Home / театър / Самуел Финци: Завръщането е спирка по пътя – пристигане и заминаване

Самуел Финци: Завръщането е спирка по пътя – пристигане и заминаване

Той е човек, мъж и актьор, чужд на всякакви клишета. Чужд е на това да бъдеш отчужден от собствената си представа за безвремие. Чужд е на умението да бъдеш хлъзгав, недоизказващ се, циничен, прикрит или конформистки удобен.

Той е лихварят Шайлок – най-обругавата личност във „Венецианският търговец“, представлението на Явор Гърдев в Народния театър. И това е първата му сценична роля на български език. Едва ли има по-подходящ старт. Едва ли има по-подходящ актьор от Самуел Финци, който да овладее до съвършенство тази толкова сложна шекспирова фигура – и като същност, и като послание. От безобразността на характера до безкрайността на нюансите – той е отмъстителен, уязвим, раним, мъдър, обичащ, пресметлив, ловък, стратег – всичко.

Разговорът с него върви с чутовна лекота, с едно постоянно невидимо намигване и с онази неизменна усмивка, съпроводена от смях. Той е момчето, което никога не си отива, нито се връща, защото всека среща е спирка по пътя и повод за пълно презареждане. До следващия път…

Самуел Финци – за иронията и свободата, за „Венецианският търговец“ и апетита към български постановки, за цинизма и новобогаташеството, за бащините съвети и съвместен концерт с Ицко Финци, за свободните и по-малко свободни държави в Европейския съюз.

Г-н Финци, прочетохте ли новата книга на баща си „Пет пиеси, разказани от актьор“?

– Да, прочетох я. Той ми пращаше периодически вариантите на неговите преразкази на пиесите и аз много ги харесвам.

Вие също написахте книга, която излезе на немски. Няма ли интерес на български издатели към нея?

– Да, излезе преди една година и сега ще има второ издание – с меки корици. Има интерес, но няма кой да я преведе. Не искам да я давам на преводач, защото прекалено добре знам български, а за да я преведа, трябва я напиша наново, а аз нямам това време. Един ден мога и да се реша, но засега имам други планове… (Смее се – бел. а.).

Иронията, която се долавя в заглавието – „Книгата на Самуел“, често ли е спасение и в живота?

– Да, няма друг изход. Уви (Смее се – бел. а.).

А какво друго Ви спасява?

– Когато годините напредват, човек обикновено си казва: „И това ще мине! Ще го преживеем!“. Ще мине известно време, болката ще се утоли. Трябва малко повече търпение.

Интересували ли сте защо родителите са Ви нарекли Самуел, а не Самуил? И вярвате ли в силата на името?

– Да, по разни причини избират Самуел. Аз това даже съм го описал в книгата. На дядо ми съм кръстен. Както казваше баща ми в едно писмо до мен, вместо Самуил е по-добре да е Самуел. Защото винаги може Е да се промени в И, ако настъпят антисемитски времена. За всеки случай.

А дали вярвам в силата на името? Не съм суеверен, не съм податлив на мистерии. Но, от друга страна, знам какво означава името ми (Името Самуил означава измолен от Бога – бел. а.), и понякога си казвам, че, ако няма никакъв друг изход, поне това може и да помогне (Смее се – бел. а.).

Теди Москов казва за Вас, че можете всичко, освен да играете лошо. Понякога искало Ви се е да играете лошо, според Вашите лични разбирания за добра и лоша игра…

– Теди Москов ми е приятел. Затова е казал така (Смее се – бел. а.).

Да играя лошо, значи да не си върша работата на сцената. Никога не ми се е искало да играя лошо. Обаче съм си казвал, че трябва да можеш да играеш добре, за да можеш да играеш някой, който играе лошо.

Къде стои „Венецианският търговец“ във Вашата лична класация с ролите, които сте изиграл?

– Не е моя задача да го определям. При всички положения, беше много интересен процес, защото аз за първи път играя на български, и то Шекспир, който не съм играл много в живота си. А и харесвам тази пиеса, смятам я за адекватна и важна за момента, в който живеем. И затова процесът ми беше важен и интересен.

Играете за първи път на български. Имаше ли изненади?

– Аз изненадах самия себе, защото имам чувство, че поради факта, че работя на чужд език, вече от толкова много години, съм придобил една друга, много хубава дистанция към българския език, тоест, към майчиния си език. Тази дистанция ми позволява да работя с по-малко клиширан интонации, с по-малко клиширани фрази. И гледам да съм стриктен в това отношение.

Допадна ли Ви езикът на пиесата в новия превод на Александър Шурбанов, защото според мен този превод беше „новината“ в това представление.  

– Да, абсолютно. Аз също смятам, че преводът е много добър, изключителен. Много удобен за игра. Много предпоставящ – специално моето чувство, моето тяло, моето актьорско тяло, и това наистина ми харесва. Много директен, много точен превод.

Чувствате ли се като спасител на представлението, както Ви нарекоха веднага след премиерата на „Венецианският търговец“?

– Няма такова нещо. Това са глупости. Наистина, аз четох някои публикации… Вижте, там може да се помисли малко, защото нивото на критиката е…

Аз, по принцип, не чета критики. Отдавна съм престанал да се занимавам с това. Но исках да си създам някаква картина на какво ниво е критиката за театъра в момента, в България. Затова попрехвърлих туй-онуй. Има какво още да се работи… Това, което прочетох, е доста невникващо в съществото на представлението и се занимава с по-повърхностни неща.

Един-два текста имаше, които се опитват да погледнат по-дълбоко. И тук не говоря за харесване или нехаресване, а за по-аргументирано и с по-голямо познание за театъра въобще. Защото, когато човек пише за текст като „Венецианският търговец“, се предполага, че трябва да знае малко повече – не само исторически факти, а и анализи. Има толкова много литература, изписана специално върху това представление.

Хубаво е човек да познава и какъв вид театър се прави днес, как се съпоставя тоя текст в една определена обстановка. Никъде, в никоя на критика не го видях. Имам чувство, че хората са страхуват и не смеят да пипнат темата за антисемитизма в представлението и в текста, или как режисьорът се опитва да работи по темата. Няма такова нещо. Като че ли това не съществува…

В много от критиките открих обясненията на Явор и неговата неговата концепция, което ми се вижда недостатъчно, защото вече съм го чувал от него.

Репетиционният процес с Явор Гърдев отвори ли апетита Ви за още български постановки?

– Аз не обичам да генерализирам масово. Обичам да има нещо конкретно. Затова нямам нищо против. Колкото повече различни езици, толкова по-добре. Аз съм играл не само на немски, а и на френски, на английски… Обичам тези смени, защото всеки език предполага друг жест на актьора и на човека въобще. И това ми е интересно – да изследвам какво се случва с мен като играч, когато сменя езика. И в тази рамка, може би, защо не, може да се случи нещо и отново да работя тук…

Остава ли Ви време за гледане на театър, докато сте в България?

– По време на репетициите гледах някои неща. Виждам много любопитни работи. Виждам, че лека-полека, се появяват доста адекватни представления. Има стандарт. Виждам вече най-различни жанрове, опити, независим театър. Виждам, че има движение и нещата вървят напред.

Продължавате ли да играете „Един кон влязъл в бар“, с който гостувахте в София през март 2023 г.?

– Не, прекратихме го, защото се смени директорката на театъра, в който играех. Аз там бях гост, както и другата актриса, с която играех (Катлийн Моргенайер – бел. а.). Решихме, че пет години му стигат на това представление.

Следващият ми въпрос е провокиран точно от това представление: Цинизмът кога е оправдан?

– Ако цинизмът е художествено средство, то тогава е оправдан. В живота не съм му почитател.

Балканското новобогаташество продължава ли да Ви дразни? Не намалява ли този феномен с годините?. . .

– Не, не намалява, но той и по света не е по-малък. Така че България не е кой знае какво изключение. Просто, тук е придружено с балкански патос.

Новобогаташеството е повсеместно явление – навсякъде има нагли хора и хора, парадиращи с имущество и с други неща.

Всеки път, когато си идвате в България, завръщане или просто връщане е това?

– Нито е завръщане, нито е връщане, а спирка. Спирка по пътя. Аз отдавна съм престанал да мисля в тия категории. Просто, сега съм тук, утре съм еди-къде си, работя там, после отивам там, където живея. И това е! България е част от света, от Европа поне. Вече не ми се мисли в тия рамки… Какво значи завръщане? Това е пристигане. И заминаване.

Имате ли нужда от бащините съвети все още?

– Аз много обичам да си говоря с баща ми и с майка ми, също. Те много добре наблюдават и споделят. Тоест, много добре могат да предадат това, което са видели, и след това да ми кажат какво мислят. Това ме интересува.

Те ли са Вашият лакмус за случващото се в България?

– Отчасти, да.

Има ли шанс да видим концерт, в който Самуел е на барабаните, а Ицко – на пианото и/или цигулката?

– Едва ли ще стигнем дотам, но не знам. Животът е пред нас (Смее се – бел. а.).

 Има ли свободни и по-малко свободни държави в ЕС?

 – Това, което чета за Унгария, да речем, създава впечатление, че там наистина има някакво леко ограничение на свободи…

Въпросът е комплексен, защото, ако четем статистики за свободата на словото, това е нещо доста относително. Но, общо взето, като гледам, ние свободно се изразяваме. Аз нямам страх да изкажа мнението си…

Но имам чувството, че в България не се говори много (Смее се – бел. а.). Ако говорим за артистичните среди, не чувам кой знае какви смели изявления, мнения. Обяснявам си го повече с незаинтересованост.

Не е ли малко страшно, жалко… 

– Според мен е. Или някакъв вид защита. Но да не влизаме в тая тема, защото не е само в артистичните среди. Имам чувството, че хората просто бързо се нагаждат към ситуацията. Свидетелство за това нагаждане е много ниската избирателна активност. Това да не се чувстваш отговорен за обществото, в което живееш, е признак.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

– Аз не мога да я кажа (Смее се – бел. а.).

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…?“

– …да си почива преди представления (Смее се – бел. а.).

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Ицко Финци: Пет пиеси в концерт за цигулка и пиано

СОФИЯ,  06.06.2024 17:57  (БТА)  На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!