Йоана Буковска и Пенко Господинов отново заедно на големия екран

За Господинов и Буковска игралният режисьорски дебют на колегата им Иван Панев е втора среща на големия екран – след „Далеч от брега“ (2019). Историята в „След сезона“ се развива до брега – буквално. Мястото е Силистар.

Дочо Боджаков и Марин Дамянов пишат сценария преди повече от десет години – специално за Йоана Буковска. Тя е чаровна собственичка на малко заведение и стаи за гости в красив черноморски залив. Нейната вяра, че изчезналият любим ще се завърне, разбива сърцето на друг мъж. Той се влюбва в Стела, но си тръгва безмълвен, защото не смее да разруши крехкия ѝ душевен мир…

„Ние правим избори непрекъснато в живота си и е много важно да ги съзнаваме. Поне за мен. Тези хора, в този филм, в тази ситуация, ,съзнават това, което правят. Те осъзнават смисъла на любовта, осъзнават го и желаят любовта чрез своята любов, щастието на другия“, коментира Иван Панев.

Според Пенко Господинов в този филм става дума за любов, както и въобще в живота става дума за любов. „За любовта във всичките измерения, защото не е любов – просто романтична среща между мъж и жена. Любовта има много преобразования през периодите, независимо дали двама души са заедно от двайсет години или не са се виждали от десет години“, допълва Йоана Буковска.

В лентата участват още Калин Врачански, Красимир Доков, Веселин Анчев. Оператор е Христо Генков, музиката е на Румен Бояджиев-син. Продуцент е Георги Николов.

Режисьорът Иван Панев и актьорите Пенко Господинов и Йоана Буковска-Давидова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за работата по филма, за любовта като основна тема, за решения и изборите, които правим и за неочаквания финал на историята, който не всички одобряват…

„СЛЕД СЕЗОНА“ – НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ВРЕМЕ ПРЕЗ ГОДИНАТА?

Пенко Господинов: За мен лично, това е най-интересното време, защото аз не обичам шумотевици и много хора на едно място. Затова след сезона, във всичките му аспекти, винаги е по-интересно…

Иван Панев: Това е много специално време, защото идва след, може би, една усилена работна година, или е начало на годината. Тогава се преброяваме… Плодовете се събират. Много важно е това време… След сезона ни прави по-мъдри. Започваме да търсим скрития смисъл и го намираме. То е някакво такова време на равносметка. И по този начин е красиво, хубаво време…

ФИЛМ ЗА ЛЮБОВТА И…?

Пенко Господинов: В този филм става дума за любов, както и въобще в живота става дума за любов…

Иван Панев: Това е филм за любовта и за нашите решения, за изборите, които правим, за това кое да е водещо – разума или чувствата. Ние правим избори непрекъснато в живота си и е много важно да ги съзнаваме. Поне за мен.

Тези хора – в този филм, в тази ситуация – съзнават това, което правят. Те осъзнават смисъла на любовта, осъзнават го и желаят любовта, и чрез своята любов – щастието на другия. И затова на финала имаме този избор на главния герой Асен. Затова той, оставяйки и пренебрегвайки своята собствена любов, оставя Стела да живее в собственото си щастие.

Йоана Буковска-Давидова: „След сезона“ е за любовта във всичките й измерения, защото не е любов – просто романтична среща между мъж и жена. Любовта има много преобразования през периодите, независимо дали двама души са заедно от двайсет години или не са се виждали от десет години. Любовта е постоянно променяща се величина. Хората просто са свикнали – и под влияние на медиите, и под влияние на материалистичната епоха, в която живеем – романтиката да е сърчица, безкрайно влюбени сърца и така нататък. Не, любовта има своите различни реалности. И всъщност това изследваме в този филм – как всеки един от тези хора обича по свой си начин.

РАЗЛИЧЕН ФИНАЛ?

Иван Панев: За финала на филма колебания не съм имал, слава Богу. По време на снимките, заедно с актьорите, също не сме имали колебания. Но винаги биха били възможни и други варианти.

Повечето хора, дори и аз, съм искал лошото да бъде наказано, доброто да тържествува, но никога в живота ни нещата не са черно-бели. Както обикновено се случва, те са по-сложни и в тази сложност е красотата. Имали сме идеи и варианти, в които да има категоричен финал – лошият да е наказан, а добрият – със своята нова любов. Но този финал, който избрахме, е истинският, и той остана във филма. Финалът, в който ние се поддаваме на своите страхове. Поддаваме се на своите илюзии и продължаваме да живеем живота такъв, какъвто го харесваме в момента, без да искаме да се променяме.

Йоана Буковска: Аз се борих за този финал, така че съм доволна. Да, повечето хора не са доволни… Но за мен това е истината… Така става в живота. Хората не обичат да няма хепиенд, понеже всички казват, че това е много женска история, тъй като Стела е в центъра на нашата история.

Жената винаги иска любовта да побеждава, съзидателното да го има, тоест да се обединяват мъжа и жената и да продължават живот. Защото, в края на краищата, изначалната цел на любовта е да продължава живота. Тука има, по един много особен начин, отричане от това. И, да, в този смисъл, Стела е исихастка. Тя общува с природата и Бога по нейния си начин. И това също е вид любов….

„СЛЕД СЕЗОНА“ – СПЕЦИАЛНО ЗА ЙОАНА БУКОВСКА

Иван Панев: Дирите на началото вече се губят във времето…  Сценаристите Дочо Боджаков и Марин Дамянов са виждали в тази роля единствено Йоана и аз се постарах да запазя това тяхно желание…

Йоана Буковска: Дочо Боджаков е инициаторът за написването на този сценарий. После той привлече Марин Дамянов да пишат като тандем.

Аз съм работила с Дочо като режисьор по два проекта. Единият беше „Патриархат“, сериал за БНТ през далечната 2003 година. Няколко години по-късно заснехме „Моето мъничко нищо“, където аз пак бях с главна роля. Тогава той каза: „Ти играеш непрекъснато жени, които са много далеч от твоята човешка същност и не показват на сто процента актьорския ти потенциал. Аз ще ти напиша един сценарий, който ще е много близко до теб. И няма да ти е лесно, защото ролята ще бъде много близо до теб“. Стана точно така. Когато прочетох сценария за първи път, мисля, че беше през 2007-2008 година, аз се изплаших, защото не я разбирах тази жена. Но тя порасна в мен – поради дългогодишното отлежаване на филма и осъществяването му чак преди две години – през 2021-а.

Когато след години Дочо ми се обади и попита дали все още искам да го снимаме, аз казах: „Как да не искам? Той е писан за мен! Стига да не съм много възрастна за ролята си, защото минаха 15 години“. Той ми обясни, че съм точно във възрастта на героинята. А и вече нямаше нещо, което да не разбирам в поведението на тази жена…

Аз, като Йоана и като човек, и с всички превратности на живота, през които минах, разбирах много добре защо тя се държи по този начин.  И мисля, че се получи едно доста убедително пресъздаване на образа й на екрана….

/ХК/