София, 24.07.2026 16:49 (БТА) Моят талант е, че съм много обикновена и позволявам на хората да си повярват, че могат да са по-смели. Това казва Здрава Каменова в „Час ЛИК“ на БТА, дни след излизането на първия ѝ роман „Любов в насрещното“ и броени месеци преди премиерата на „Горе главата“. Това е първата пиеса, написана в …
ОЩЕДжулио Джерамано Черви и Роко Анкарола: В епохата на безкрайните възможности можем всичко, а накрая не правим нищо
Живеем в епохата на безкрайните възможности. Казват ни, че можем всичко, а накрая не правим нищо. Именно това „нищо“ е една от основните теми на спектакъла. Човек губи себе си. Убиваме времето и постепенно губим всички ценности. Да чакаш, означава да търсиш себе си… (Младите гласове на „В очакване на …
ОЩЕДиего Плеутери: Обикновеният живот може да е по-политически от всичко, което можеш да заявиш директно
Не е ли съвсем нормално един драматург да вярва повече в мълчанието, отколкото в думите. Да вярва, че най-важното винаги остава отвъд думите. Че театърът започва там, където думите свършват. Не е ли съвсем нормално да пропагандира политиката на нежността, обикновеното като революция, да превръща ежедневието в театър. Да ни …
ОЩЕМаргарита Младенова: Театралният дух броди, дори когато животът на театралната машина изглежда уседнал
София, 03.07.2026 08:58 (БТА) Шейсет години след създаването си, театър „София“ се завръща на обновената си голяма сцена. Първото представление, което ще открие новия сезон и реконструираното пространство, е режисирано от Маргарита Младенова. Работното му заглавие е „Корени“. Това няма да бъде юбилейна ретроспекция или музей на спомените, а опит да бъде уловено онова, което …
ОЩЕЙерней Лоренци: Всички митологии са проекции на нашия вътрешен живот
Той е сред най-разпознаваемите имена в европейския театър през последните две десетилетия. Трудно може да бъде описан само чрез спектаклите, наградите или международната си кариера. Роден е в Любляна през 1973 г., където завършва режисура, но отдавна е надхвърлил представата за режисьора като авторитарна фигура, която налага визията си върху …
ОЩЕПолифония на страха в „Аз, която те обича“
Война е. Обявена е всеобща мобилизация. Две армии се движат една срещу друга. Едните са дрогирани, другите – пияни. Никой не е на себе си. Едните залитат и сякаш всичко им е безразлично. Другите, убивайки, се смеят. Абсурдът е достигнал такава степен, че човешкото е напуснало бойното поле, много преди …
ОЩЕ„Петата стъпка“, невъзможната аритметика на човешката душа
„Петата стъпка“ е апотеоз на човешкото колебание, на непрекъснато пренареждане на моралните координати. На вътрешно изчисление, в което неизвестните са повече от известните. Двама мъже и една пропаст… И ако животът наистина е въпрос на математика, както сякаш настоява спектакълът на Весела Василева, то тук човешкото съществуване прилича на уравнение …
ОЩЕРоко Манфреди: Само изкуството може да трансформира болката в смисъл
Той е артист, който на сцената изгражда цели състояния на възприятие. Затова срещата с него не прилича на разговор с артист в традиционния смисъл на думата. По-скоро напомня среща с човек, който все още вярва, че въображението може да променя физическата реалност, или поне начина, по който я преживяваме… В …
ОЩЕАпокалипсисът като празник в индустриалния Данте на Абаджиева
В сърцето си посветих „Божествена комедия“ на моята малка майчица, която ми даде представа за вечността и любовта. (Лилия Абаджиева, 24 април 2026). Има режисьори, за които може да се говори спокойно, аналитично, в дистанцията на понятийното. Има и такива, при които езикът неизбежно се разпада в крайности – лични, …
ОЩЕ„Пукнатини“-те в театъра сигнализират за пукнатини в държавата
Пукнатини отвъд жестокостта. Сигнал от онова място, където нещо в човека, в системата, в държавата, вече е започнало да се руши, но все още упорито отказва да се признае… Тук няма звезда. Или по-скоро – има, но тя е колективна. Един квартет шивачки, затворнички, тела в труд, гласове в съпротива, …
ОЩЕ
Dahnyelle.com d i f f e r e n t c u l t u r e