Home / музика / Мюзикълът „Здравей! Как си, приятелю?“ – мост между поколенията

Мюзикълът „Здравей! Как си, приятелю?“ – мост между поколенията

Идеята за спектакъла е на Еделина Кънева, директор на трупата. „Искам да й благодаря, че ми се довери, и че ме покани да поема цялата музикална отговорност, и ангажимента да създам симфоничните и вокалните партитури на този мюзикъл“, казва Милтиядов.

„Здравей! Как си, приятелю?“ засяга актуални теми и проблеми, свързани с настоящето. Разглежда човешките отношения, обогатява и обединява хората чрез изразяването на емоции и чрез песните на Диомов“, казва певицата Яна Стефанова, в ролята на Мария. По думите й да вдъхновяващ и да преследваш мечтите си е в основата на всичко – да не криеш чувствата си, да можеш да ги споделяш, да се представяш пред света такъв, какъвто си.

Идеята е да се покажат три различни характера чрез три различни героини – Примерната, Суетната, Нетърпеливата, разказва Олга Михайлова-Динова, в ролята на Примерната.

По думите на Кристина Кокорска, в ролята на Нетърпеливата, всяка от главните роли са явява свързваща в мюзикъла.

„Не очаквам публика само над 50. Тази публика е задължителна, но мисля, че спектакълът ще привлече много млади хора, защото в него има много ентусиазъм и много закачки“, допълва Олга Михайлова-Динова. С цялата енергия, която вложихме в работата, и с прекрасната музика, няма как да не се получи добро представление, смята Найден Камарашев, в ролята на Клошарят.

„Тази музика е вечна. Наслаждавам се истински на всичко, като се случва на сцената – и като игра, и като музика, и като партньорство с моите колеги. Надявам се, хората да успеят да почувстват нашата емоция, да успеят да се върнат назад, да открият нещо ново в тези хитове“, казва Кристина Кокорска. „В миналото остават хубавите спомени, които ни помагат и в бъдеще. Помним приятелството, помним любовта, дори някоя болка, от която сме се поучили. Взели сме си уроците и сме станали по-силни и по-обогатени“, допълва тя.

Маестро Георги Милтиядов и артистите Кристина Кокорска, Найден Камарашев, Олга Михайлова-Динова и Яна Стефанова пред камерата на БТА, в разговор с Даниел Димитров, разказват за мюзикъла „Здравей! Как си, приятелю?“.

МАЕСТРО ГЕОРГИ МИЛТИЯДОВ: ТОВА Е НОВ ПРОЧИТ НА ДИОМОВ, ХОРАТА НЕ БИВА ДА СРАВНЯВАТ С ОРИГИНАЛА

Г-н Милтиядов, откъде се появи идеята за този мюзикъл и как Вие самият стигнахте до Музикалния театър?

– Идеята за спектакъла е на Еделина Кънева, директор на трупата. Искам да й благодаря, че ми се довери, и че ме покани да поема цялата музикална отговорност, и ангажимента да създам симфоничните и вокалните партитури на този мюзикъл

Радвам се, че съм отново в Музикалния театър, защото преди осем години отново работих с тази трупа. Тук обстановката наистина е много различна. Има един творчески хаос, непрекъснато се пее по коридорите, танцува се. Просто едни прекрасни мигове се случват в този театър. Това е, както казват моите колеги, храм. Ние сме гости на този храм и се стремим да направим наистина нещо много красиво.

Целта е да покажем на хората, че въпреки, както се говори в сюжета, има разлика между поколенията, в крайна сметка, на финала всички стават приятели. Разбират, че най-важно е да бъдеш обичан, да обичаш и, както казва нашия автор композитора Стефан Диомов – да бъдеш по-добър. Той казва: „Да бъдем по-добри и да се обичаме повече“.

Колко силна е връзката Ви с музиката на Стефан Диомов?

– Аз, в моите ранни години, съм започнал като певец в група. Явявал съм се на конкурси, където се пеят предимно български и след това чужди песни, и реално моята любов към българската музика идва оттам. А Стефан Диомов е бил жури на тези конкурси. След това той ме взе под крилото си в друга детска група. По-късно, започнах да участвам в неговите концерти като певец, като пианист. Още по-късно започнах да правя оркестрациите за оркестъра, който свири на неговите коледни концерти. И, ето, сега, няколко години по-късно, имам възможност и наистина щастие, без изобщо да звучи клиширано, да съм избран и признат от него да направя неговото творчество по този начин – симфонично.

Защото това са наистина нови прочити на тази музика. Нека хората, които ще бъдат на тези спектакли, да не правят сравнения с оригиналите, защото това наистина е различен прочит на тези песни.

Съвсем нищо ли не губи музиката от тези нови ангажименти? 

– Това е много хубав въпрос. По-скоро, може би, ще спечели нещо, защото тя придобива по-филмов и „Дисни“ вид. Знаете, че повечето от композициите на Диомов във времето са аранжирани само за комбо състав. Тогава тази музика не е била чак толкова популярна – да се прави със симфоничния оркестър. Не е било толкова лесно да се докоснеш до симфоничен оркестър.

Имате ли специални очаквания от артистите, с които работите, от публиката, от самото представление?

– Аз като, един много педантичен човек, има много очаквания от всички, и съм благодарен за това, че те се опитват да ги покрият. Очаквам, че публиката ще бъде възторжена, ще бъде щастлива, когато излезе от залата – защото това наистина са познати песни. Очаквам хората за излязат по-добри от този спектакъл. Това ми се иска. Това са моите очаквания…

Носталгия към миналото или поглед към бъдещето е „Здравей! Как си, приятелю?“? 

– Мюзикълът „Здравей! Как си, приятелю?“ е мост между поколенията. По-зрялото поколение ще гледа с носталгия, с поглед към миналото, докато за по-младите ми се иска по този начин да опознаят хубавата българска музика на Стефан Диомов. Хубавите хитове, които са създадени през годините и многогласните песни на „Тоника“, „Тоника СВ“, „Фамилия Тоника“, Ваня Костова… Защото, в днешно време, това, което се върти по радиото, не е изцяло мелодично. Няма да влизам в подробности. Тези, които знаят за какво говоря, ще ме разберат.

Смятате ли, че музиката на Диомов е забравена и има нужда от възраждане, от възкресяване, както беше казано на пресконференцията по повод премиерата на мюзикъла? 

– Песните не са забравени, а, по-скоро, не са възстановени. Примерно, има песни, като „Добър ден море“, която е писана точно преди 50 години. Тя сега възкръсва наново в нашия мюзикъл. Друга такава песен е „Казваха ми често“ от репертоара на „Тоника СВ“, която отсъства в стандартния репертоар на групата.

Аз познавам абсолютно цялото творчество на Диомов и за мен нито една от тези песни не е забравена. Но хората трябва да се докоснат до неговото творчество.

/ТС/

About Даниел Димитров

Check Also

Бернд Глемзер: Винаги си малък, когато си пред пианото

Пред пианото винаги си малък, казва той. Но това не пречи да създаваш чудеса, докосвайки …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!