Home / култУРА / Модата е ефимерна, но стилът – непреходен

Модата е ефимерна, но стилът – непреходен

Най-голямото предимство на стила през ХХІ век е свободата на избор и либерализмът на себеизразяването, смята проф. Стойков. Казва, че водещият мотив в неговата работа е вярата му в изкуството и културата, и по-конкретно – упованието в тяхната пречистваща сила, в способността им да разкриват най-важното съвършенство – постигането на духовния и нравствения идеал, способността им да доставят естетическа наслада и ценностно да обогатяват.

„Модата е органична част от изкуството и медийната култура, което я прави неразделен обект на моя респект и моето отношение. Защото тя, и по-специално – висшата мода, е изкуство – равноправно на другите изкуства“, казва изкуствоведът. По думите му днешната мода у нас е отражение и проекция на неспокойното ни битие, на социалните протуберанси и на големите промени в българската душевност – и положителни, и отрицателни.

„Моята критика и моята полемика през годините е била насочена срещу ръждивите и грозни прояви на фалша, лицемерието, посредствеността, душевната корумпираност и въобще против злоупотребата с ценностите и потъпкването на истината и доброто, красивото и справедливото. Днес съм особено гневен на фалшивите новини и на медийната манипулация“, казва още той.

Проф. Любомир Стойков пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – все още ли е модата  „чаровна диктаторка“ и накъде се движи тя днес, какво го е карало през годините да вярва в българската мода и кои са нейните най-силни години. И още: Кога модата не е синоним на красотата? С времето променят ли се нещата и критериите, към които остава непримирим в професията си? Защо мода не е любимата му дума на български език? България има ли своята модна икона?

Проф. Стойков, множат ли се красивите и щастливи преживявания, както си пожелахте на предишния рожден ден?

– През последната ми лична година имах красиви и стойностни преживявания, редом с неизбежните предизвикателства и изпитания на съдбата. Благодаря на Господ и на семейството ми, на моите приятели и колеги, че ме подкрепяха в трудни моменти и споделяха емоциите в дни на радост и веселие.

Харесвате ли собствените си юбилеи и празниците, и обичате ли да правите равносметка? Казвате, че от малък, макар и интуитивно и подсъзнателно, се стремите да разберете каква е мисията Ви в този живот… 

– Юбилеите трябва да се отбелязват достойно и почтено, тъй като те символизират една от най-важните характеристики на нашия живот – неговото времетраене. В такива случаи, аз се мобилизирам творчески и задължително издавам нова книга или реализирам нов проект, както и се стремя да направя нови добри дела, да подкрепя и зарадвам тези, които имат потребност от това – най-вече, младите хора. Това е така, защото една от най-важните ми екзистенциални мисии е да образовам и възпитавам новите поколения – в областта на медиите и журналистиката, културата и публичната комуникация, модата и модния дизайн. В това отношение следвам собствения си принцип на университетски преподавател – знанията имат смисъл само тогава, когато дават плодове.

Модата все още ли е „чаровната диктаторка“, или пред името й днес може да поставим и други прилагателни?

– Колкото по-чаровна става модата, толкова по-малко тя е диктаторка и господар, който трябва да се слуша и следва безропотно. Най-голямото предимство на стила през ХХІ век, е свободата на избор и либерализмът на себеизразяването. Винаги насърчавам и високо оценявам хората, които следват една от най-важните ми максими – не е толкова важно да сте в крак с модата, по-важното е модата да е в крак с вас.

Накъде се движи модата днес?

– Модата не се движи, а и това е невъзможно, в една-единствена посока. Няколко са нейните траектории. Едното направление е по-практичното и по-функционално облекло. Другото – разчупването на досегашните канони по отношение на цветовите комбинации, обемите и силуетите, материите и техниките на изработка. Тук думата, най-вече, си казват високите технологии и творческата еманципация.

Третата, особено значима, траектория на модната динамика е възприемането на етичните стандарти на устойчивата мода, създаването, лансирането и носенето на облекла и допълнения, чието създаване е екологично чисто и щадящо въздуха, почвата и водата. Все повече модният престиж е в хуманния стил, а не в самоцелната екстравагантност и шокинг на всяка цена.

Какво Ви е карало през годините най-много да вярвате в българската мода?

– Водещият мотив в моята работа е вярата ми в изкуството и културата, и по-конкретно – упованието ми в тяхната пречистваща сила, в способността им да разкриват най-важното съвършенство – постигането на духовния и нравствения идеал. И, редом с това – способността им да доставят естетическа наслада и ценностно да обогатяват.  Модата е органична част от изкуството и медийната култура, което я прави неразделен обект на моя респект и моето отношение. Защото тя, и по-специално – висшата мода, е изкуство – равноправно на другите изкуства.

Какво представлява българската мода днес? В наши дни ли са нейните най-силни години?

– Днешната мода у нас е отражение и проекция на неспокойното ни битие, на социалните протуберанси и на големите промени в българската душевност – и положителни, и за жалост, отрицателни. Силно се надявам в сблъсъка между крайното консуматорство, откритата или замаскирана пошлост и вулгарните прояви, от една страна, и от друга – свежестта и оригиналността, концептуалността и модерността на стила, победата да бъде в интерес на неподправената красота и достойния, и етичния начин на обличане и въобще на съществуване.

Прекрасните творби и смелите експерименти на моите студенти по моден дизайн от Националната художествена академия (НХА) ме карат да бъда оптимист. Така че най-силните години на българския моден дизайн са пред нас, но те са немислими без богатото наследство на нашия исторически костюм и на постмодерния дизайн.

България има ли своята модна икона?

– Ако ме питате за годишните награди за най-успешни и стилни българи на Академията за мода „БГ модна икона“, ще отговоря без да се замисля – да. Райна Кабаиванска и Лили Иванова – в музиката. Илиана Раева, Ивет Лалова и Григор Димитров – в спорта. Йоана Буковска, Теодора Духовникова и Ники Сотиров – в изкуството, и редица още други, разбира се. Няма как да станеш модна икона, ако не си еталон за най-висок професионализъм, стил, почтеност и класа.

Кога модата не е синоним на красотата?

– Когато нейните послания са натоварени с кич и профанация, имитация и безвкусица, поквара и вулгарно потребителство. Не може да не е синоним на красотата онази мода, която има хуманна и благотворна мисия. Която разкрива най-добрите страни и качества на личността. Която проправя път на новата култура с чисти средства и оригинални идеи.

С времето променят ли се нещата и критериите, към които оставате непримирим в професията си?

– Моята критика и моята полемика през годините е била насочена срещу ръждивите и грозни прояви на фалша, лицемерието, посредствеността, душевната корумпираност и въобще против злоупотребата с ценностите и потъпкването на истината и доброто, красивото и справедливото. Днес съм особено гневен на фалшивите новини и на медийната манипулация. Но не само на мен персонално, но и на всеки, който желае, социалните медии и мрежовото общуване да дават отлична възможност за отпор и борба със злото, мрака, лъжата и безчестието.

Коя е любимата дума на родния Ви език? Мода?…

– Моята дума фаворит е любов. Тя, заедно с другата ми любима дума – мир, е кодирана в името ми. Относно модата, все по-често, ако сте забелязали, предпочитам да използвам стил, тъй като изповядвам аксиомата, че модата е ефимерна, но стилът – непреходен.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?

– Да работи това, което го забавлява и да се забавлява с това, което работи.

Любомир Стойков е роден на 11 май 1954 г. в Стара Загора. През 1979 г. завършва специалност „Журналистика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1977 до 1979 г. е редактор във в. „Студентска трибуна”. Главен ректор е на сп. „Младеж” от 1985 до 1989 г., а през 1997 г. – на сп. „Мода”. Основател и ръководител е на електронните списания Fashion Lifestyle Magazine и „Медии и обществени комуникации”.

Създател, сценарист и водещ на първото в България телевизионно предаване за мода – „Блясък”, по Българската национална телевизия (1994), основател, автор и водещ на шоуто за стил по „Нова телевизия“ – „От игла до конец” (1995-2003), на модното предаване „Чаровната диктаторка” по телевизия „7 дни” (2003-2008). Председател е на Академията за мода. Автор е на документални филми за световни дизайнери, модни къщи и специални събития, заснети в Париж, Лондон, Милано, Ню Йорк, Торонто, Москва, Виена, Атина, Кейптаун, Хайделберг, Маями, Рим. Сценарист и водещ е на телевизионни филми-портрети за над 100 знаменитости в сферата на модата, киното и поп музиката.

Преподавател е по култура, медии, журналистика, бизнес комуникация, PR, политическа комуникация, ивент мениджмънт, имиджмейкърство, моден дизайн и лайфстайл в НХА, в Университета за национално и световно стопанство, в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ). Автор е на монографии и учебници и научни, научнопопулярни и публицистични книги за медиите, културата, модата.

На 16 юни 2023 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ представя монографията „Публична комуникация и медиаморфози”. Изданието включва анализи, прогнози и коментари, интерпретиращи динамиката на медиите и комуникациите. Основните теми в него са свързани с имидж и политическа комуникация, политеймънт, политика и попкултура, дигиталният PR, комуникация в пандемия, инфотеймънт, медийна динамика и комуникационни рефлексии.

Носител е на наградата за публицистика на Съюза на българските журналисти (1987), на наградата за най-добър моден журналист на форум „Българска мода” (1996), на годишната награда за издигане на имиджа и престижа на българската мода на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (2006). Удостоен е с Почетния знак на президента на България – за принос в българската култура и по повод неговата 65-годишнина (2019), наградата на Министерството на културата „Златен век” – звезда и грамота (2019). Носител е на почетния знак „Св. Климент Охридски” със синя лента за приноса му към развитието на журналистиката и на Факултета по журналистика и масова комуникация (30 януари 2020).

/ДД

/НП/отдел „Справочна”

/ХТ/

About Даниел Димитров

Check Also

Клаудия Кастелучи: Танцът е мисъл без думи

За себе си казва, че е човек, загубен във Вселената, който обаче знае своето точно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!