Home / музика / Еманюел Чекнаворян: Ако всеки ден се чувстваш добре, не можеш да оцениш истинско хубавото

Еманюел Чекнаворян: Ако всеки ден се чувстваш добре, не можеш да оцениш истинско хубавото

Когато младостта е предимство, талантът – знак, а харизмата – доказателство, означава, че животът съвсем добре е съумял да ни поднесе своите дарове. Когато в изкуството има изключения, те са, за да ни покажат, че годините, титлите и наградите са само подробност от биографията на гениалния артист.

Той е на 27, с безупречно ясна визия за своя път и в безкомпромисен диалог с изкуството… Диалог, който засега изключва Бах, Вивалди и Хендел, но затова пък Менделсон, Брамс и Моцарт минават границите на нормалността в цигулковата интерпретация.

На 23 юни 2022 г. Еманюел Чекнаворян излезе за втори път на българска сцена, четири години след изявата му на „Варненско лято“. В зала „България“ цигуларят гостува на Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров.

И солистът, и диригентът – който отдавна получава цялата любов на публиката – сякаш са от една закваска. Заради изумителния магнетизъм и лекотата на виртуозността, заразяващата енергия и положителни емоции, които излъчват от концертния подиум. Очаква се, скоро Еманюел Чекнаворян да се върне у нас като диригент. Кой знае, тогава маестро Тодоров може да се престраши и отново да свири на пиано. Ще бъде още по-интересно и вдъхновяващо…

Еманюел Чекнаворян – за живота без социални медии, за четирите вида кръв във вените му, за възторга от маестро Найден Тодоров и за възможността да опознае баща си в по-младите му години. И още: Защо не посяга към Бах, Хендел и Вивалди. Радиото ли е неговата социална медия. Защо не е добре често да намираме златната среда. Интересува ли от произхода на възнагражденията, които получава. Какво има извън музиката…

Да започнем от впечатляващата Ви биография. Как се живее и работи с такъв бекграунд, натрупан за толкова кратко време?

– Всяка сутрин се събуждам като нормален човек и след това се опитвам да дам най-доброто от себе си. Опитвам се да служа на музиката. Музиката е моят живот. Много съм щастлив, че хората очевидно харесват това, което правя. А това само по себе си е нещо много красиво. Но знаете ли, аз дори нямам социални медии, не използвам фейсбук, нито инстаграм. Така, че не съм съвсем наясно с целия този шум около мен, който може би съществува… Чувствам се съвсем нормален…

Казвате, че нямате фейсбук и инстаграм. Там ли е истинският живот, не е ли все пак извън социалните мрежи?…

– За много хора животът е там. Това е измислена реалност, фалшива. А аз не обичам такава реалност. Аз обичам реалността.

Колко вида кръв тече във вените Ви?

– Със сигурност, имам арменски корени от моите родители. Но наскоро си правих ДНК тест. Беше много забавно. Потвърди се, разбира се, арменската кръв, но се оказа, че имам също италианска, както и нещо от сефарадските евреи. Но това е било хиляди години назад… Основната ми кръв е арменска. Бих казал, че в моя дух и в моята душа има виенска закваска…

В София свирите с двама изключителни музиканти. Имал ли сте  професионален допир с тях и преди?

– За съжаление, по време на моето изпълнение в София, съм с диригента и оркестъра, без други солисти. Но в първата част на концерта свирят двама наистина удивителни музиканти.

Признавам си, че съм фен, специално на Акико, моя приятелка, колежка и също така цигулар като мен. Тя е просто невероятна. Когато свърших с моята репетиция, останах да слушам и нея, защото е огромно вълнение.

Евгени Божанов също е невероятен пианист, но никога досега не го бях срещал.

И с маестро Найден Тодоров ли се срещате ли за първи път?

– Да. Какъв страхотен човек! Има толкова много енергия и положително отношение. Те просто струят от него. Много ми хареса репетицията, мина съвсем леко и почти релаксиращо.

Изпълнявате музиката на своя баща Лорис Чекнаворян. Как се „гази“ в подобно наследство, особено, когато с него има толкава силна лична връзка…

– Връзката ни е много специална. За мен означава много, че мога да свиря музиката, която той е написал. Особено, като се има предвид, че специално музиката, която аз изпълнявам, е създадена много преди да се родя. По този начин опознавам баща ми на млади години (Смее се – бел. а.).

Не бих казал, че имам специален подход към тази музика. Просто усещането е като за нещо много лично. Израснах, слушайки неговата музика. Тя е в кръвта ми. Но там има и още много друга музика…

Вие сте инструменталист, но и диригент. Какъв тип емоция е да държиш палка пред цял оркестър и какво е „само“ да „управляваш“ лъка върху цигулка?

– Според много хора диригентството е лесна работа, но те абсолютно грешат. Някои инструменталисти си мислят, че могат да вземат палката и да размахват ръце, а оркестърът да си свири и всичко е наред…

Да си истински диригент, е може би най-трудното нещо в света. Защото в оркестъра има индивидуалисти, има 70 човека, които мислят по различен начин. Ти като диригент трябва да ги обединиш и да ги накараш да мислят като едно цяло.

Свиренето на цигулка също не е лесно… (Замисля се – бел. а.).

Има ли музика, към която никога не бихте посегнал – като изпълнител и като диригент?

– В момента това е бароковата музика. Свиря Бах за себе си, изучавам го, както и Хендел, и Вивалди… Но все още не се чувствам готов да споделя тази музика с публиката.

Всяка музикална епоха е като отделен език. Познавам хора, които научават английски за три седмици и нямат проблем да разговарят, въпреки че правят грешки. Аз, например, учих френски в училище, в продължение на шест години. Разбирам френски и мога да говоря на френски, но не го правя. Защото не искам да правя много грешки. Същото е и с барока. Защо да го свиря, при положение, че не се чувствам комфортно в тази музика…

Все още ли водите радиопредаване?

– Да. Правя го, защото много искам да споделям емоцията и страстта от музиката – и с думи, не само изпълнявайки я. Харесвам радиошоуто, защото ми дава възможност да се срещам с много вдъхновяващи хора, които каня в студиото.

Обикновено, моите гости не са музиканти. Например, първият човек, с когото разговарях, беше адвокат. Той свири на цигулка за себе си всеки ден. Ходи на концерти. Вдъхновяващо е да видиш хора, които не са музиканти, но обичат музиката като луди…

Когато общуваш с такива личности, виждаш различията, но и общите неща, от които човек се нуждае – като музикант или като адвокат… Винаги мога да водя интересни разговори…

Всичко това звучи като Вашата социална медия….

– Може би е така. Може би радиото повече ми подхожда.

Много ли е трудно да се намери златната среда между емоцията и разума?

– Трудно е… (Замисля се – бел. а.). Защото е трудно да намериш своята собствена златна среда като човешко същество.

Например, тази сутрин нямах време за закуска. Спал съм само четири часа, защото трябваше да свърша някои неща. Така, че на репетицията не бях концентриран както бих бил, ако имах една хубава закуска и добър сън. Като музикант трябва да бъдеш професионалист – за да можеш да си на ниво на сцената…

Понякога наистина се случва, макар и само няколко пъти в годината – чувстваш, че си уцелил златната среда като човек, а след това и като музикант. Може би така трябва да бъде. Не е нужно всеки ден да намираме златната среда. Ще бъде отегчително… Ако всеки ден се чувстваш добре, няма да можеш да оцениш наистина хубавите моменти, празника…

Покровителите на изкуството трябва ли да бъдат публично известни? Интересувате ли се какъв е произхода на възнагражденията, които получавате?

– Аз самият нямам спонсор. Има спонсори, които подкрепят издаването на компактдиск, например, и след това техните имена са на обложката… (Замисля се – бел. .а.). Зависи… Спонсорите сами избират дали да бъдат видими.

Дамата, която беше ми предоставила предишната цигулка, искаше името й да бъде в моята биография. Собственикът на настоящия инструмент въобще не желае да се афишира. Мисля, че е много благородно, когато някой иска да остане анонимен.

Какво може да Ви разсмее?

– Шеги, хора, чувство за хумор… Има един много добър виолончелист – Даниел Мюлер-Шот (Германският музикант ще гостува през декември 2022 г. на Софийската филхармония – бел. а.). Когато пътуваме заедно по концерти, ние се смеем нонстоп, направо ни заболяват стомасите от смях…

А какво Ви натъжава?

– В живота има неща, които не можем да променим. Но дори това да е част от живота, мисля, че е нормално да бъдем и тъжни – от различни житейски случки. Това, което ме натъжава в живота, е, когато хората не проявяват уважение помежду си.

Често ли попадате на такива случаи?

– За щастие, не много често… (Замисля се – бел. а.).

Господ ни е дал дар слово. Ние не сме животни. Трябва да бъдем по-открити и отворени един към друг. Ако нещо ме дразни, просто трябва да го кажа, вместо да го задържам в себе си и да се потискам.

Голяма част от Вашия живот е свързана музиката, което е съвсем нормално. Какво има извън нея?…

– Не ми остава много време за други неща. Но аз обичам живота и света. Затова се забавлявам с различни неща. Веднъж, това е спорта. Мога да гледам шест часа тенис без прекъсване. Голям фен съм на „Реал Мадрид“. Обичам да гледам кино, документални ленти, филми за природата, архитектурата и още различни неща. Мога да кажа, че обичам музиката, и след нея – много други неща.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Джубокс за фантазия, ритъм и глас

Тези артисти нямат спирачки. Публиката им е готова да избухва в продължение на два часа. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!