Home / музика / Джубокс за фантазия, ритъм и глас

Джубокс за фантазия, ритъм и глас

Тези артисти нямат спирачки. Публиката им е готова да избухва в продължение на два часа. И един джубокс се разтваря като музикална съкровищница, за да те пристрасти с уж простичката комбинация от ритъм и глас. Това е PMJ – Postmodern Jukebox, вълшебната работилница на вълшебния гений Скот Брадли.

Цвят, музика и страст преливат с много фантазия в една голяма любов. Към вечните хитове. С божествен поглед към онова скъпоценното ядро, което можеш да откриеш във всеки позабравен хит, да го отвориш за нов живот и да превърнеш „старостта“ в злато.

На 30 юни американската формация гостува за пореден път в София. Пореден фурор. Истинско представление с антракт, от който сякаш по-голяма нужда имаше публиката. За да може да си поеме дъх и да осмисли това, което чува. Да усети неповторимия послевкус от бездънните гърла на порция топвокалисти, примесени с вибрацията на оркестъра.

Напълно заслужено, тази публика на няколко пъти бе наричана Beautiful people of Sofia. Така беше, защото всички в зала 1 на НДК като че ли успяха да почувстват свободата чрез тялото си, успяха да запълнят с положителна енергия пространството – до краен предел, като чудо, като ято с няколко хиляди, току-що развързани крила – след двегодишна пауза…

И поредното възхищение – PMJ, в лицето на Скот Брадли, е може би единственият артист, който благодари на почитателите си за това, че снимат концертите и ги популяризират в социалните мрежи, които пък си остават единствен канал за промотиране на бранда.

Какво чухме този път? Нямаше Бионсе, нито път „закачка“ с българска мелодия. Имаше нови, още по-диви и вдигащи на крака бижута – кавър на хита Roaring 20s на Panic! At the Disco отпреди век, Thriller на Майкъл Джексън, темата от сериала „Приятели“ през амалгама на музикални стилове от 20-те до 60-те години, завършваща с оригиналните изпълнители на I’ll Be There For You на The Rembrandts. Имаше и Don’t Speak на No Doubt, и Can’t Feel My Face на The Weeknd, Seven Nation Army на The White Stripes, Radioactive на Imagine Dragons, I Still Haven’t Found What I’m Looking For на U2…

И за разкош – „хапки“ от Spice Girls (Wannabe), Лейди Гага (Bad Romance) и Бритни Спиърс (Oops I Did It Again), а All About That Bass на Мегън Трейнър с PMJ звучи по-добре от оригинала.

Postmodern Jukebox дойдоха в София след концерти в САЩ, Канада, Европа и Нова Зеландия, по покана на „Бг саунд стейдж“. Групата пътува вече месеци, в най-различни състави от музиканти, вокалисти и танцьори, разделени в четири посоки на света. The Grand Reopening Tour прекосява континенти, за да отбележи завръщането на музиката – на живо в концертните зали. И за да покаже, че е възможно да преоткриеш дори втръснали ти до болка парчета.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Marina & The Kats – виенско колело, влакче на ужасите и фреш от лимони с много мед

Те не влизат в клишето на „безобразно лудите“ артисти. На сцената са просто усмихнати, красиви …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!