Граф Монте Кристо е дядото на Батман и чичото на Зоро

Харалампиева е режисьор на спектакъла по едноименния роман на Александър Дюма-баща. Драматизацията е на Юрий Дачев.

„Доста често казвах на актьорите, докато репетирахме, че всъщност граф Монте Кристо е дядото на Батман и чичото на Зоро“, казва Бина Харалампиева по повод това дали популярният литературен герой от 1846 година има днес своите приемници и наследници.

„За съжаление, не мисля, че в нашето съвременно общество има някой, който да се оприличи като граф Монте Кристо. Защото враговете, срещу които той се изправя, биват наказани в романа. А в нашето съвремие лошите остават ненаказани и продължават да живеят, и то по един независим и спокоен начин. И възмездието, малко или много, за момента не сме го видели“, коментира пред БТА Калин Врачански, на когото е поверена главната роля.

Участват още петнадесет актьори от трупата на Младежкия театър – Августина-Калина Петкова, Ахмед Юмер, Вартан Алексанян, Владислав Стоименов, Георги Гоцин, Искра Донова, Кирил Недков, Койна Русева, Мариана Миланова, Мая Бабурска, Рая Пеева, Светослав Добрев, Станка Калчева, Христо Пъдев, Юлиян Петров.

Сценографията е на Свила Величкова. Композитор е Асен Аврамов.

Бина Харалампиева и Калин Врачански пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за актуалността на романа и образа, за възмездието и отмъщението, за любовта, предателството и приятелството, за настроението на спектакъла, за „бялата“ сценография и средиземноморския повей. И още: Кой е граф Монте Кристо днес и има ли своите приемници и наследници? Калин Врачански ли беше първоначалният избор за главната роля и успява ли да изпъкне граф Монте Кристо сред още 15 актьори на сцената.

Г-жо Харалмпиева, какво Ви върна към този текст и с какво той е актуален и днес?

Бина Харалампиева: Това е един от най-интересните романтични романи. В днешно време ни липсва романтика. Това е връщане към роман, който човек обича да чете в една млада възраст с огромно удоволствие. Беше ми интересно как ще се чувствам с романа в една по-късна възраст.

Оказа се, че въпросът за възмездието, за това да отмъстиш, и разликата между тези две неща, е много любопитен от една възраст нататък. Защото човек набира един неприятен опит от предателства, от неща, които среща в живота си, с които, като че ли, се сблъсква и след това. И му се иска да има възмездие за онова зло, което е получил, и си задава въпроса какво би могло да бъде това възмездие.

Възмездието е нещо, което някой въздава извън тебе. Отмъщението е нещо, за което ти самият мечтаеш. И някъде около тези теми се завърта историята в нашия спектакъл. Има и много други теми – за една невъзможна, загубена любов, за една история, която се връща в годините, за самотата… Въобще, много теми, които биха били могли да бъдат интересни във всяка възраст.

Има ли неактуални теми в „Граф Монте Кристо“?

Бина Харалампиева: Става въпрос за живи хора, за техните чувства, за техните приятелства и предателства. Няма какво от това да не бъде съвременно, според мен.

Човекът много по-бавно се променя, отколкото средата, в която живее.

Какво е настроението на спектакъла? Част от музиката звучи доста жизнерадостно…

Бина Харалампиева: Спектакълът не е чак толкова жизнерадостен. Даже тази музика, за която говорите, в някакъв смисъл, се трансформира и започва да звучи леко гротескно. Появяват се темите на любовта, на загубената любов, които са малко по-тъжни. Но се надявам спектакълът да е много жизнен.

Другото първоначално усещане е за бяло, може би заради сценографията…

Бина Харалампиева: Това бяло е по-скоро цветът на пясъка. Пясъчното Средиземноморие е било част от вдъхновението на художника, а в  много голяма част – и мое.

Тъмните фигури, на фона на белите сгради, е нещо, което човек запомня от Средиземноморието. В този спектакъл има една по-особена гледна точка към това, и когато човек види спектакъла, може би ще се досети сам…

Кой е граф Монте Кристо днес и има ли той своите приемници и наследници?

Бина Харалампиева: Да, има ги. Аз доста често казвах на актьорите, докато репетирахме, че всъщност граф Монте Кристо е дядото на Батман и чичото на Зоро.

Калин Врачански: За съжаление, не мисля, че в нашето съвременно общество има някой, който да се оприличи като граф Монте Кристо. Защото враговете, срещу които той се изправя, биват наказани в романа.

А в нашето съвремие лошите остават ненаказани и продължават да живеят, и то по един независим и спокоен начин. И възмездието, малко или много, за момента не сме го видели.

Нека да си пожелаем да бъде като в романите – доброто да възтържествува над злото.

Калин Врачански ли беше първоначалният избор и той ли е за Вас идеалният граф Монте Кристо?

Бина Харалампиева: Мисля, че Калин е прекрасен, и че е точно в една актьорска зрялост да изиграе граф Монте Кристо. И то по възможно най-сложния и ефектен начин. Много съм доволна, че точно той играе граф Монте Кристо.

Калин Врачански: Мога само да благодаря на Бина за това, че мисли, че аз съм идеалният актьор за тази роля. И много се радвам, че ми предложи да сложа и това към своя актьорски багаж, и да имам опит и с тази роля.

Като цяло се чувствам притеснен преди премиерата, тъй като, както всяка една друга премиера, и за нас е изненада как ще бъде прието представлението от зрителите. Очаквам след това да разбера как аз съм се справил, да събера още мнения – не само мнението на Бина, което е много важно за мен, но, все пак, това представление е за зрителите…

Г-н Врачански, на сцената около Вас има още 15 актьори, успява ли да изпъкне граф Монте Кристо сред толкова много образи?

Калин Врачански: Не може една главна роля да бъде главна роля и покрай нея да няма други роли, които да помагат тази роля да стане главна. Именно по-малките роли са тези които правят главната роля.

Понякога в театъра казваме, че царя го играят другите. Какво имам предвид? Не може ти да си кажеш „Аз съм главният актьор и аз ще играя като главен актьор“. Не, другите роли правят образа на този главен герой.

/ДД