Българският „Цар лъв“

Най-новото заглавие в афиша на театъра е по „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг и музика на композитора Любомир Денев.

„По-добре късно, отколкото никога… Пиесата е стара, писана е за Младежкия театър през 1989 година. Чувстваше се вятърът на промените, а в самата пиеса ставаше въпрос за смяна на властта, за неприемането на другия, за толерантността. Но пиесата имаше добра съдба, защото след това се игра в Париж, на френски език, в постановката на Александър Чобанов“, разказва Любомир Денев.

„Оркестрацията е нова, а сега имаме всички условия да покажем един чудесен продукт. Постановката в Музикалния театър отговаря най-много на моите виждания и на моите очаквания“, коментира Любомир Денев. Отбелязва, че неговата пиеса е написана доста преди „Цар лъв“. Героите са животни, но както при всички басни, става дума за хората – има неосъществена любов, има неприемане на различния, има и политическа сатира – мисля, че хората ще разберат това послание, казва още композиторът.

„Всеки нов спектакъл в Музикалния театър е различен. Искаме с всяко ново представление да караме публиката да бъде още по-гладна за следващото. Детската публика не може да бъде излагане никога, затова за нея трябва да се играе на 100 процента“, коментира Марияна Арсенова.

РЕЖИСЬОРЪТ ЯВОР РАДОВАНОВ:

Проектът се роди преди няколко години, но беше спрян заради пандемията. Опитах се да направя една нова, съвременна постановка, която да отговаря на изискванията не само на малките, но и на големите зрители. Защото малките деца са наситени с много нови знания и имат различни виждания за нещата. Наблегнал съм преди всичко, освен на традиционния спектакъл, и на 3D визуализацията, която да подплати допълнително сценографията.

Това ще бъде интересно за децата, а за по-възрастните остават темите, които засяга мюзикълът, и които са много силни. Освен доброто и злото, е засегната темата за приемането на различните, в случая Маугли.

Еднакво лоши са и хората, и животните, защото си вредят един на друг, вредят и на самата природа – света, в който живеем. Ето защо, един от основните изводи е, че трябва да бъде създаден нов закон, който гласи, че няма господар в общия ни дом, както казва един от героите. Искаме или не искаме, ние трябва да живеем заедно, заедно с животните, а животните – заедно с хората.

АРТИСТИТЕ 

Александър Мутафчийски, в ролята на мечока Балу, учител и наставник на всички други животни, който се грижи за съблюдаването и спазването на законите на джунглата: „Той е за реда и за правилата – нещо, което е хубаво да го има и в човешкото общество. Но виждаме, че в животинския свят всеки има ясни граници, които не бива да прескача, а при човеците тези граници сякаш се размиват. В един момент ти се струва, че хората са по-големи зверове от тези които са в джунглата“.

Илона Иванова, в ролята на Багира: „Самата роля има много дълбока философия, свързана не просто се с мира и разбирателството между всички хора и животни на земята. Вплетена е доста индийска философия, символи, метафори, които са преведени на един артистичен език. Всяко име в спектакъла означава нещо от индийски или от санскрит.

Георги-Маноел Димитров, в ролята на чакала Табаки: „Всички сме равни, трябва да живеем и да се наслаждаваме на всеки един миг. Но винаги се случва така, че има някой, който да развали ситуацията, да покаже малко лошотия. Но по света доброто и лошото вървят ръка за ръка. Можем много да научим от животните и от този ред, който са си създали“.

/ДД/