Мястото на Татяна Лолова не може да бъде заето от никого

По думите му тя е особено колоритен член на онази група могъщи актьори и режисьори, която е най-видимият сегмент от една висока култура сред сиво-зелената тиня на десетилетията от 50-те до 80-те години, включително.

Диалогът с нея беше перманентен спектакъл, казва проф. Каприев по повод съавторството му на „1/2 живот“. Книгата, чието първо издание е от 1996 година, е първата официална автобиография на Татяна Лолова.

Проф. Георги Каприев пред БТА – за мястото на Татяна Лолова в българската култура, за незабравимите спомени с нея и за това какво е останало неизиграно от нея…

Проф. Каприев, какво е мястото на Татяна Лолова в българската култура от днешната гледна точка и време – 2024 г.?

– Мястото на Татяна Лолова не може да бъде заето от никого. Тя е особено колоритен член на онази група могъщи актьори и режисьори, която е най-видимият сегмент от една висока култура сред сиво-зелената тиня на десетилетията от 50-те до 80-те години включително. Фигури с много силно лично присъствие и влияние, които живееха с театъра, в театъра и основно за него, преминавайки с желязна вътрешна дисциплина и сериозни персонални рани през купищата малоумни всекидневни препятствия. Разбира се, мнозина от тях продължиха да служат на призванието си и след това.

Вие сте един от хората, които тя уважава най-много. Имате ли незабравим спомен с нея?

– Незабравимият ми спомен с Татяна Лолова е няколкомесечен. Работата ми по нашата книга „1/2 живот“ беше не само много интензивна, но и сериозно изпитание – и за двама ни. Идеята бе на Калина Стефанова, която, заедно с Надежда Алексиева, е и първият издател на книгата. Беше 1996 г., имахме около три месеца, през октомври заминавах задълго към Кьолн. Таня бе в нелесен за нея период. Имаше дни, в които беше буквално срината и трябваше да бъде „връщана в съзнание“. Тук ролята на Славе, великолепния ѝ съпруг, е ненадценима.

Започвахме отникъде и буквално създавахме от въздуха. Диалогът беше перманентен спектакъл. Като автор Таня бе дебютант. И в разговора, и в композирането на текста, вкарах в действие професионални техники, които дадоха добър резултат. В книгата Таня е сто процента Татяна Лолова. Не е трудно да се види, че, който реши да заговори по-нашироко за нея, неизменно използва откъси от книгата, независимо дали споменава източника или не.

Има ли нейни думи, които никога няма да забравите?

– Първата ни среща бе във връзка с интервю за вестник „Култура“, което направих с нея по повод на „О, щастливи дни“, и то получи обилна рецепция. Там тя каза свирепо убедено: „Тази пиеса е писана за мен. Бекет е имал предвид точно мен“. Показателно в много отношения.

Какво остана неизиграно от нея? Получи ли сцената, която заслужаваше?

– Въпреки външното впечатление, Татяна Лолова не беше кой знае какъв галеник на театралните и филмовите велможи. Колкото и да е странно, тя дължи първоначалната си популярност на телевизията. В една по-зряла възраст, тя зае подобаващото ѝ място и в театъра, и в киното. Но щампата „велика комичка“ я преследваше неотменно. Тя имаше мощен драматичен, даже трагичен потенциал, който успя да прояви много бегло. Това е нещото, за което трябва да се съжалява.

Бихте ли направил допълнено издание на книгата „1/2 живот“?

– Прочутата професионална хигиена на Татяна Лолова, налага се да кажа, понякога стигаше до безогледност. В книгата ни тя говори за хора, работили с нея, съратници, дистанцирали се непроизволно от  нея. Не, няма да работя повече по тази книга.

Ако трябва с една дума да кажете какво е Татяна Лолова за Вас, коя ще е думата?

– Театър. Театър!