„Влюбеният Шекспир“ в Сатирата – обяснение в любов към театъра

По думите му сравненията с едноименния филм са неизбежни. „Материалът, който ни се предлага, е много театрален. Даже самият автор, адаптирал сценария, казва: „Така или иначе филмът е посветен на театъра, защо да не го изиграем и в театъра“. По мое мнение на сцена е много по-динамично, много по-забавно и посланията стигат много по директно към зрителите“, допълва Аврамов.

„Моят герой е пълен с послания. Има цитати от толкова много шекспирови пиеси. Хората, които познават неговото творчество, непременно ще ги уловят. Те са с едно леко намигване, което е много приятно“, казва Сотир Мелев, в ролята на Уил Шекспир.

По думите му целият текст е много пъстър, шарен, рошав и е пълен със събития. През цялото време няма празен момент – без значение дали е положително или отрицателно, допълва актьорът.

„Адаптацията на Андрей Аврамов в Сатиричния театър минава всичките стъпки, които се изискват от „Дисни“, за да се реализира представлението на сцената така, както е по целия свят“, коментира драматургът на представлението Михаил Тазев.

Режисьорът Андрей Аврамов, актьорът Сотир Мелев и драматургът Михаил Тазев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за сравнението между филма и театралния спектакъл, за посланията – на самата пиеса, на режисьора, на актьорите, за мащабността на продукцията за сцена, за кастинга и за изискванията на „Дисни“.

Неизбежно ли е сравнението между филма и спектакъла?

Сотир Мелев: Сравнението между филма и пиесата е неизбежно, естествено. Но според мен текстът, който е направен за театър, се чувства много по-добре тук, на сцената. Той се намества в театъра, защото, както и във филма, е написан за театъра – за това, което се случва в театъра. Затова в театъра този текст си е вкъщи…

Андрей Аврамов: Това е едно предизвикателство и към тези, които са се наели да направят тази сценична адаптация, така и към публиката, която неминуемо ще сравнява едното с другото. Но за успокоение на зрителите трябва да кажа, че материалът, който ни се предлага като сценична адаптация на сценария на филма, е много театрален, много подходящ за сцена. Даже самият автор, който е адаптирал сценария, казва: „Така или иначе, филмът е посветен на театъра, тогава защо да не го изиграем и в театъра“.

По мое мнение на сцена е много по-динамично, много по-забавно, освен това, посланията на материала стигат много по-директно към зрителите. Така че лично ние не се притесняваме от това сравнение. Аз дори казах на актьорите да гледат филма, защото това е сюжетът, но ние правим нещо друго…

Мащабността неизбежна ли е за това представление?

Андрей Аврамов: Да. Когато се адаптира филм или литературен материал за сцена, неизбежно са многобройни местата на действие, многобройни са героите. И това налага адекватните средства да бъдат употребени и при реализацията.

Михаил Тазев: Оказва се, че „Дисни“ са доста ревниви към текста си и адаптацията на Лий Хол за сцена. За да се случат нещата, театърът трябваше да направи поредица от стъпки. Имаше доста интересни изисквания от тяхна страна, за това как да изглеждат материалите. Всичко се одобрява предварително.

Адаптацията на Андрей Аврамов в Сатиричния театър минава всичките стъпки, които се изискват от „Дисни“, за да се реализира на сцената така, както е по целия свят.

Трупата на Сатиричния театър е голяма, но и кастингът за това представление е голям. Имахте ли колебания кой каква роля да вземе?

Андрей Аврамов: За щастие Сатиричният театър разполага с много добра актьорска трупа. Нямахме проблеми нито за големите, нито за малките роли. Няма гостуващи актьори. Мисля, че се получи една добра компания, която вдигна на раменете си целият този мащабен спектакъл.

Ние се постарахме да не съкращаваме действащите лица. Наистина, сцената е пълна с народ, с герои, и всеки от тях има своя боя, своя характеристика. Това беше интересно – и по време на работата да извадим всеки герой със своята индивидуалност.

Г-н Мелев, имахте ли „вътрешна борба“ с ролята на Уил Шекспир?

Сотир Мелев: На мен никоя роля не ми лепва. Винаги, в самото начало, е голям зор и ми е много трудно. Всеки път започвам отначало, което от старите актьори съм чувал, че е добре. Борих се дълго време, но последните дни мисля, че започнах да си подреждам нещата в главата.

Това е една много благодатна роля, защото целият текст, като цяло, е много пъстър, шарен, рошав и е пълен със събития през цялото време. Няма празен момент – без значение дали е положително или отрицателно. Но това е и трудното за нас като актьори – но никой не е тук за да му е лесно…

Театралната сцена променя ли посланията на текста – режисьорски, актьорски?

Сотир Мелев: В киното можеш да монтираш и да боравиш с неговите средства, и с всичките му магии и похвати. Тук има някои неща, които са леко разместени – за да може да се случат на сцената. В киното винаги можеш да се спасиш… Тук има по-различна последователност и мисля че театърът си прегърна текста, и се хванаха ръка за ръка.

Моят герой е пълен с послания. Има цитати от толкова много шекспирови пиеси, вкарани в устата на Уил Шекспир, както и на останалите персонажи. Хората, които познават неговото творчество, непременно ще ги уловят. Те са с едно леко намигване, което е много приятно.

Андрей Аврамов: В сценичния вариант на спектакъла едно основно място заема актьорската трупа, която изнася цялото представление на гърба си. Именно това актьорско братство, което може да се обедини, да загърби личното си его в името на това да направи нещо красиво, е едно от важните послания на спектакъла. Казано с най-общи думи, това е едно обяснение в любов към театъра.

В нашия спектакъл, както и във филма, личността на Шекспир е условна. Ние знаем твърде малко за него и за неговия живот. Фактите са толкова оскъдни, че надали може да се каже, че това е биографичен филм или биографичен спектакъл. Това е просто един млад драматург, който от авторите е наречен Уил и ние проследяваме неговия път. Заварваме го в една творческа криза, но той търси своята муза. Смята, че талантът му се е изпарил. И, в един момент, когато намира тази муза в лицето на Виола, музата става трамплин с помощта, на който се създава „Ромео и Жулиета“ – и това е част от спектакъла. Не само любовта на един човек, наречен Уил, не само битието му в театъра, но и създаването на тази трагедия „Ромео и Жулиета“. Всички тези неща се преплитат и живота на този герой, на актьорската трупа и създаването на ново произведение.

ЕКИПЪТ

Сценарият на Марк Норман и Том Стопард е адаптиран за сцена от Лий Хол. Пиесата е оригинално поставена на „Уест енд“ от „Дисни тиатрикал продъкшън“ и „Соня Фридман продъкшънс“, режисьор е Деклан Донелан, дизайнът е на Ник Ормерод, а музиката – на Пади Кънийн.

Сценографията в Сатирата е на Теодора Лазарова, а костюмите – на Яна Дворецка. Има песни на Любомир Денев. Хореографията е на Татяна Янева, фехтовка – Николай Градинар.

Участват Сотир Мелев, Явор Борисов, Рада Кайрякова, Боян Арсов, Иван Панев, Стела Ганчева, Александър Григоров, Елена Атанасова, Петър Калчев, Константин Икономов, Кирил Бояджиев, Борислав Захариев, Михаил Рядков, Светлозар Начев, Теодор Елмазов, Васил Грънчаров, Красимир Куцупаров, Симеон Гълъбов, Божидар Мицев, Асен Мутафчиев, Мартин Желанков, Маргарита Хлебарова, Ирина Първанова и Никол Георгиева.

/ДД

/АКМ/