербализацията в този изцяло ономатопеичен театър да „куца“, картините и образите са повече от ясни. И нещо повече – разказват се цели пет истории, като се тръгне от Адам и Ева, и сътворението, и се стигне до бъдещето …