Вагнер е като висшата лига във футбола, казва баритонът Веселин Михайлов

„Вагнер не е за всеки. Тук се иска не само психическа, но и физическа подготовка за актьора. Вагнер много пъти казва, че неговите произведения не са опера, а музикална драма. Така че актьорът на сцената трябва да е наистина подготвен“, допълва Михайлов.

В „Рейнско злато“ той  не слиза от сцената в продължение на два часа. „Само този факт – физически да съм във фабулата, концентриран през цялото време, и тази отговорност, показва, че не е леко. От вокална гледна точка Вагнер също е много е различен. Обожавам Верди и Пучини, и не мога да кажа кой е по-труден и по-тежък, но Вагнер има нещо различно, за което опитът и годините помагат на артиста“, смята солистът.

„Много е специално моето отношение към Вагнеровия фестивал, защото се възхищавам на академик Карталов и целия колектив, който стои зад този грандиозен проект. След „Парсифал“, където бях злия магьосник Клингзор, сега ще се въплътя в могъщия бог Вотан. Това е уникален шанс за мен като професионалист да се докосна до тетралогия – низ от опери, които правят едно цяло. Вотан е много разнолик персонаж, не само като начин на поведение. Освен в човешко, той може да се превръща във всякакви други създания. Защото има една голяма цел – да натрупа колкото се може повече знания. Неговата мотивация към всичко, което прави, е да достигне възможно най-много знания, мъдрост и наука. Той е поел трудния път към светлината“, казва Веселин Михайлов.

Споделя, че след повече от 20 постановки в Софийската опера, сега е моментът, в който сам е проявил желание и помолил акад. Карталов да му се довери и да го пусне в „дълбоките води на веризма и на Вагнер“. Преди няколко години определено не усещах това влечение, признава той. „Преди няколко месеца дебютирах в „Тоска“ като барон Скарпия и това беше първата крачка към моето вагнерово пътешествие. При него мистиката е много силно застъпена, така че това е едно пътешествие, за което мисля, че съм готов. Много дълъг път предстои“, добавя баритонът.

По думите му публиката също трябва да бъде подготвена – заради препратките към митологията: „В „Пръстенът на нибелунга“ се подчертава немската митология. Вотан стига до знанията, жертвайки окото си, и по този начин пие от извора на мъдростта и на науката. Публиката трябва да бъде подготвена, за да се потопи в музикалната драма“, казва още Веселин Михайлов.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Красимир Михайлов
Монтаж – Валя Ковачева