Валерия Вълчева и нейният „тотален“ театър

Мястото е скулптурното ателие на сценографа на представлението – Мартиан Табаков, който е и част от актьорския състав. „Идеята за проекта е от 2016 година, когато при съвсем други обстоятелства, по време на един пърформанс, публиката гледаше през 19 прозореца към поляната на Южния парк“, разказва Вълчева.

С повечето от актьорите тя вече е работила по предишни свои проекти. Със звездата от театъра на Армията – Стефка Янорова, се срещат професионално за четвърти път. Защото популярната актриса е „отворена към всякакви форми на правене на театър и на кино“, обяснява Вълчева.

Деница Даринова (Маша) и Пламен Великов (Медведенко) са от трупата на Сатиричния театър. Мартиан Табаков, който е художник и музикант, и се грижи за създаването на интересната звукова среда, се превръща и в актьор. Специално за него е създадена ролята на управителя – персонаж, събиращ ведно образите на Шамраев, Сорин и доктор Дорн.

Мирослава Захова, която играе Нина Заречная, е актриса от танцовия театър с 10-годишен опит. „Това за мен е много важно, защото този тотален вид театър, който въздейства на всички сетива, изисква актьори с много и различни способности“, казва Валерия Вълчева.

В „Чайка“ има и две съвсем нови и все още непознати на публиката имена. Младият Константин Трепльов е поверен на току-що завършилия НАТФИЗ Симеон Димов. Това е неговият първи професионален дебют извън театралната академия. Другото ново лице е на Александър Кънев (Тригорин), който в момента е в плевенския театър, но участва и в независими проекти.

„Тази пиеса е особена с това, че повечето хора я възприемат като драма, а самият Чехов казва, че е комедия. Чеховият хумор е по-различен – той е ирония, гротеска, абсурд, и всичко това се съчетава с драмата. И самият спектакъл сякаш решава, и според публиката, и според конкретната ситуация в момента, накъде ще наклони“, коментира Валерия Вълчева.

АКТЬОРИТЕ 

„Валерия Вълчева е човек, който умее да събуди истинската природа на артиста – буквално. При нея никога няма претенция, никога няма думи от типа „Дайте да видим как ще постигнем големия успех“. При нея има процес и за мен това е най-важното в работата. Процесът е чист. И когато влагаме душа, в това, което правим, не е най-важно дали успехът ще дойде, важен е пътят“, казва Стефка Янорова.

По думите й тази поредица от спектакли един след друг е надграждане. „В държавния театър винаги ме е притеснявало, че има една премиера. След една седмица се играе отново, после – чак след две седмици, и така се разсейваш, губиш посоката – докато си върнеш усещането и за какво става дума… Когато е всяка вечер, има възможност да проверяваш различни неща и да надграждаш, докато стигнеш до истината“, допълва тя.

Симеон Димов обръща внимание на различната обстановка: „Получава се една битова среда, в която може да се отпуснеш по различен начин. Хората са много близко до теб и усещат всичко, което се случва, всяка дреболия. На мен това ми харесва. За първи път работя с Валерия Вълчева, която ми даде посока да усещам нещата“.

Мирослава Захова разказва за образа на Нина Заречная: „Тя е много нелепа. И аз като танцьор, който се изявява като актьор, много добре пасвам, защото се чувствах нелепо, когато започнахме да работим. И запазих това усещане, за да го предам и на публиката. Мястото, на което играем, е прекрасно. Харесва ми, че е мръсно и мога да правя каквото искам. Няма я тази структура на конвенционалното пространство. Ние не сме в театър. Ние сме си вкъщи“.

БЪДЕЩЕТО

По всяка вероятност, „Чайка“ ще продължи да се играе в студио „Белка„, на ул. „Митрополит Панарет“ в софийския квартал „Сухата река“. Но екипът е готов да пътува и извън столицата.

„Надяваме се, че ще ни подкрепят институции, за да продължим да играем спектакъла и след тази серия от шест представления“, казва Валерия Вълчева.

Малката, но сплотена трупа на „Чайка“, вече има покана през септември да направи тур във Велико Търново – в новото място „Там“. Гастролът вече има подкрепата и на местната общинска управа. /ДД/