Кислород. Вода. Въздух. Чиста съвест. Чисто минало. Неясно бъдеще. И пречупване, до което неизменно би стигал всеки от нас. За да не се превърне в „обществен“ враг…
„Обществен враг“ по Ибсен в Малък градски театър „Зад канала“ представя една цяла държавна система на бързи обороти – като умален модел на самата държава. В нея има корупция, лицемерие, изнудване, болни мозъци в политиката, манипулации на всички нива, монополизъм, конспирации, некомпетентност… Всичко, за което уж не мечтаем. Дори презираме. Но пасувайки, (не)съзнателно работим за неговото приближаване и… овековечаване.
Неизбежно, цинично, с много сарказъм и немалка доза хумор, представлението, за 85 минути, буквално размазва представите за нормалност. Тези, които с времето се превръщат в клишета, а сетне и в абсурди – от смелостта да бъдеш себе си и да си уверен в собствената си истина до нейното подредено, методично и контролирано смачкване.
En folkefiende (Враг на народа) излиза през 1882 г. като отговор на гражданския протест срещу пиесата „Призраци“, смятана тогава за скандална. В бързо развиващ се норвежки град с проспериращ курорт, главният лекар Томас Стокман прави откритие – че водата е натровена. Той иска да обяви това публично, но брат му, общински съветник, вижда интересите си застрашени и се намесва, за да обърне общественото мнение срещу Стокман.
Докторът е лицето на историята. Няма по-добро попадение от Мак Маринов за образа на харизматичен бунтар, докаран до дъното на отчаянието, превърнат в псевдоикона на псевдообщество от „обикновени“ граждани. Играта на Мак разтърсва, най-вече с естествеността си. И безпогрешно импонира на другия силен актьорски коз – Леонид Йовчев – лошият брат, особнякът, откачалката и безпардонен регулировчик на събития.
Когато се появи Малин Кръстев, в поредното си различно и пълно с изненади превъплъщение, сцената става друга. В „Обществен враг“ неговият хамелеонски талант е впрегнат в образа на медиен бос. Странен, вдъхващ доверие, убедителен, „логичен“, блестящо лавиращ, сервилен, но и респектиращ с присъствието си.
Колективният образ на медиите е горчив. Пресата е поставена като главен участник в схема за укриване на информация, касаеща здравния статус на цял град. Зрителят наблюдава действията на редакционния екип, набутан в аквариум. Медията е едновременно защитена и дистанцирана, далеч от „събитието“, без капчица репортерски нюх, и в същото време – в готовност да бъде удавена в същия този нюзрум/аквариум. От пороя на собствения си конформизъм.
Режисьорът Крис Шарков остава верен на идеята, че театърът е най-интересен в момента, в който вече няма много общо с изкуството театър. И в този свой проект, той се възползва докрай от техническите възможности на театъра, за да го приближи към киното. Седмото изкуство, изглежда, не е просто драматургичен и сценографски похват, а основа за развиване на идеята за фалшивото – автентичността в отношенията, в новините, в политиката…
Ибсен сякаш предава щафетата на Оруел, полагайки едрите щрихи от портрета на първите „духовни“ помияри. Българският режисьор допълва портрета с брутален хип хоп. Изпълнението на репортерите (Богдан Бухалов и Александър Карасански) по нищо не отстъпва на шоуто, което може да сътвори френски рапър от гетото на Париж. Леонид Йовчев също рапира, с перфектно овладян артистичен бяс. Аплодисментите са заслужени.
Спектакълът „Обществен враг“ се движи на ръба – между личностното раздвоение и генеалогичната обремененост на човека, в безполезното му лутане сред мнозинството от несебеподобни. Въпреки предвидимите обрати и финеса, с който върви към собствената си духовна смърт, като истински помияр, на фона на влудяващ рап…
Шарков не за първи път прави Ибсен – след „Дивата патица“ в Народния театър и още няколко постановки в извънстолични театри – на „Хеда Габлер“, на „Куклен дом“, както и на „Народен враг“, към който текст се завръща след точно десет години. В актуалния „Обществен враг“ участват още Стоян Младенов и Мартина Тодорова,. Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов. Музиката е на Асен Аврамов.
>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<