Home / кинце / Хората, които оценяват киното, са тези, които могат да го разрушат, казва канадски кастинг директор и продуцент

Хората, които оценяват киното, са тези, които могат да го разрушат, казва канадски кастинг директор и продуцент

Името на Бруно Розато като кастинг директор е в екипите на над двеста филма. През годините той контактува буквално с хиляди малки и по-големи звезди от световното кино. В България идва като член на журито на кино-литературния фестивал „Синелибри“.

В последните дни от престоя му в София, стана ясно, че е част от продукция, която се снима у нас. Сред актьорите в My Mother Is a Cosmonaut е Уилям Болдуин, режисьор и продуцент е Анди Делиана.

Интересното е, че покрай кино темите, излизат доста скрити пластове от извънземните за нашите разбирания мащаби на седмото изкуство. За тях Бруно Разато говори със силата на разума, но и на страстта, която и до този момент не го е напуснала. По собствените му думи, това е единственото нещо, заради което можеш да оцелееш там, където малцина успяват да се задържат…

Бруно Розато – за изкуствения интелект в киното и за феномена Барбенхаймер. И още: Името важно ли е за успеха в киното. Кой е най-големият бич за кино индустрията днес. Вярно ли е, че по-голямите звезди са и по-големи хора.

Какво прави един човек с италиански звучащо име в Канада?

– Това е по-скоро въпрос към баща ми (Усмихва се – бел. а.). Той се е преместил в Канада, срещнал е майка ми – френска канадка, и са заживели заедно там. Така че аз съм по-скоро следствие от тази среща…

Името важно ли е за успеха в киното, независимо от позицията?

– Хм, интересен въпрос. Не знам дали е точно така. Все пак, за един човек работата винаги говори най-добре. Тоест, възможностите ти и капацитетът за работа винаги ще е първото нещо, което хората знаят за теб. Разбира се, името има някакво значение. Все пак, доста често ми се случва да работя в Италия. Може би, името има нещо, свързано с това. Но винаги най-важно е как работи човекът.

Сега, като слушам гласа Ви – толкова дълбок, нисък и убедителен, ми се иска да попитам дали гласът има значение в работата Ви на кастинг директор?

– Може би, гласът, по-скоро, рефлектира успеха. Сега сигурно звуча по-спокоен и по-уверен, отколкото в началото, когато дори не знаех дали ще мога да си изкарвам прехраната от тази професия. Сега знам, че когато застана пред аудитория и говоря за кино, ще бъда спокоен и ще знам за какво говоря. Така че мъдростта и опитът рефлектират в гласа на човека.

Има ли филми, по които сте работил, за които не искате да си спомняте?

– Аз имам късмета, че като продуцент и сценарист филмите, които съм правил, са били доста добре приети от публиката. Така че нямам притеснения.

Но, когато става въпрос за над 200-те филма, на които съм бил кастинг режисьор, там няма как да знам… По принцип, не гледам тези филми. Те са толкова много, че не мога да намеря време за това. Със сигурност, ако попадна на някои от тях, ще искам да изключа телевизора. За други вероятно ще съм удивен и ще съм горд, че съм бил част от от този проект.

Тежка ли е професията на кастинг директора?

– Когато чета сцена от филм, си представям различни актьори, които я разиграват. Това, което правя, е да виждам набор от актьори и начина, по който те интерпретират сцените. Чрез тези различни интерпретации аз имам възможност всъщност да подобря визията на режисьора. Случва се да направим сцената по-добра. Случва се и самата интерпретация да подобри сцената.

От гледна точка на тежестта на работата, процесът е един и същ навсякъде. Понякога виждаш 20-30 актьори за една сцена. Трябва да обърнеш внимание на всички. Понякога трябва да ги режисираш, да ги развиеш по някакъв начин… Така че си е доста работа…

Кой е най-големият бич за кино индустрията днес?

– За мен хората, които оценяват киното, са тези, които могат да го разрушат. Аз виждам само доброто в киното. Виждам напредъка, използването на изкуствения интелект, на интернет връзката с все повече хора и все по-голямата свързаност в индустрията, като цяло. И единственият потенциален проблем биха били хората, които ще се оплачат от финалния продукт.

Романтичен тип ли сте…

– Предполагам. Може би, трябва да питате жена ми по този въпрос (Смее се – бел. а.). Понякога съм, понякога не съм.

Питам Ви, защото сякаш предпочитате да виждате само светлата част на кино индустрията?

– От моята гледна точка, световното кино е в изключително добра позиция. Правенето на филми става все по-евтино, следователно, много повече хора имат възможността да разкажат историите си. Освен това, има много повече телевизионни канали. Тоест, желанието да се пускат повече филми и повече сериали, става все по-голямо. Отгоре на всичко, имаме и изкуствени интелект, който според мен ще развие на ново ниво възможностите, които имаме, и капацитета, който имаме – да творим в индустрията.

Изкуственият интелект е бъдещето. И това не подлежи на никакво съмнение. Не знам дали сте гледали „Индиана Джоунс“. Първите 30 минути Харисън Форд изглежда като младеж и това е постигнато чрез изкуствен интелект. Със сигурност, това ще донесе много промени в индустрията. Мисля, че ще можем да направим сериал „Клетниците“ и да използваме автентичните актьори по начина, по който са изглеждали като млади – младият Марлон Брандо, например. Ще можем да направим и сериал за Роки с младия Силвестър Сталоун, и така нататък. Мисля, че ще има кой да гледа този вид продукция, но същевременно не вярвам това да премахне публиката на автентичното кино с автентични актьори. И, може би, въвеждането на изкуствения интелект и различните форми на изкуство би могло да рефлектира и върху бюджетите. Следователно, създаването на кино може да стане по-евтино като продукция.

Това, което най-много ме интересува, е как изкуственият интелект би могъл да допринесе за комуникацията между нас – било то чрез рисуване, или чрез друг вид изкуство. Освен това, би могло дори да ни помогне да създадем нова форма на изкуство. Но, като цяло, можа да помогне за по-пълноценна комуникация един с друг.

Наистина ли 2023 е годината на Барбенхаймер?

– Със сигурност, франчайзът на Барби ще продължи с „Барби“ 1, 2, 3, 4 и така нататък. Ще стане малко като „Барби: Междузвездни войни“. Но като цяло двата  филма са двете страни на Холивуд. Барби е по-комерсиалният филм, докато „Опенхаймер“ е по-артистичният. „Барби“, също така, е с огромен комерсиален успех. Предполагам, че и двата филма ще се справят отлично на предстоящите „Оскар“-и.

Зад кое от двете заглавия бихте искали да стои Вашето име?

– Не съм гледал „Барби“, гледах „Опенхаймер“. Обичам филми, от които да науча нещо и да се наслаждавам едновременно. Но виждам как „Барби“ – с темите, които засяга за правата на жените, за разбирането на жената в модерния свят – е важна за някои хора, за тийнейджърите, например, и за някои страни, в които все още се разискват тези проблеми. Може пък и да не е полезен филми – все пак, не съм го гледал, така че не мога да говоря пълноценно. Това е интересен въпрос, а най-вероятно мога да напиша есе по темата…

Някога искал ли сте да се откажете от киното?

– Като страст никога не съм мислил да се отказвам. От гледна точка на финансова реалност, със сигурност – да. Но, за да оцелееш в тази среда, трябва да си мечтател. Трябва страстта да те бута. Трябва наистина да обичаш това, което правиш.

В крайна сметка, дори може да загубиш една цяла година в направата на филм, който никой не оценява, и който за нищо не става, и това да рефлектира върху върху успеха ти. Дори, когато си голяма звезда, може да не получаваш определени роли, защото не си в подходяща възраст… Малко е като атлет, който си чупи крака, или музикант, който е загубил своята релевантност. Но, цялостно, начинът, по който се оценява професията, е чрез любовта. Мен това ме крепи…

Хубаво е, че споменахте думичките любов и страст. Защото следващия въпрос е свързан с удоволствието да работиш за игрално кино и за анимация. Има ли разлика в удоволствието?…

– За мен няма разлика. Цялостно, моята цел е да разкажа добра история, независимо дали става въпрос за кино, анимация, песен, книга, сериал или филм. Накрая, просто целя да съм я разказал достатъчно добре, така че хората да възприемат по правилния начин.

Вярно ли е, че по-голямите звезди са и по-големи хора?

– Със сигурност, са добри в това да изглеждат сякаш са като нормалните хора. Но истината е, че нито една голяма звезда не живее в истинския свят – Том Круз, Майкъл Джексън, Памела Андерсън, Майк Тайсън…

Всеки и навсякъде може да ги разпознае. Освен това, всички искат нещо от  тях, независимо дали е приятел, роднина, съсед, случаен човек на улицата. И те трябва да намерят начин да се справят с това, да се заобиколят с хора, които да ги приземяват. Може би, само тогава се превръщат всъщност в истински звезди, защото, ако не успеят да осъществят това, по-скоро биха се провалили, преди да станат толкова толкова известни…

В края на нашия разговор ще Ви предложа мой топ 5 на звездите, с които сте работил. Ще Ви помоля да кажете по една дума за всеки от тях. Да започнем с Джош Хартнет

– Сладур и страхотен човек.

Ейдриън Броуди?

– Брат.

Кийра Найтли?

– Много красива.

Даниел Крейг?

– Не съм работил с него достатъчно, за да имам силни впечатления.

Венсан Касел?

– Гениален актьор.

Имайте предвид, че не всички хора, с които съм работил, са в моята биография. Например, ходил съм с Ал Пачино на филмов фестивал в Ирландия. Срещал съм Робърт де Ниро по други причини. С Джейсън Момоа съм бил на ComicCon и така нататък. Хората, на които съм мениджър, обикновено не излизат в моето CV.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?

 – … живота. Обичам живота (Показва татуировка на лявата си ръка – бел. а.). Направих си я в Сърбия. Имах много време, видях я в едно студио за татуировки и ми хареса. Това е египетски йероглиф – за живот, и сърце, тоест „Обичам живота“.

Смятам се за много, много, много, много, много, много, много, много, много щастлив човек – в намирането на приятели, семейството ми, пътуванията, парите… Надявам се, че като излъчвам това „Обичам живота“, привличам неща, които допълнително ме карат да го обичам.

Бруно Розато е роден през 1972 г. в Квебек, Канада. Учи филмова и телевизионна продукция в университета, в Монреал. Започва кариерата си в развлекателната индустрия в края на 90-те години като кастинг-асистент в телевизионни предавания и филми. По-късно започва да се изявява като кастинг-режисьор и продуцент. Работил е по филми като „Завръщането“ (2015), „Игра на кодове“ (2014), „Теорията на всичко“ (2014). Известен е с кинопродукциите „Мизантроп: да хванеш убиец“ (2023), „Фрагменти от живота на една жена“ (2020), „Цел номер едно“ (2020), „Мафия Inc.“ (2019), „Самопризнанията на един опасен ум“ (2002), „Усмиряване“ (2005),Смъртоносен инстинкт“ (2008). Асоцииран продуцент е на „Бижутата на Солтънско море“ – документална продукция на екологична тематика със сценарист и режисьор Стивън Витали. Филмът получава над 40 награди, сред които награда за най-добър продуцент (2021) в Кан. Розато има номинация и за награда Genie за най-добър филм (2010), за филмовата драма „Три сезона“, режисирана от Джим Донован.

 >>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

„Бандата на Банши“ – пътят на един Ангел

„Пътешествието на Мая“ е неговият литературен дебют. Минават четири години от идеята до публикуването, но …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!