The Cure дебютира в България със сетлист от 26 песни

Пловдив, 18.07.2026 09:46  (БТА) „Доживяхме!“. Тази кратка реплика в социалните мрежи обобщава емоцията от концерта на The Cure на фестивала PhillGood в Пловдив. След почти пет десетилетия на сцена и повече от 1800 концерта по света, една от най-влиятелните британски групи направи своя дебют в България. Повече от 10 000 души изпълниха пространството край Гребния канал, за да станат свидетели на събитието.

Робърт Смит, Саймън Галъп, Джейсън Купър, Роджър О`Донъл и Рийвс Габрелс предложиха своеобразна музикална драматургия от 26 заглавия – пътуване през различните периоди от кариерата им, в което новите песни съжителстваха с класиките.

НАЧАЛО В ЗДРАЧА – ALONE

Концертът в нощта на 17 срещу 18 юли започна с Alone, седемминутно откриващо парче от актуалния албум Songs of a Lost World. Вместо да търсят незабавна еуфория, Робърт Смит и компания избраха съзерцание. Дългото инструментално въведение постепенно потопи публиката в характерната за групата атмосфера – меланхолична, но необикновено красива, коментираха фенове.

По думите ми този избор показа увереността на The Cure. Малко групи могат да започнат първия си концерт в дадена държава с нов материал, а не с най-познатите си хитове.

ПАМЕТ, ЛЮБОВ И НОСТАЛГИЯ

Pictures of You беше първият голям емоционален връх на вечерта, песен за паметта, загубата и любовта в историята на рок музиката. След нея High внесе светлина и лекота, а A Night Like This върна типичната за средата на 80-те романтична меланхолия.

Когато прозвучаха първите акорди на Lovesong, публиката вече пееше почти всяка дума. Песента, написана като сватбен подарък за съпругата на Робърт Смит, отдавна е надживяла личната си история и се е превърнала в универсален химн на любовта.

ПО-ТЪМНАТА СТРАНА НА THE CURE

Сред най-силните моменти беше Burn – композицията от саундтрака на филма The Crow. Тежките китари и драматичното звучене показаха защо именно тази песен остава една от любимите на най-верните почитатели.

Следващите Fascination Street, Never Enough и Push постепенно увеличиха енергията. Басът на Саймън Галъп отново демонстрира защо музикалните критици често определят неговия стил като един от най-разпознаваемите в алтернативния рок.

ОТ ПОП СЪВЪРШЕНСТВОТО ДО ПОСТПЪНК КЛАСИКАТА

С In Between Days и Just Like Heaven концертът навлезе в своята най-слънчева част. Според критиката това са песни, които доказват, че The Cure могат да съчетават заразителни мелодии с характерната си емоционална дълбочина.

Особено впечатляващ е преходът към Play for Today, когато тълпата инстинктивно пое прочутата мелодия със свирене и припяване – традиция, която винаги съпътства тази песен на концертите на групата.

Като кулминация преди бисовете бе A Forest. С почти хипнотичния си ритъм и продължителни инструментални импровизации песента превърна сцената в пространство извън времето, смятат почитателите на The Cure. Именно концертните версии на A Forest редовно са сочени от международната преса като едни от най-впечатляващите изпълнения на The Cure, защото позволяват на музикантите да разгърнат свободно музикалния си диалог.

НОВИТЕ ПЕСНИ ЗВУЧАТ КАТО КЛАСИКА

Втората част на основния сет включваше The Last Day of Summer, експлозивната Shake Dog Shake, мащабната From the Edge of the Deep Green Sea и финалната Endsong. Именно тук според феновете се усети силата на новия албум и вместо да стоят като чуждо тяло между познатите песни, композициите от Songs of a Lost World звучат като естествено продължение на творческия свят, който The Cure изгражда половин век.

Музикални издания като NME, Mojo и Uncut определят последното турне на групата като доказателство, че Робърт Смит продължава да създава музика със същата емоционална честност, превърнала The Cure в институция.

БИСОВЕ, КОИТО ПРЕВЪРНАХА PHILLGOOD В ОГРОМЕН ХОР

След кратко отсъствие групата се завърна за девет песни. Lullaby върна мрачната театралност. Hot Hot Hot!!!, Wrong Number и The Walk демонстрираха любовта на групата към експериментите с ню уейв и електронното звучене.

The Lovecats внесе джазова лекота и усмивки. След това дойде моментът, който организаторите от Fest Team бяха предвидили още в представянето на фестивала – Friday I’m in Love. Цялата публика пееше заедно с Робърт Смит, превръщайки Гребния канал в огромен хор.

Последваха Close to Me, Why Can’t I Be You?, неизбежният финал с Boys Don’t Cry и обещанието на Смит: „Ще се видим отново“. По време двучасовия концерт, той почти не говореше, с изключение на това, че няколко пъти каза „Мерси“ след изпълненията.

ГЛАСЪТ НА ПУБЛИКАТА

Социалните мрежи се изпълниха с емоционални реакции: Доживяхме! The Cure. Робърт Смит си е все същият. Този човек. Тази музика. The Cure са като океан – красива, плътна, безкрайна материя. Робърт Смит е неподвластен на времето, а The Cure са институция. Великани. За всяка болка си има Cure. Да, това са The Cure, но звучат различно…

Последният коментар вероятно най-точно описва настоящата форма на групата. Те не се опитват да звучат като през 1989 или 1992 година. Свирят по-зряло, по-дълбоко и по-свободно, като оставят песните да дишат и да се развиват естествено на сцената, смятат феновете.

ФЕСТИВАЛ С МЕЖДУНАРОДНИ АМБИЦИИ

Както писа БТА, концертът на The Cure постави началото на първото издание на PhillGood, който продължава до 19 юли с участието и на Gorillaz и Moby.

Както каза изпълнителният директор на Fest Team – Стефан Еленков, името на фестивала е вдъхновено от древното име на Пловдив – Филипопол, а идеята е градът да се превърне в място, където хората преживяват силата на живата музика.

Още две големи имена от световната музикална сцена – Gorillaz (18 юли) и Moby (19 юли), ще имат концерти по време на PhillGood.