Home / театър / Черно-бяла ли е „Мечтата на идиотката“?

Черно-бяла ли е „Мечтата на идиотката“?

„Мечтата на идиотката“ е преливаща от смях екшън комедия, в която две жени си говорят за… мъж. Нищо ново като тема, за сметка на… всичко останало. Динамичният, стегнат и много разнообразен режисьорски маниер е на един от най-добрите български актьори – Валентин Танев. Неговият фин и деликатно ироничен поглед остава активен от първата до последната минута.

Стефка Янорова и Василена Винченцо плуват с бясна скорост в безкрая от проблеми, пред които се изправя почти всяка съвременна двойка – между любовта и изневярата, страха и отчаянието, отчуждението и самотата, верността и полигамията, абсурда и принципите, черното и бялото…

Черно-белият контраст е в основата и на сценографското решение. Което пък е в друг контраст – с липсата на простота и „черно на бяло“ в отношенията между две „натурализирани“ идиотки. Тогава, когато, в името на любовта, жените губят себе си, ореола си, светостта си и божественото си начало, и когато са принудени да влязат в кожата на шут…

„Те са в черно и бяло, защото са черният и белият клоун. Да, в живота съществува и черният, и белият клоун, но нещата никога не са черно-бели“, казва Валентин Танев.

Въпреки че „черната“ героиня на Янорова е в постоянен контакт с Господ, тя е по-„сериозният“ персонаж в тази история, доколкото може да се говори за сериозност. Василена Винченцо, наивна, „бяла“ и привидно добричка, в този спектакъл е като преродена Татяна Лолова. На моменти дори физическото й присъствие напомня за незабравимата голяма актриса.

„Мечтата на идиотката“ е за онзи момент, когато, както казва „черната“ дама „рано или късно, всички любовници се събираме около една маса“. Но тя е и за един друг момент – когато ударът на съдбата не е просто поредния камертон на изнервеното ни всекидневие, а знак да спрем. След спирката би трябвало да следва кратка почивка и старт на новото начало…

Съвсем на живо, но извън пространството на залата, тази „черно-бяла“ комедия се озвучава от пианиста Явор Намлиев. Музиката е на Михаил Шишков-син. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова. Преводът е на Светлана Панчева.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Ян Розман полива изкуствените хора

Той е артист, концептуалист и „досадник“, който си позволява да полива изкуствените хора. Танцува от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!