Мервин Курлански пред БТА: Изкуството може да бъде форма на дизайн

Сред най-известните изделия, проектирани в „Пентаграм„, са фотоапаратът „Кодак покет инстаматик“, писалките „Паркър“, самобръсначките „Роял“ и „Протектор“ за „Уилкинсън Сорд“, интериор на скоростните влакове за „Бритиш рейл“, както и съвременния вид на класическите лондонски черни коли на „Таксис интернешънъл“. Списъкът с клиенти на „Пентаграм“ включва световноизвестни гиганти от всяка сфера на производството и услугите – Barclays Bank, Британската библиотека, British Telecom, IBM, Lee Cooper, L`Oreal, Mazda, Novo Nordisk, Olivetti, Penguin Books, Polaroid, Rank Xerox, Reuters, Roche, Shiseido, Toyota.

Мервин Курлански пред БТА, отговаря на въпросите на Даниел Димитров – с какво България е близка до сърцето му, има ли дефиниция на българския дизайн, какво е „Пентаграм“ през 1972 и какво е днес – през 2022 г., и защо всяко изкуство е форма на дизайн. И още – за историите, които разказва чрез дизайна, за тенденциите в дизайна на новия век и как им се отразява войната и заплахата от недоимък.

Г-н Курлански, наскоро бяхте удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия. Признанието важно ли е за един световно признат творец?

– Мисля, че такива награди са важни – в контекста на културата, която ни формира. Този, който получава наградата, е доволен да получи признание за своя принос в обществото и за качествата на своите постижения. А съпричастните към това награждаване могат да бъдат вдъхновени да направят нещо също толкова добро.

Награждаването налага стандарт на отговорно поведение за хората, спрямо който те да измерват това, което правят.

Бил сте у нас няколко пъти. С какво България е близка до сърцето Ви?

– С хората, които срещам. Намирам ги за изключително талантливи, щедри – чак без мярка, приятелски настроени и много сърдечни. И може би заради това, че родителите на моите родители идват от Източна Европа. Затова чувствам нещо като родствена връзка с хората във Вашата страна.

Успяхте ли да намерите думи, с които да определите българския дизайн?

– Всъщност, не. Аз разделям думата дизайн на два елемента. Понятието дизайн може да бъде дефинирано като план да се направи нещо. Освен това, означава и стил, и това е изражение на културата, в която “нещото” е създадено или произведено. А в нашия глобализиран свят става все по-трудно да се види ясна разлика между стиловете в дизайна на различните националности.

Доста по-лесно e да се дефинира дизайна в страни, които имат дълги традиции – като Италия, Франция, Англия, Швейцария, Нидерландия и Германия.

Дизайнерът Теодор Лулчев, работил с Вас, разказва: „След 12 часа работа той ти казва: „Давай още!“. От къде идва тази енергия?

– От общуването с природата – особено дърветата, гората, океанът, също животните, слънчевите бани, плуването, страстта ми към дизайна. Аз обичам да слушам и да свиря джаз. Но, най-общо казано, всичко идва от любовта ми към живота.

Има ли общо послание на нещата, които създавате като дизайнер?

– Има една известна реплика на Уолтър Пейтър, че цялото изкуство се стреми да достигне нивото на музиката. ( Уолтър Пейтър, 1839-1894, е английски есеист, художествен и литературен критик, първата му и най-често преиздавана книга е Studies in the History of the Renaissance (1873), по-късно я преработва като The Renaissance: Studies in Art and Poetry – бел. а.).

Смятам, че дизайнът трябва да се стреми да достигне нивото на изкуството. Винаги се опитвам да постигна това общо качество в нещата, които правя, докато, в същото време, се стремя да отправя едно уникално послание с всеки дизайн.

Как изглеждат тенденциите в дизайна на новия век през Вашия поглед?

– Трудно ми е да правя предсказание за бъдещето. Животът е несигурен. Кой можеше да предскаже ковид 19? Навлизането на персоналните компютри в сферата на дизайна, демократизирането на дизайна и това, че всеки – квалифициран и неквалифициран, може да прави дизайн. Проблемът е, че всичко това води до една посредственост.

Затова, от една страна, виждам тенденция към посредственост на дизайна, дори лош дизайн. Като, разбира се, осъзнавам, че понятията за добър или лош зависят изцяло от този, който го гледа.

В същото време, виждам тенденция към високо професионална и иновативна работа. Дизайнът изглежда като всеки друг бизнес, който обслужа комерсиалните интереси на нашите общности.

Има една растяща тенденция – да се прави дизайн, който отговаря на икономическите и социалните проблеми на нашето време, както и на проблемите на околната среда. Това е тенденция, която вярвам, че предлага нови възможности на дизайнерите – да имат отговорна роля в прехода към устойчиво бъдеще за човечеството.

Как на тези тенденции се отразява войната и заплахата от недоимък. Дизайнът все пак изисква благоденствие…

– Абсолютно вярно.  Все пак, дизайнът, какъвто го познаваме, изисква благосъстояние в нашата сегашна социална парадигма. Но благосъстоянието няма значение за функцията на дизайна да решава проблеми или в планирането да се направи нещо. Ще ни е нужно ново мислене за дизайна, за да го направим устойчив в условията на сътресения, войни и климатични промени.

Коя е последната история, която разказахте чрез дизайна?

– Участвах в организирането на кампания със серия от плакати в Дания, Франция, Нидерландия и Русия. По ирония на съдбата, Украйна трябваше да бъде следваща в списъка. Тези плакати популяризират седемнадесетте цели за устойчиво развитие на ООН.

Моят принос беше дизайн на плаката за Мир – шестнадесетата цел в датската колекция, както и за Отговорна консумация – дванадесета цел в руската колекция.

С една дума, какво е „Пентаграм“ през 1972 и какво е днес – през 2022 г.?

– Уникален (Мервин Курлански използва думата unique – бел. а.).

Обичате да рисувате и да свирите на тромпет. Може ли да се каже, че всяко изкуство е форма на дизайн? 

– Ако се върна към дефиницията за дизайн, която формулирахме в „Пентаграм“ – че дизайнът е просто план да се произведе нещо – тогава, предполагам, че да правиш изкуство или да правиш музика може да се счита за форма на дизайн. Разликата, която аз правя между изкуство, музика и дизайн е, че изкуството и музиката съществуват сами за себе си, докато дизайнът има предназначение.