Дафна Леви пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за срещата с Венци Благоев, за чувствителността и контрастите – в музиката и в живота, за уроците при Сет Ригс, работил с най-големите поп звезди, за работата й като активист и специалната връзка с България.
Случайна ли бе срещата Ви с тромпетиста Венци Благоев?
– Няма нищо случайно в този живот (Смее се – бел. а.). Бяхме представени един на друг от организаторите на джаз феста в Банско. Получи се един много добър личен и професионален контакт. Репетициите ни започнаха през Zoom, но въпреки това, си паснахме много добре. Той е наистина чудесен музикант.
По какъв репертоар работихте?
– Правим мост и микс между джаз, израелска музика и класическа музика. Аранжиментите на някои от джаз стандартите са мои, има и мои авторски композиции.
Имате ли планове да работите заедно и след джаз фестивал в Банско?
– Все още не знам. Но опитът ми показва, че когато се създаде един добър първоначален контакт, следват и други проекти.
Чувствителността в музиката е нещо много важно. Възможно ли е да показваш чувство в музиката, а в живота да си безчувствен?
– (Замисля се – бел. а.) Познавам много артисти, които използват музиката, за да изразят самите себе си, а иначе в живота са доста срамежливи или направо интровертни.
Казват, че във вокално отношение сте майстор на контрастите. Какво означава това?
– За мен джазът означава пълна свобода, което ми дава възможност да използвам и да си играя с цялата гама от чувства, емоции, контрасти, идеи, звуци…
Взимала сте вокални уроци от Сет Ригс, създател на вокалната техника Speech Level Singing. Това ли учихте при него? И как се отрази на гласа и начина, по който пеете?
– Неговият метод е твърде прост, но гениален. Това, което той ме научи, е, че гласът винаги трябва да е тук и сега, и да присъства, независимо от тонове, звуци, стил и независимо от това какъв глас имаш и какво изпълняваш.
(Сет Ригс е американски певец, актьор и вокален треньор. Със създадената от него вокална техника Speech Level Singing е работил с изпълнители като Принс, Майкъл Джаксън, Стиви Уондър, Рей Чарлз, Мадона, Джони Холидей, Бети Мидлър, Хулио Иглесиас, Барбра Стрейзънд – бел. а.).
Приемате ли сравненията със Сара Ван? И въобще, как се отнасяте към нагласите на критиката, която винаги сравнява, обобщава или просто слага етикет?
– Не бих казала, че се сравнявам с нея, но тя определено е вдъхновение за мен. Нямам нищо против сравненията и етикетите, опитвам се да остана отворена към хората и да се уча от това.
А ако се върнем на контрастите, обичате ли контрастите в живота?
– (Замисля се – бел. а.) Опитвам се да приема нещата и всичко, което идва в живота ми. Не се боря, а се опитвам да го преминавам, и това е най-големият урок. Не винаги се получава, но се опитвам…
Имате магистърска степен в областта на далекоизточната философия. Кой е най-ценният житейски урок, който научихте по време на следването си?
– (Замисля се – бел. а.) Това, което току-що споменах – приемане. Да бъда част от нещата, които се случват около мен, да ги приемам, без да се противопоставям. Много често имаме план в главата си, докато Господ или вселената може би имат по-добри планове за нас (Смее се – бел. а.).
Като част от обучението ми по философия преподавах медитация. Това беше практическата част от курса. Но най-интересният ми опит е свързан с музикалната академия в Израел, където имах курс по медитация за изпълнители артисти. И това беше едно от най-смислените неща, които съм правила – защото това наистина помага в начина, по който се държиш на сцената, както и на самото изпълнение.
Как бихте описала пътя, по който в момента вървите?
– (Замисля се – бел. а.) Последните години, особено след началото на пандемията, бяха една огромна пауза в моята кариера. Но всъщност това беше един от най продуктивните ми периоди, в който написах много нова музика и много нови аранжименти.
Сега, в този момент, съм изключително благодарна за начина, по който се развиват нещата и пътя, по който вървя. Защото ангажиментите ми се увеличават и имам много повече покани за гостувания в цял свят. Също така, всички тези съвместни проекти с местни музиканти, които правя, са много съществена част от моя път. Те отварят кръгозора за нови стилове, нови гледни точки и дава нови възможности за развитие.
Защо преподаването е важно за Вас? Не Ви ли откъсва от чисто артистичния живот?
– Откакто започнах да пътувам по света, въобще не ми остава време за преподаване. Така че в момента това е една много малка част от мен и моята работа. Когато учиш някой друг, учиш най-вече себе си. Аз самата научавам страшно много от преподаването.
Вашият живот е посветен почти изцяло на музиката, но и на още нещо….
– Ок… Една много съществена част от моя живот е посветена на кучетата. Активист съм в спасяването на кучета, в намирането на техен дом. За съжаление, в моята на държава има много какво да се прави по този въпрос.
България също имаше този проблем преди години. Сега, като че ли, отново идва на дневен ред. Как се справя Израел с това?
– Не се справя (Смее се – бел. а.). Ние просто се опитваме да помагаме, но намираме страшно много кученца, оставени на боклука. Понякога се случва да отвориш кофите за боклук и да видиш кученце вътре. И това е наистина ужасно.
Кастрацията е единственото решение, а след това кучетата отново да се пускат на улицата. А ние просто можем да ги храним. Но поне раждаемостта е контролирана…
Снимка – Фейсбук
Нека ви покажа моите дечица (Смее се и показва своите три кучета на телефона – бел. а.). Аз съм лудата кучкарка (Смее се – бел. а.).
Намерихте ли пресечни точки между музиката и кучетата?
– Да. Преди много години участвах в един голям проект за кучетата. В него участваха някои от най-големите израелски звезди. Записахме песен, която стана много популярна, беше излъчена по много телевизии и използвана от много организации. Много животни бяха спасени, благодарение на нашата песен.
Много е важно да връщаш доброто, което получаваш, да се научиш да даваш, а не само да получаваш.
Страхувате ли се за бъдещето си като човек, предвид цялостната обстановка в света?
– (Замисля се – бел. а.) Практикувам приемане (Смее се – бел. а.) – отново се връщаме на източната философия. Просто се опитвам да приема това, което се случва.
И накрая, бихте ли споделила за Вашата специална „връзка“ с България…
– Имах български ученик, който взимаше уроци при мен в продължение на четири години. Той е прекрасен джаз музикант и ми е разказвал много за България.
Българи са всички мои учители, с които съм израснала, и съм била възпитавана като музикант, както и всички мои ментори. Всички те са пристигнали в Израел от България. Това е едно цяло поколение израелски музиканти, които са с български произход. Те ми дадоха основите като музикант. /ДД/