Home / музика / Джейкъб Колиър: Сърцето се движи и това е важно, защото означава, че си човек

Джейкъб Колиър: Сърцето се движи и това е важно, защото означава, че си човек

Сърцето му е голямо. Цветно. Вибриращо. Поразява със силата, с която посяга към музиката. За да я превърне в нещо като панацея. Усмивката е неизменен спътник в този начин на живот, който само един истински щастлив човек може да води…

Говорим на живо, от дома му в северен Лондон, от стаята, в която се учи да ходи, когато е на една-две годинки. Днес, пак там, продължава да се учи, но на музика. Днес това пространство прилича на студио и на част от приказка, изпълнена с много дух и емоции. Крепост, в която живее една стара душа, облечена в тялото на момчето Джейкъб Колиър.

Сърцето ми живее на много места, казва той. Вярваме му, защото го усетихме през 2019 г. Ще го усетим и сега, и то в един сюрреалистичен според него формат – с извънземния хор „Мистерията на българските гласове“: „Неизмеримо е вдъхновението, което те ми носят – през целия ми живот. Няма музиканти, които да звучат като тях. Мисля, че това е доказателство колко дълбоки са българските музикални традиции“. Това са думи на човека, когото целият свят нарича чудо и гений, но и на човека, който обича…  пламенността. То е като сияние от много светлини, в най-различни цветове. „Винаги съм обичал това чувство – както буквално, така и емоционално“. Джейкъб Колиър.

Джейкъб Колиър – не за шестте награди „Грами“, за Куинси Джоунс и звездите, с които е работил, а за чудото, за хората и за музиката, за концерта с „Мистерията на българските гласове“, за харпеджи, за любимите му места в Лондон и как ще отпразнува предстоящия си рожден ден.

Много се радвам, че ще мога да Ви видя на живо в София, пет години по-късно. Кое е най-красивото нещо, което Ви се случи след 2019-а?

– Еха! Невероятен въпрос. Много неща ми се случиха от 2019 г. насам. Излязоха три албума – Djesse Vol. 2, Djesse Vol. 3 и Djesse Vol. 4. Обиколих света три пъти и наистина се влюбих в турнетата и концертите, и възможността да дирижирам публиката като хор. Минаха пет години, изпълнени с много проекти и сътрудничество с различни хора, в различни форми и размери.

Последният път, когато бях в София, направихме невероятен концерт на открито, на една голяма поляна. Никога няма да го забравя. Това беше много специално шоу за цялата група. Възможностга да се върна и да правя музика с този необикновен хор – „Мистерията на българските гласове“ е изключително вълнуваща за мен.

Мнозина Ви наричат чудо, но какво е чудото за Вас?

– Еха! Още един страхотен въпрос. Бих казал, на първо място, че е много мило и приятно хората да ме наричат ​​чудо. За мен човек-чудо е някой, който е най-вече себе си, знае кой е и е в състояние да разкаже за света през собствените си очи и усет, честно и с радост. За мен животът е чудо. И, ако погледнете всички невероятни хора на тази планета, които създават и споделят неща помежду си, учат се един от друг… Има толкова много неща за раздвижване… И така, в известен смисъл, моята работа е да бъда Джейкъб, доколкото е възможно, да наблюдавам света и да се вдъхновявам от всяко чудотворно кътче в него, и след това – да мога да споделям всичко това…

Чудо ли е, че ще имате съвместен концерт с „Мистерията на българските гласове“?

– За мен това е направо сюрреалистично. Аз съм суперфен на тази невероятна певческа група повече от десет години. Неизмеримо е вдъхновението, което те ми носят – през целия ми живот. Няма музиканти, които да звучат като тях. Мисля, че това е доказателство колко дълбоки са българските музикални традиции.

Езикът на музиката от България е нещо, което ме вълнува толкова много години. Наистина е привилегия и чудо да те поканят да свириш на техен концерт.

Има ли специално събитие или човек в основата на този български проект?

– В случая, не става въпрос за един конкретен човек, а по-скоро за ансамбъла и звука на цялата група. Влюбен съм в звука, който излиза от тези резониращи гласове. Затова няма да посоча конкретна личност или певец. Просто ще кажа, че като цяло ансамбълът е много вдъхновяващ.

Кой е последният инструмент, на който се научихте да свирите?

– В известен смисъл, бих казал, че това е публиката. Защото наистина ми харесва да свиря на публиката, която сякаш е музикален инструмент.

Но, ако говорим за истински музикален инструмент, има един, на който скоро се научих да свиря. Казва се харпеджи (Показва го – бел. а.). Не знам дали някога сте го виждали. Изглежда ето така, има 16 струни, и се докосва по този начин (Демонстрира – бел. а.).

Харпеджи е една от новите ми музикални любови. Донесе ми много радост, когато се научих да свиря добре. Изобретен е от човек на име Тим Мийкс, който идва от Вашингтон, окръг Колумбия, Америка. Спомням си, че видях Стиви Уондър да свири на харпеджи през 2012 или 2013 г., и това беше много вълнуващо. Беше наистина забавно да се сдобия с този инструмент.

През 2022 година казвате, че все още не се смятате за професионален музикант. Защо?…

– (Смее се – бел. а.) Никога не съм мислил за кариера, докато растях и се развивах. Просто исках да свиря и да експериментирам. Бих казал, че, в донякъде все още се чувствам така. В известен смисъл, трудно е да се разбере границата между някой, който експериментира с музика и някой, който е професионалист в музиката.

Знаете ли, аз, определено, на този етап, имам много опит в правенето на музика и наистина се наслаждавам на процеса. Но също така мисля, че в някои отношения, никой не знае какво точно прави с музиката, в крайна сметка. Докато не прекара много време в свирене… Затова се опитвам да съсредоточа енергията си върху частите от музиката, които са по-малко сериозни. Според мен те са по-важни за хората. Винаги е невероятно да усетя как музиката, която правя и с която свиря, и експериментирам, стига до хората по света.

„Предполагам, че сърцето ми живее в пианото“, са отново Ваши думи. Това ли е единственото място, в което живее сърцето Ви?

– (Смее се – бел. а.) Не, не бих казал… Мисля, че сърцето ми живее на много места. Мисля, че в музиката има много различни инструменти, които притежават различни части от сърцето ми.

Сърцето ми е в барабаните. Сърцето ми е на баса. Сърцето ми понякога е в китарата, понякога е в харпеджито. Понякога е на сцената. Понякога, сърцето ми е тук, в тази стая, където записвам музиката си, в Лондон. И понякога сърцето ми е извън стаята, когато съм на турне по света. Понякога, сърцето ми е в България. Откривам, че сърцето ми се движи от време на време и това е важно, защото означава, че съм човек.

Как минава един Ваш ден в Лондон?

– През последните няколко години не съм прекарвал много време в Лондон, заради пътуванията. Живея тук, в семейния си дом, в северен Лондон. В момента е много, много топло в Лондон. Как е времето в България?

В последните дни имаше проливни дъждове, после стана много горещо…

– О, Боже. Звучи като Англия. Ако времето е хубаво, винаги се опитвам да изляза навън, след като се събудя – около 13:00 или 14:00 часа. Обикновено се събуждам много късно и затова правя следобедна разходка. Прекарвам известно време със семейството си. Прекарвам известно време в свирене или правене на музика, или просто в слушане на музика. Освен това, ми е приятно да пиша….

Обичам да се срещам с приятели, но зависи кой е наоколо и кой е в града. Интересно е да си пътуващ музикант, защото, по някакъв начин, домът ти става зависим от тялото. Където е тялото, там създаваш свой дом…

Нямам рутина, когото съм в Лондон, нито пък другаде. Но, определено, има неща, които обичам да правя и където и да съм, винаги се опитвам да излизам навън, всеки ден. Много е странно, когато не излизаш навън и забравиш какво е да си човек…

Имате ли си любимо място в Лондон?

– Не е точно място, но винаги съм харесвал Хампстед Хийт. Това е много голям, невероятен парк, който наистина обичам. Но тази стая в дома ми е мястото, на което се научих да ходя, когато бях на една или две години. Така че това е може би най-любимото ми място в Лондон. И то е много, много важно за мен…

Съвсем скоро имате рожден ден. Как ще го отпразнувате?

– О, да, благодаря, че ми напомнихте за това (Джейкъб Колиър има рожден ден на 2 август – бел. а.). Моят план е тогава да съм приключил с турнето, което ще започна в България. Ще се прибера точно навреме за рождения си ден и мисля, че ще бъда с няколко приятели. Ще празнувам малко тук, у дома. Ще има малко музика, ще  разказвам някои истории… Ще се отпусна… Вълнуващо е да станеш на 30.

Чувствам, че ще отворя нова глава в моя живот. Така че е нещо, което наистина очаквам с нетърпение.

Какво би било името на тази нова глава?

– (Смее се – бел. а.) 30-те на Джейкъб.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

– О! В известен смисъл, аз съм грешният човек, към когото трябва да се обърнете с такъв въпрос. Но, може би… Надявам се, че думата е радост. Всъщност мисля, че радостта е важна част от живота и аз съм доста радостен като човек. Така че се надявам това да е думата, с която мога да „живея“ живота си.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?

– Пламенността. То е като сияние от много светлини, в най-различни цветове. Винаги съм обичал това чувство – както буквално, така и емоционално…

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Юджийн Чаплин: Музиката на любовта може да бъде всичко

Той казва, че най-големият урок от баща му – Чарли Чаплин, е да не се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!