театър

В сърцето си посветих „Божествена комедия“ на моята малка майчица, която ми даде представа за вечността и любовта. (Лилия Абаджиева, 24 април 2026). Има режисьори, за които може да се говори спокойно, аналитично, в дистанцията на понятийното. Има и такива, при които езикът неизбежно се разпада в крайности – лични, …

Пукнатини отвъд жестокостта. Сигнал от онова място, където нещо в човека, в системата, в държавата, вече е започнало да се руши, но все още упорито отказва да се признае… Тук няма звезда. Или по-скоро – има, но тя е колективна. Един квартет шивачки, затворнички, тела в труд, гласове в съпротива, …

Очакване, пристанище, любовен вятър… зрънца от нар… В Народния театър започва поредният нов театрален блокбастър. Очакванията са огромни, до истеричност… Спектакълът „Малката Англия“ е световна премиера на сцена по романа на Йоанна Каристиани, спечелил Националната награда за литература на Гърция през 1998 г. Действието се развива в бурен период – …

„Скъпи Дъг, тук е страшно! Берлинската стена падна и целият свят се обърна с краката нагоре!… Но насред цялата лудница открих един истински образ… Възбудих ли ти интереса?“ (Джон, „Докато смъртта ме раздели“, „Театър 199“) Още в първите секунди, без да е минала и минута, се появява нещо трудно назовимо… …

Когато една героиня започва с думите „Аз се казвам Вяра“, това не е просто име, а призвание. И рискът е очевиден – или ще станем свидетели на клише, или на надежда за оцеляване в любовта – между алгоритъма и самотата… В спектакъла „Любов и други аварии“ на театър „София“ второто …

„Трейнспотинг“ в Малък градски театър „Зад канала“ не просто адаптира едноименния роман на Ървин Уелш, а го пречупва през театрална оптика, в която думите вонят, телата крещят, а времето се разтяга до степен на физическа непоносимост. Брутален, социален и болезнено човешки… Нетипично и почти предизвикателно е началото – с монолог. …

„Обичам сам да бера ябълки от дървото, а не да събирам стари, леко червиви, които лежат в тревата. Но няма нищо ужасно в това да лежиш на земята. Не боли… (Ян Еглерт, 2025) Хумор, самоирония и много солиден човешки пласт има в думите на известния полски актьор. „Най-големият грях е …

Танго за двама, които не се спасяват. Между два влака, между два свята. Любовта като упражнение по невъзможност – в „Евридика“ на Жан Ануи, в театър „Българска армия“… Още в първите щрихи на спектакъла прозира една привидно случайна, но симптоматична „фактология“: Орфей скрибуца на цигулка, по думите на собствения му …

Кой пише любовта ни вместо нас? Как едно представление се превръща в анатомия на разпадащото се чувство – любовта като пърформанс, между екстаза и нулата. С писма без адресат, срещу романтичния мит… Любов без език, без ритъм, без изход. Любов без любов – какво всъщност гледаме във „Влюбените“… Делегирана интимност? …

Сребърна сватба, дали? Сребърни съдове? Или просто сребро в косите? „Канкун“ на Антон Угринов не задава тези въпроси сантиментално, а с леко повдигната вежда… Спектакълът започна живота си в миниатюрното пространство на I Am Studio. Вече тестван, той се играе на сцената на софийския арт център „Сити марк“ – място …