Home / театър / Николай Поляков: Нравствената тема не бива да се формулира, тя е ехо в един спектакъл

Николай Поляков: Нравствената тема не бива да се формулира, тя е ехо в един спектакъл

В пиесата на Една Мазия, създадена по истински случай, четири момчета и едно момиче, през играта, стигат до престъпление.

„Тази двойна структура на героите – един път като обвиняемите лица, след това – като адвокатите им, същите герои, а момичето – като жертва и като прокурор, може да не изглежда чак толкова оригинално. Но в случая прави разказа не само интересен, не само труден, но и много, много любопитен като театрален експеримент за самите актьори. Човек трябва да вземе предвид това, че момчетата са студенти, актрисата е завършила преди година и половина“, разказва Николай Поляков.

Четирима студенти от НАТФИЗ правят своя дебют на професионална сцена. Даниел Кукушев, Денислав Маринчев, Димитър Стойнов и Рафаел Бижев си партнират с Елеонора Иванова от трупата на театър „София“. Съвсем скоро тя направи големия си кино дебют в „Чалга“, а преди това – в „Шекспир като улично куче“.

Въпреки темата, режисьорът вярва, че театърът е, преди всичко, място за забавление. Хората идват тук, не за да бъдат поучавани и нравствено напътствани, а вероятно, за да присъстват на нещо, което, в крайна сметка, се нарича забава – зрителят се забавлява, дори когато плаче, казва още Николай Поляков.

Негов асистент-режисьор е Боян Арсов, сценографията е на Петя Боюкова, хореограф е  Александър Манджуков, а композитор – Емилиян Гацов-Елби.

Режисьорът Николай Поляков пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за текста на пиесата, за работата с непознати млади актьори, за театъра и забавлението. И още: Винаги ли, когато има престъпление, трябва да има и наказание? Каква публика очаква режисьорът на този свой спектакъл? Какво би отекнало в съзнанието на младия зрител? Защо не вярва на посланията?

Г-н Поляков, с какво Ви грабна този текст? 

– Две неща бяха определящи за интереса ми към този текст. Първо, героите, които са вързани в една ситуация, твърде отдалечена от моята възраст, но разказана по един доста особен начин. Всъщност, как през играта може да се стигне до престъпление – непреднамерено, не без да искам, но играейки, през играта, което в голяма степен, е лошият случай в живота ни. Това е от една страна.

От друга страна, усетих, че тази авторка много харесва и обича театъра. После научих, че тя не е само драматург, но и режисьор, поставяла е и филми. Тази двойна структура на героите – един път като обвиняемите лица, след това – като адвокатите им, същите герои, а момичето като жертва и като прокурор, може да не изглежда чак толкова оригинално. Но в случая прави разказът не само интересен, не само труден, но и много, много любопитен като театрален експеримент за самите актьори. Човек трябва да вземе предвид това, че момчетата са студенти, а актрисата е на година и половина, откакто е завършила.

Поехте ли риск с избора на тези все още непознати млади актьори? 

– Рискът беше с момчетата, с актьорите, докато Елеонора Иванова вече я познавах. Тя играе в театъра, в едно-две представления, освен това, влезе да замества Снежана Макавеева в „Тирамису“ и там беше първата ми среща с нея.

Що се отнася до момчетата – направихме кастинг и, за моя голяма изненада, се появиха много голямо число кандидати – около петдесет човека. Нашето условие беше да са студенти, да не са професионални актьори. Заради възрастта. И колкото и да е прецизен един кастинг, колкото и време да се отдели, все пак, рискът да не си случил, е много голям. И в този смисъл, казвам, че беше рисковано с тях. Но за десетина дни успяхме да направим една работеща компания.

Винаги ли, когато има престъпление, трябва да има и наказание? И по какъв начин този спектакъл разчупва този стереотип?

– Въпросът за престъплението и наказанието е разрешен още от Достоевски. Ние не се намесваме толкова в самата присъда, освен в нейното отбелязване. Аз не исках да обвинявам момчетата, не исках да обвинявам и момичето. В живота имаме такива срещи, в които е трудно да кажеш кой е виновен, а нещо се е случило. Вярно, тук има емоции, има нагон. Както казва един от героите има „правилно функциониращи хормони“. И се пазихме през цялото време да не влезем в схемата „невинното момиче и лошите момчета“. Неслучайно, последният текст е „Да, Двори е лошо момиче“.

Каква публика очаквате на този спектакъл?

– Много ми се иска да влязат хлапетата. Много ми се иска. Защото има една забележителна реплика според мен на финала: „Щом не са могли да проявят състрадание и контрол над собственото си поведение, ще трябва да платят!“. Това, мисля, че би отекнало в съзнанието на младия човек – че в този живот трябва да се носи отговорност. Трябва да знаеш, че действията ти са обществено значими – в добрия или в лошия смисъл.

Очаквате ли тези „хлапета“ да разчетат правилно това послание?…

– Аз не вярвам много, че театърът разнася послания. Той би могъл да ги формулира. Театърът би трябвало да остави това да отекне, по някакъв начин, в съзнанието на човека, който гледа. Ако отекне… Иначе, театърът, преди всичко, е място за забавление. Аз намирам тази дума за изключително важна, за да се разбира същността, смисълът на театъра.

Хората идват тук, не за да бъдат поучавани, не за да бъдат нравствено напътствани. Те идват вероятно, за да присъстват на нещо, което, в крайна сметка, се нарича забава. Зрителят е зрител. Той се забавлява, дори когато плаче.

Коя беше за Вас темата на този спектакъл?

– Има ли смисъл да формулиране темата… Четири момчета срещат едно момиче – това е темата. И, през играта, извършват една беда. Това е темата, ако говорим за съдържанието. Иначе, нравствената тема не бива да се формулира, тя трябва да отекне, тя е ехо в един спектакъл.

/ДД

/ХТ/

About Даниел Димитров

Check Also

Ласло Гьондьор смесва конвенционалната красота с траш естетиката

Сред куклите е заспала мравка. О, вятър, не събаряй куклите. Отпуснала е сънена главица върху …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!