Актьорът Сава Лолов: Влюбих се в театъра покрай леля ми Татяна Лолова

„Жена ми много държеше това представление да се види в София. Смята, че има неща, които рядко се правят тук – цяла пиеса на Шекспир, която се играе от сам актьор“, допълва артист. В представлението той пресъздава дванадесет роли.

„Два часа той е сам на сцената, играейки всички роли. Това, разбира се, е подвиг, постижение, но преди всичко е пътуване до източниците на казаното и изреченото, където Шекспир и Антонен Арто провеждат своя диалог под съучастническия поглед на Мишел Бернарди. Представлението е едновременно удивително, ясно, изтънчено, опустошително. Това ни отвежда далече, далече, до бликащите извори на театъра“, пише френският театрален критик Жан-Пиер Тибода.

„Тя ме накара да се влюбя в театъра, виждайки нейни постановки и тези, на които ме е водила да гледам – като „Животът е сън“ на Иван Добчев (Постановка на режисьора Иван Добчев по пиесата на Педро Калдерон Де Ла Барка в театър „Българска армия“ от 1982 година – бел. а.)“, казва още Сава Лолов по повод връзката си с прочутата си леля.

По думите му театърът е много важно нещо, което събира хората: „Това е нещо, което има общо с духа, с нещо по-висше, и може да събира – и в смях, и в сълзи, в история, митология и да направи от тях едно сърце“.

„С голямо удоволствие бих се върнал тук да играя на български и да поставям с български актьори. Много харесвам българския театър“, казва още Сава Лолов.

Сава Лолов е роден на 27 февруари 1970 г.  Той е син на режисьора Димо Лолов и племенник на голямата българска актриса Татяна Лолова. 

Завършва Парижката консерватория (легендарното национално училище, това, в което е преподавал Луи Жуве). От 1997 до 2004 г. играе в Théâtre du Soleil с Ариан Мнушкин. От 2018 г. има силна творческа връзка с режисьора Силвен Крьозо – един от най-добрите френски режисьори, в една поредица от пет пиеси по творчеството на Достоевски. Междувременно, работи с Анатолий Василиев и много други.

„Работата му върху изследването на възможностите на актьорското изкуство е постоянна. В АRTA (Асоциация за изследване на актьорските традиции) Сава Лолов прави свое ателие „От дишането до интерпретацията“, пише френският театрален критик Жан-Пиер Тибода. По думите му при Сава подходът към актьорската работа, начинът на улавяне на текстовете, на тяхното изричане, на тяхното разполагане в тялото и в пространството се подхранват от много източници, като първият хронологично е този на Мишел Бернарди, който е един от неговите учители в консерваторията. Той преподава, в продължение на двадесет години, нещо, което той нарича „словесната игра“. „Това е и заглавието на една от книгите му, която се превръща в библия за много актьори. Един от тях е именно Сава“, пише още Тибода.

За да му отдаде почит, Сава Лолов е искал да постави един от преводите, които Бернарди прави на Шекспир (един от двамата му любими драматурзи, другият е Расин). Той избира „Хенри Пети“ по Шекспир и Антонен Арто – версия, адаптирана за един актьор от самия Сава Лолов.