Home / музика / Кольо Гилъна: За епохата на „Контрол“ в книгата „Извън контрол“

Кольо Гилъна: За епохата на „Контрол“ в книгата „Извън контрол“

Тази година музикантът отбелязва свой личен юбилей и 40 години на сцената. Двойният повод ще бъде почетен с концерт „60 години Кольо Гилъна“ – на 12 юни в летния клуб „Строежа“, и с участието на, „КГБ“, „Ревю“ и „Уикеда“.

„Държа много синовете ми да прочетат книгата и, може би, ще си извадят и поуки как да им протече живота. А, ако мога да въздействам с книгата си, освен с възпитанието върху тях, ще бъде чудесно“, казва още Кольо Гилъна.

Кольо Гилъна пред БТА – за книгата и за неизказаните неща в нея, за съмишлениците, за историята на рока и пънка, и дали ще има трети концерт в „Арена София“.

Книгата ли е най-хубавият подарък за рождения Ви ден?

– Да, и книгата. За мен най-големият подарък е, че съм жив и здрав, че за първи път правя юбилеен концерт – 60 години, от които 40 са на сцената. Книгата е „черешката на тортата“ в цялата ситуация. Близо две години я пиша, заедно с Борислав Колев, който е съавтор. Той е режисьор на филма „Рокендрол“. И като човек е страхотен.

Получи се две в едно – за една година да направя и юбилеен концерт, и да издам книгата, с помощта на „Сиела“, които са страхотни професионалисти, протегнаха ръка и повярваха в мен, че това нещо ще стане много хубаво.

Лесно ли се намират съмишленици за такова начинание?

– Не е много лесно. Защото, в началото, когато ми дойде идеята да опиша живота си в една книга, първо проучих пазара. Имаше няколко издателства, които веднага проявиха интерес. И така, обнадежден, минах през няколко автора, които трябваше да пишат, и накрая аз се спрях на Борето Колев, който доста сериозно и присърце, пое ангажимента.

Бавно стават нещата, много трудно… Но крайният резултат е много хубав. Трудно е, като всяко хубаво нещо.

Наскоро казахте, че това ще е „книга за всичко – всичко, което е било  свързано с моя живот и музика, и семейство, и спорт, и фенщина, и футбол, и всичко, което ме вълнува – как ми е минал живота“.  Остана ли нещо неизказано? 

– Да, има неща, които останаха и не навлязоха в книгата, но иначе щеше да стане някаква адски огромна книга. В този вариант остана най хубавото, което може да се разкаже. Нищо не съм спестявал, разбира се. Това е и моят живот, и епохата, в която сме живели, с музиката от края на 80-те началото на 90-те, епохата на комунизма, прехода, демокрацията и така нататък. Точно тези емблематични за историята на България времена, революционните моменти на музиката, на бунтовете, протестите против цензурата –  всички тези неща са описани в книгата. Тя е разказ на една епоха, от която епоха съм част и аз.

Почти отговорихте и на следващия ни въпрос – до каква степен историята на рока и пънка в България отразена в книгата?

– Огромна. Основата е тази епоха, както и музиката – с „Контрол“, после с „КГБ“ и други групи. И не е само музика. Обхванал съм епохата и в личностен план, и в професионален план – като работа. Моите интереси, хобита – всичко.

Музиката, разбира се, е основната част. Хората свързват моето име с епохата на „Контрол“, епохата на бунтовете, на протестите, на революцията и така нататък. Това е огромна част, застъпена вътре. Разбира се, има малко и за детството ми, малко за казармата, малко за любов…

Книгата е доста интересна и мисля, че на всички, които са я чели до момента, адски много им харесва. Тя е и смешна, и забавна, и на моменти леко тъжна. Всичко това е благодарение и на Борислав Колев, който много допринесе за тази драматургия в книгата. Стана си истинска книга.

Има ли хора, които според Вас непременно трябва да прочетат тази книга? 

– Не… По-скоро държа много синовете ми да я прочетат. Те са вече големи, големият е на 21 , а по-малкият – на 15. Може би, ще си извадят и поуки как да им протече живота. А, ако мога да въздействам с книгата си, освен с възпитанието върху тях, ще бъде чудесно.

Ще има ли трети концерт в „Арена София“?

– Ооо, не знам.  Обикновено, Светльо от „Хиподил“ и „Легендите“ е инициатор на тези големи събития. Той направи първите два концерта. Може би към него трябва да се обърнете.

Никога не трябва да се казва „никога“, но аз все си мисля, че повече няма как да има такова нещо. Защото след още пет години вече не знам кои ще мърдаме и кои няма да мърдаме по тази земя (Смее се – бел. а.).  Дай Боже, да има, разбира се.

/ТС/

About Даниел Димитров

Check Also

Юджийн Чаплин: Музиката на любовта може да бъде всичко

Той казва, че най-големият урок от баща му – Чарли Чаплин, е да не се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!