Home / кинце / Малгожата Шумовска: Винаги има нужда от страст

Малгожата Шумовска: Винаги има нужда от страст

В зората на българската демокрация една операция се превръща в сензация – учителят Андрей Миронов от Рудозем става Адриана. Смяната на пола се извършва в Ардино. През годините тази история не успя да вдъхнови нито един български режисьор, но ето, че една полска лента звучи като римейк за живота на Андриана…

„Жената от…“ е брутален разказ за една 45-годишна борба, в едно малко градче. С малки хора. Осъдени от бруталността на манталитета на слаборазвито откъм ценности и толерантност общество. Колко брутален трябва да бъдеш, за да можеш бъдеш… себе си.

Малгожата Шумовска дава черно-бели отговори и заявява ясно позицията си относно половата дисфория – състояние, при което изпитваш дискомфорт, поради несъответствие между биологичния пол и половата идентичност. Битието на Анджей/Аниела е немилостно, тягостно и лишено от страстта, с която би трябвало да живее един човек.

Винаги имам нужда от страст, казва Шумовска. И това удря сетивата на зрителя, на всички нива, през всяка една от 132-те минути на филма. Който, въпреки всичко, е филм за любовта. За тези, които не искат да имат комфорт. Защото това е против любовта. И против истината. Така, без да влиза в капана на местното полско кино, режисьорката създава миниепос на малкия човек и неговата трудна и несъвсем тиха победа…

Малгожата Шумовска: Коя е най-силната конфронтация на любовта. Любовта и смъртта изключват ли се взаимно. Защо я наричат интуитивен режисьор. Наистина ли не е срещала големи актьори, които да са кофти като хора. Само в Холивуд ли положението е „Няма звезда, няма филм“. Защо твърди, че много мъже се страхуват от нея. Някога стигала ли е до дилемата – киното или живота…

Като дете, отгледано от журналисти, как се отнасяте към медиите и журналистиката?

– Виждам, че има криза. Помня времето, когато моите родители бяха в професията, а те бяха много известни журналисти в Полша. Тогава имаше някакви ценности, хората в медиите бяха много по-красноречиви, по-убедителни и много по-добре образовани. Сега в Полша определено има голяма криза в журналистиката. Старото поколение просто си отива или се пенсионира, а от младите ми е трудно да назова дори няколко имена на много добри филмови критици или много добри политически журналисти. Разпадът е тотален…

Изпитвала ли сте презрение към медиите?

– Понякога, да. Понякога ми се задават толкова глупави въпроси и разговорът отива в безумна посока. Или пък се налага да пренапиша цялото интервю, например. Всъщност, това се случва все повече и повече, защото качеството на журналистиката е толкова ниско.

Коя е най-силната конфронтация на любовта?

– Мамка му (Смее се – бел. а.). Трудно е да се каже….  (Замисля се – бел. а.). Има конфликт на битието, което звучи много банално, но е така. Има конфликт в това да си майка и да имаш семейство, и в същото време да си независим артист. Да, това е конфликт!

Аз, например, никога не съм имала подобен конфликт. Никога не съм правила нещо само, за да получа пари. Винаги имам нужда от страст. Аз имам късмета, че мога да комбинирам правенето на пари с правенето на изкуство. Но понякога това може да е пречка, особено за младото поколение. В днешно време, след филмовото училище, хората се насочват към Netflix или нещо друго – само за пари и за забавление. Но те губят възможността да изградят разпознаваемо име зад своето изкуство. Губят го, защото правят всичко за пари, и след десет години са никой. Те са просто работници за голяма стрийминг платформа, където не градят име. Да, може би са придобили някакъв опит… Аз съм човек, който не се интересува от пречките. И не се концентрирам върху конфликти, а по-скоро вървя напред.

Въпросът ми беше свързан повече с любовта… Срещу нея какво стои като конфронтация и като конфликт…

– Срещу любовта е пресметливостта, комфортът. Хората искат да имат комфорт. Това е против любовта и против истината. Хората искат да имат тих и спокоен живот. Това също е против любовта.

Любовта и смъртта изключват ли се взаимно?

– Не. Те са много близо една до друга.

Защо Ви наричат интуитивен и емоционален режисьор?

– Може би, защото темите, по които работя, не са много конкретни. Затова е много трудно да бъда класифицирана по един или друг начин. От друга страна, всичко това, по някакъв начин, работи и е успешно. Вероятно, това е причината.

„Опитвам се да правя филми, разбираеми за европейците“, казвате през 2014 г. Винаги ли работите с тази нагласа?

– Да, точно така е. Дори бих добавила, не само за европейците, а за света. Не искам да вляза в капана на местното полско кино.

У нас също се правят немалко филми с локално значение…

– В Полша е много подобно. Ние сме голяма държава, между Запада и Изтока, поради което не знаем къде точно принадлежим. Определено, поляците предпочитат да принадлежат към Запада. Но мисля, че това е малко против природата им. Така че винаги има конфликт. Но полската филмова индустрия е ориентирана повече към местните вкусове. От друга страна, в това няма нищо лошо, защото, когато полската публика избира филм, той винаги е полско заглавие.

Ето, аз правя тези независими артхаус филми и имам признание в Европа, в Обединеното кралство, но в Полша признанието е доста по-малко. Има много по-известни местни режисьори, които дават на полската публика това, което тя иска. Аз бях много ядосана от това преди, но вече не съм. Чувствам, че е съвсем естествено да има място –  и за мен, и за тях. Фактът, че поляците искат да гледат полски филми, дори според мен качеството на тези филми да е под въпрос – защо не? Това работи за пазара. Хората купуват билети. Ние имаме пари да правим нашите си филми. Така че всичко е окей. Системата работи перфектно.

Казвате, че големите актриси, противно на външния вид, са много нормални в човешки смисъл. Наистина ли не сте срещала големи актьори, които да са кофти като хора?

– Срещала съм, но обикновено те не са най-големите звезди. Те са, бих казала, изгряващи, бъдещи звезди. Истинските звезди, които съм срещала, са наистина добри хора. Голяма звезда като Мерил Стрийп, например, е прекрасен човек. Жулиет Бинош – прекрасна! Наоми Уотс – прекрасна! Но тези, които все още се изкачват по стълбата на успеха, наистина са задници. Защото се чувстват недооценени, несамоуверени, и на всичко отгоре – несигурни в себе си.

Само в Холивуд ли положението е „Няма звезда, няма филм“?

– Да, мисля, че се отнася само за Холивуд. Ако искате да направите англоезичен филм, по-добре е да имате звезда. Тогава и финансирането ще е по-лесно, както и възможността да си осигуриш добра платформа за премиерата. За независимото европейското кино това не работи. Разбира се, хубаво е да имаш звезда, но не е задължително.

„Много мъже се страхуват от мен. От друга страна, съм убедена, че ако бях мъж, щях да бъда по-ценена, особено в Полша“ – на какво се дължат тези тъжни думи?

– Но това, че съм жена. Това е. Нищо друго!

Наскоро си дадох сметка, че в полското общество все още има мъже на средна възраст, които не могат да приемат, дори и несъзнателно, как да се отнасят към жените с необходимата сериозност. Това все още се случва…

Ако за себе си трябва да кажете „Жената от…“ (Woman of, по името на най-новия й филм – бел. а.), какво би имало след многоточието?

– Жена на успеха (Смее се с глас – бел. а.). Шегувам се.

А ако не се шегувате?

– Знаете ли, вярвам, че съм много успешна жена, но преди всичко – силна жена.

Някога стигала ли сте до дилемата – киното или живота?

– Не, никога. За мен това е едно и също.

Коя е любимата дума на родния Ви език?

– (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Kurwa.

Какво означава?

– Мамка му.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича…“?

– (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Живота.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Саболч Хайду: Всеки ден получаваме малки дози щастие, но не го разпознаваме

Саболч Хайду – една от най-интересните личности на „София филм фест“ (2024), е и шеф …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!