Dahnyelle.com d i f f e r e n t c u l t u r e
Зрители определиха събитието като впечатляваща площадна фиеста – съчетание от качествена музика, добро настроение и онази особена лежерност, която идва от това да слушаш големи артисти под открито небе. Без крайната официалност, без излишната помпозност, но с усещането, че се случва нещо голямо.
„Синя нощ“ е замислена именно като среща на светове. Още предварително организаторите определиха програмата като микс от обичани класически произведения и популярни модерни хитове, а официалното представяне подчертаваше стремежа на Гарет и Йончева да изграждат мостове между различни епохи, жанрове и стилове. Това не е случайна посока за Дейвид Гарет. Цялата му кариера е свързана с пресичането на класическата музика и популярната култура. Именно заради този подход той често е описван като „Паганини сред поп звездите“ или „Джими Хендрикс сред класическите музиканти“. А България не е непозната територия за него. Първото му участие у нас беше през 2018 г., когато изнесе концерт в София, след това се е завръщал у нас поне още четири пъти.
Този път България беше част от световното му турне, а срещата му със Соня Йончева беше обявена като първа артистична колаборация между двамата. На сцената те бяха подкрепени от оркестъра на Софийската опера под палката на 36-годишния италиански диригент Леонардо Сини.
И ако фестивалът започна няколко дни по-рано с електронната среща между класика и съвременен звук, продължи с „Тоска“ на Пучини със Соня Йончева и Йонас Кауфман, то „Синя нощ“ беше естественият му финален жест към идеята, че музиката не трябва да стои в отделни жанрови кутии. През 2026 г. „Гала в София“ се разрасна до три отделни събития — електронно шоу, оперна вечер и кросоувър концерт.
ОТ ЦЪРКОВНАТА АРИЯ ДО THE WEEKND
Дейвид Гарет откри концерта с Take Me to Church – песента на ирландския изпълнител Хозиер, превърнала се в един от големите модерни хитове на последното десетилетие. Още с първото изпълнение беше зададен тонът на вечерта – класическият инструмент в ръцете на Гарет не беше поставен в музейна витрина, а използван като език, способен да говори и на публиката на поп музиката, коментираха зрители.
След това сцената премина към Соня Йончева и Хендел. Lascia ch’io pianga върна вечерта към света на операта и барока – музика, в която гласът и драматичният жест са в центъра. Изпълнението на Йончева беше последвано от Io ti penso от Николо Паганини – своеобразна среща на двата главни гласа на вечерта – човешкия глас на Йончева и цигулката на Гарет.
Музикалният аранжимент на Io ti penso е на Дейвид Гарет и Франк ван дер Хайден, който също беше на сцената с китара в ръка.
След тях оркестърът на Софийската опера и балет представиха Оркестрова сюита № 3 от Йохан Себастиан Бах. Така, още в началото „Синя нощ“ показа основния си принцип – няма значение дали произведението е създадено преди три века или е родено в съвременната поп култура, важното е какво се случва с него, когато бъде поставено в нов контекст, коментираха пред БТА музиканти.
Контекстът се промени отново с Blinding Lights на The Weeknd. Аранжиментът беше на Джон Хейууд и Дейвид Гарет, а изпълнител – самият Гарет. След „електрическата“ енергия на хита от 2020 г. дойде една от най-силните вокални точки на вечерта – Who Wants to Live Forever на Брайън Мей, позната от репертоара на Queen. Соня Йончева я изпълни в аранжимент на Франк ван дер Хайден. Това според феновете на примата беше и един от моментите, в които се видя колко естествено Йончева може да преминава отвъд операта, без да губи идентичността си като оперна певица.
ПУЧИНИ, ТЕЙЛЪР СУИФТ И ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
O mio babbino caro от Джакомо Пучини, една от най-разпознаваемите арии в оперния репертоар, бе в аранжимент отново на Франк ван дер Хайден, а изпълнението – на Соня Йончева и Дейвид Гарет.
Според музиканти тук двамата се срещнаха не просто като певица и инструменталист, а като равностойни носители на мелодията. Вокалната линия на Пучини и цигулката на Гарет се оказаха два различни начина да бъде разказана една и съща емоция.
След Пучини дойде Тейлър Суифт. Shake It Off, написана от Макс Мартин, Шелбак и Тейлър Суифт, бе с музикален аранжимент на Джон Хейууд и Дейвид Гарет, и отново беше изпълнена от Гарет. Той е известен с това, че не се опитва да прикрие популярната песен под слой „класическа сериозност“, а оставя познатата мелодия да съществува, но я прекарва през езика на цигулката.
РОЗАТА КАТО НИШКА МЕЖДУ ДВЕ ВЕЧЕРИ
След това на сцената се появи Historia de un amor от Карлос Елетa Алмаран. Соня Йончева я изпълни с роза в ръка. Този детайл изглежда малък, но всъщност даде един от най-красивите визуални мотиви на вечерта.
Розата вече беше присъствала в „Гала в София“ само два дни по-рано. В спектакъла „Тоска“ пред храма Флория Тоска беше представена сред розов цвят. Сега цветето се върна като своеобразно продължение на визуалния разказ.
Двете „розови“ песни – Historia de un amor, и по-късната La vie en rose – на Едит Пиаф, се оказаха естествено продължение на този мотив. Между тях прозвуча Serenity – композиция на Дейвид Гарет и Франк ван дер Хайден, изпълнена от Гарет и Йончева. Така „Синя нощ“ постепенно започна да изгражда собствен цвят – не само в музикален, но и във визуален смисъл.
Хорът и оркестърът на Софийската опера и балет изпълниха Coro a bocca chiusa – прочутия „Тананикащ хор“ от „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини.
Това е музика, в която човешкият глас се превръща в инструмент – хорът не разказва чрез думи, а чрез звук. Именно това изпълнение даде на вечерта още една кратка възможност да се върне към операта, преди отново да се върне в поп културата, този път към Bee Gees – Stayin’ Alive на Бари, Робин и Морис Гиб (в аранжимент на Франк ван дер Хайден и Дейвид Гарет, и отново Гарет като солист).
ПЕЙТЕ С МЕН
„Една българска роза“, по музика на Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев, Соня Йончева изпълни в аранжимент на Франк ван дер Хайден.
Тя покани публиката: „Пейте с мен“. Публиката обаче сякаш имаше друго желание. Хората предпочетоха да се наслаждават на гласа ѝ, вместо да го заглушават. И след изпълнението я възнаградиха с продължителни аплодисменти.
На миналогодишната „Гала в София“ Соня Йончева изненада публиката с „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров. Тогава тя изпя песента с видимо вълнение и дори помоли публиката да се присъедини. „За първи път в живота ми пея тази песен, и то по такъв начин“, сподели тогава сопраното през сълзи. Сцената беше превърнала националната песен в личен момент.
Уважението на Йончева към българската музика не започва или завършва с тези две изпълнения. В репертоара ѝ от години присъства и народната песен „Заблеяло ми агънце“, която тя пее по света и която включи в концерт в зала „България“ през 2023 г.
Затова българският финал на „Синя нощ“ не изглеждаше като добавка към международната програма. Той беше част от нейната логика – бис със „Заблеяло ми агънце“, заедно с Дейвид Гарет.
Преди изпълнението Йончева обясни, че това е песен от нейното детство. И разказа историята на аранжимента: „Това е наистина една невероятна песен, която аранжирахме още преди няколко години в Залцбург с един бароков оркестър, който свиреше с инструменти на по 500 години. И понеже това за нас беше кросоувър, сега ние с Дейвид решихме да ги представим тук, заедно с нашия оркестър от Софийската опера“.
„АКАПЕЛА“ ПО ЖЕЛАНИЕ НА ГАРЕТ
В последните минути на шоуто Соня Йончева обяви, че Дейвид Гарет е пожелал да изпълни „нещо акапелно“. Последва Анданте на Бах, без голямата демонстрация, без нуждата от ефектна поп песен, без спектакъла на огромния оркестър, само музика и инструмент.
За финал на основната програма прозвуча Time to Say Goodbye (Con te partirò), по музика на Франческо Сартори и текст на Лучо Куарантото (аранжимент – Франк ван дер Хайден). Соня Йончева, Дейвид Гарет и хорът на Софийската опера изпълниха заедно песента.
Самото заглавие изглеждаше почти като естествена реплика към края на вечерта, но „Довиждане“-то не беше последната дума. „Има един човек, на който наистина искам да благодаря, който отвори сърцето си, който ни отдаде целият този състав на Софийската опера – Пламен Карталов“, каза Соня Йончева. Според критици това беше и признание към институцията, която застана зад трите различни лица на тазгодишната „Гала в София“. В „Тоска“ оркестърът и хорът бяха част от голямата оперна картина. В „Синя нощ“ същият музикален организъм трябваше да преминава от Бах към The Weeknd, от Пучини към Тейлър Суифт, от Bee Gees към български фолклор.
ПЪЛНАТА ЛУНА И ПОСЛАНИЯТА
В края на концерта небето над храма също се превърна в част от сцената. От едната страна имаше пълна луна, а от другата започнаха да се появяват светлинни надписи и изображения.
Първо се появи голямо червено сърце, след него – храм, после ключът сол, цигулка, очертанията на България, надпис Gala in Sofia, надпис „2026“, последван от Culture is the future.
„Културата е бъдещето“ е мото, което Соня Йончева неведнъж е поставяла в центъра на своята работа и под което преди повече от година започна онлайн поредица със същото име.
Светлинните изображения завършиха със „See you in 2027“ (Ще се видим през 2027 г.).
