Home / театър / Завръщане към вярата и любовта с „Храбрият оловен войник“

Завръщане към вярата и любовта с „Храбрият оловен войник“

Почти двеста години след написването му, произведението на Ханс Кристиан Андерсен е актуално с това странно чувство – любовта. А тя е вечна и, ако наистина съществува такава, каквато е – чиста и неподправена, може да победи всичко и всеки, казва режисьорът Валентин Владимиров-Валяка.

„Приказката е поднесена много леко – както за децата, така и за родителите. Идва един момент, в който те, без да се усетят, влизат в историята“, допълва актрисата Ярослава Павлова.

Сценографията и куклите са на Елена Цонкова, музиката е на Станимир Иванов. Участват още Александър Йорданов, Йордан Тинков, София Трейман и Яна Терзиева.

Режисьорът Валентин Владимиров и актьорите Венцеслав Димитров и Ярослава Павлова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: С какво е актуална приказката на Андерсен, почти двеста години след написването й? Какво е любовта за оловния войник и как е обяснена тя на най-младите зрители? Остава ли екипът на представлението верен на автора? Каква е историята на дървените кукли, които виждаме на сцената?

С какво е актуална тази приказка, почти двеста години след написването й?

Валентин Владимиров: Актуална е с това странно чувство – любовта. А тя е вечна и, ако наистина съществува такава, каквато е – чиста и неподправена, може да победи всичко и всеки.

Какво е любовта за оловния войник? 

Венцеслав Димитров: Любовта е всичко, но, най-вече – чест и уважение, което също е препратка към днешния ден. Наблюдаваме външния свят, където все повече и повече се вижда, че уважението и моралът изостават, в сравнение с разни други неща.

Как обяснявате любовта на най-младите зрители?

Валентин Владимиров: По възможно най-чистия начин. Тук става въпрос за някаква наистина идеализирана любов, която мисля, че може да съществува единствено и само в приказките. Не мога да им обещая, че и в живота е така, но е хубаво човек да вярва в нея. То е като да вярваш в Дядо Коледа.

Ярослава Павлова: Аз се чувствам докосната от това, че мога да играя в такава драматургия и да се замисля над основни вълнуващи ни теми. За любовта – че тя съществува, че е истина, че когато много силно вярваш и искаш, няма как да не я срещнеш.

Венцеслав Димитров: Доста трудно е в днешно време да отстояваме позицията си, да продължаваме да вярваме в идеала, в доброто, в любовта, както прави оловният войник. Смятам, че нашият прочит ще се хареса именно, защото връщаме акцента върху това какво е да вярваш, да не оставяш злото да надделява, да следваш светлината в края на тунела…

Какво друго има в този спектакъл, освен любов? 

Венцеслав Димитров: Има забавление. Забавлението е част от нещата и смятам, че тук се забавляваме доста, въпреки дълбоките моменти в сюжета.

Валентин Владимиров: Андерсен е мой любим автор. Аз съм правил много негови неща. Темите ме вълнуват, както и чисто човешките неща, за които той говори. Щом са се запазили във времето, значи ще ги има и занапред.

Това означава ли, че оставате верни на автора?

Валентин Владимиров: Приказката не съм я пипал. В голяма степен, тя е такава, каквато е. Позволил съм си, като режисьор и като автор на драматизацията, да сложа един паралелен план. Това е срещата на едно дребосъче и един скитник. Идеята е, че скитникът разказва тази история, за да помогне на дребосъчето да преодолее някои страхове в себе си.

Това, че се виждат лица в моето представление, е търсено. Както казах, има две паралелни истории. В едната актьорите играят без кукли, а другата – историята за оловния войник – е в куклен план.

Венцеслав Димитров: По този начин самата пиеса става по-богата, по-интересна, по-динамична, и това е част от решението на спектакъла.

Ярослава Павлова: Приказката е поднесена много леко – както за децата, така и за родителите. Идва един момент, в който те, без да се усетят, влизат в историята. В този луд свят, в който живеем, и не обръщаме внимание на така наречените прости неща, тази приказка ще ни накара да се замислим и да се усмихнем – за нещата, които не сме успели да позволим да ни се случат. Ще си дадем сметка, че когато много искаш, и когато много търсиш, няма как съдбата да не ти помогне.

Каква е историята на дървените кукли, които виждаме на сцената? 

Валентин Владимиров: Правих това представление преди много години в Стара Загора. Сега дойде времето да се роди отново – на сцената на Младежкия театър. Куклите са изработени от фантазията и от решението на сценографа Елена Цонкова. А музиката е на Станимир Иванов. И с двамата работя от дълги години.

Не е случайно, че куклите са дървени, макар че това е история за оловен войник. Дървото дава уют, изящество и красота, което е много необходимо за моята история.

/ТС/

About Даниел Димитров

Check Also

Ядеш (театър) и ревеш

Да прегърнеш страданието без капчица бунт – безсилие или особен вид сила е това? Да …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!